Решение № 31 от 11.02.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. ЛЕВСКИ, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410100583 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и след постъпило възражение от страна на длъжника и дадени указания от съда, в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че на 29.10.2019 г. В. Б. Ц. е сключила договор за потребителски кредит № 367466 със ***** ООД по силата на който е получил сумата от 300 лв., срещу което се е съгласила да върне сумата на 6 вноски от по 92 лв., в срок до 29.04.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, и че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. „*****“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към П. на ***** ЕООД, за което прехвърляне е уведомен длъжника.

В исковата молба е, заявено искане, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, да приеме, че същият се уведомява за прехвърлянето на вземането с исковата молба по настоящото дело.

Твърди се, че и до момента на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца паричното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 349/2025 г. на РС Левски, а именно сумата от 300 лв. – представляваща главница, сумата от 262,95 лв. – представляваща неплатени дължими такси; сумата от 206,54 лв. – представляваща неустойка по чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит;

1 сумата от 45,46 лв. – представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 29.10.2019 г. до 29.04.2020 г.; сумата от 96,82 лв. - представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.04.2020 г. до 26.03.2025 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се и направените деловодни разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е представил отговор на исковата молба, в който е изразено становище. Заявява се, че искът е допустим, но неоснователен, че липсват доказателства, че заемът действително е усвоен от ответницата.

Направено е възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като видно е от приложения договор за паричен заем е, че последният падеж е на дата 29.04.2020г., а ИМ е заведена на 10.07.2025г., т.е. изтекъл е 5год. давностен срок и сумата не е дължима.

Алтернативно, ако съдът не приеме горните доводи за изтекла погасителна давност е направено искане да се приемете , че ИМ е частично основателна - единствено в частта й за сумата от 300лв. главница по договор за паричен заем. Заявява се, че не е ясно на какво основание се претендират сумата от 262,95 лв. и сумата от 206,54 лв., че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване/ в т. см. ТР № 1/15.06.20Юг. по т.д. № 1/2009г. ВКС/. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извода, че не цели обезпечаване на кредита а е скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание се заобикаля Закона чл. 19 ал.4 от ЗПК и това води до извод за неравноправна клауза. Заявява се, че противоречието на договора с чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен, че нормите на чл. 10 ал.1, чл.

11 ал.1 и ал.И и чл. 22 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредите без да дължи лихви и други разходи по кредита . Заявява се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12 ал.1 т.7-9, то договорът е недействителен. В тази връзка се заявява, че в договора е посочен ГПР в размер на 47,67 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран, че в ГПР трябва да се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, а в случая тези разходи не са включени в ГПР и ако бяха включени, то ГПР би надхвърлил многократно предвидения размер съгласно чл. 19 ал.4 от ЗПК, който не следва да надхвърля 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на министерския съвет на РБ.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. 349/25 г. на РС Левски е, че 2 същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 166/22.04.2025 г., с която е разпоредено В. Б. Ц. от с. Обнова да заплати на ***** ЕООД сумата от 300 лв., представляваща главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 45,46 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 29.10.2019 г. до 29.04.2020 г.; сумата от 96,82 лв. – представляваща лихва за забава за периода от 29.04.2020 г. до 26.03.2025 г., както и направените деловодни разноски включващи държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съобщението за издадената заповед е връчено на лицето, посочено като длъжник при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

С определение е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т., след което в указания срок е депозирана искова молба, въз основа която е образувано настоящото производство и кредитора е предявил иск за вземанията, които е претендирал със заявлението по чл. 410 от ГПК и за които е издадена заповед за изпълнение, като се претендират и направените деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Видно от представения по делото договор за паричен заем кредирект № 367466 е, че на 29.10.2019 г. е сключен договор между В. Б. Ц. и „*****“ ООД, по силата на който на Ц. е предоставена в заем сумата от 300 лв., която заемателя следва да върне на заемодателя на 6 месечни вноски, с фиксиран ГЛП по заема – 40,05 % и посочен ГПР 47,67%.

В т. 6.1. от договора е предвидено, че заемателя се задължава в срок от три дни считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящи на условията на чл. 33 ал.1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/, а в т. 6.2. от договора е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 206,54 лв. Посочено е, че неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателя се счита за уведомен за нейното начисляване.

Видно от погасителния план инкорпориран в договора за паричен заем е, че в същия е посочена сума за неустойка разпределена към месечните вноски, като общата сума за неустойката е 206,54 лв., а общата сума на вноските с неустойка е 552 лв.

По делото представения договор за паричен заем е без положени подписи, но като доказателство към исковата молба е представен документ „лог файл по договор за паричен заем 367466“ установяващ, че процесния договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние и същия попада в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на 3 финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В приложимите към процесния договор за паричен заем общи условия /представени по делото/ е предвидено, че кандидатстването за заем се извършва посредством създадената за това електронна платформа, като искането за предоставяне на кредит се попълва лично от заемателя, че заемодателят изпраща на посочена от заемателя електронна поща цялата необходима преддоговорна информация, заедно с общите условия, стандартен европейски формуляр и проект на договора, че с натискането на бутона „изпрати“ заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. При одобрение на сключването на договора за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация.

Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ от сключване на договор за заем по реда и начините описани в общите условия.

Предвид това, че процесният договор е сключен от разстояние, то е обяснимо защо същият не носи подписа на никоя от страните, като това не е основание да се приеме, че между тях не се е породила облигационна връзка.

Напротив, видно от представения с исковата молба и неоспорен от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, документ „лог файл“ е, че със същия се установява хронологията на кореспонденцията между страните, включително с посочване на часове на съответните операции по повод сключване на процесния договор.

От въпросният документ е видно, че до ответника на посочен от него електронен адрес са изпратени договор за паричен заем, общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план. В посочения „лог файл“ се съдържа достатъчен обем лични данни на ответника /ЕГН, № на лична карта, информация, че личната карта е валидна, телефон, адрес, и други/, от които следва логичния извод, че именно ответника е провел съответната кореспонденция по сключване на договора с ищцовото дружество. По делото не са представени доказателства ответника да е подавал сигнал пред компетентните органи да е изгубил по някакъв начин личната си карта, или да е установил друго лице да се е ползвало от същата.

Видно от представените по делото доказателства – представена разписка, а това е отразено и в представения „лог файл“ е, че ищцовото дружество е превело в полза на В. Б. Ц., с ЕГН идентичен с ЕГН на ответника сумата от 300 лв. към Easy Pay, с описание в разписката „заем съгл. Дог.

367466“. Получаването на сумата би могло да се усвои на каса на Easy Pay срещу представена лична карта за установяване самоличността на лицето, получаващо сумата. Действително по делото няма представени доказателства ответника да се е явил на каса на Easy Pay, за да получи преведената в негова полза сума и да се е подписал за получаването на тази сума, но получаването на сумата на каса е отразено в системата /регистрирано като извършено действие от представения „лог файл“/.

Изложеното води до несъмнения извод, че действително ответника и 4

„*****“ ООД са били в договорни правоотношения, произтичащи от представения по делото Договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 300 лв.

Както бе посочено по-горе видно от представения по делото договор за паричен заем е, че със същия е предвидено заплащането на неустойка, която е включена в погасителните вноски и в резултат ответника съгласно този погасителен план следва да заплати сумата от 552 лв., а не посочената сума като размер на отпуснатия заем – 300 лв. Посоченият размер на ГПР в договора е 47,67%.