Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 27.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4351/2025
Вид
Решение № 94
Подписан
27.01.2026
В сила
18.02.2026
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110204351 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е по реда на чл. 58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. И. К., ЕГН **********, чрез адв. Н. В. от ВАК, срещу Наказателно постановление № 25-0445-000422/25.06.2025 г., издадено о т Началник на група към ОД МВР - Варна, РУ – Аксаково, с което за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Н. В., ВАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

1

Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2025 г., свидетеля Н. И. Г. - младши автоконтрольор в РУ – Аксаково при ОД МВР - Варна, съставила на жалбоподателя М. И. К. акт за установяване на администритивно нарушение /АУАН/ № GA3496021, за това, че на същата дата в 15.40 ч. в община Аксаково на път II-29, км. 8 в посока гр.Добрич управлява л.а „Волво В 70“ с рег. № **********, собственост на А.

М. К., ЕГН **********, като при въведена временна организация на движението, поради поставяне на гъвкави ограничители тип С21, не се съобразява с нея и навлиза в лявата лента, в която временно е ограничено движението с поставени сигнални конуси и удря намиращия се в нея паркиран сигнален л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № **********, който е с включени сигнални светлини.Настъпва ПТП с материални щети.

Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на 2 разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП.

Н а 25.06.2025 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП № 25-0445-000442/25.06.2025 г.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок.

Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, всички участници в движението трябва да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. В случая на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Тази законова разпоредба предвижда, че участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Посочената разпоредба е обща, бланкетна и препраща към конкретни разпоредби на закона и подзаконови нормативни актове по прилагането му. Видно от 3 съдържанието на акта и наказателното постановление такова препращане не е отразено, но дори и да се приеме, че става ясно от текста на нормата, и при незапълнен бланкет, то по делото се установява, че на лицето конкретни разпореждания от полицейските служители не са давани, за да може да ги наруши и то е преминало през сигнализацията от конуси . Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП – „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; тоест поведението на лицето е следвало, да бъде квалифицирано като нарушение на фактическия състав именно на тази разпоредба, като безспорно полицейските служители са такива по чл. 165, ал. 1 от ЗДвП.“ В настоящия случая не се касае за неизпълнение на разпореждане, а за нарушаване на сигнализацията, която временно е била установена във връзка с ПТП-то, като по този начин не е била правилно приложена материално-правната разпоредба спрямо водача на автомобила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление в тази му част. Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че водачът действително е извършил нарушение на посочената в АУАН и НП разпоредба, то санкционната такава не е тази по чл. 175, ал. 5 от ЗДвП. В случай на нарушение на тази разпоредба, приложимата санкционна норма е тази на чл. 175, ал. 1, т. 4, в която е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00 до 200.00 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, чийто текст всъщност е цитиран и в обстоятелствената част на наказателното постановление с добавка „при въведена временна организация на движението и временна забрана за движение“, което пък всъщност е част от фактическия състав на чл. 175. ал. 5 от ЗДвП. От друга страна чл. 175. ал. 5 от ЗДвП, предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца и „глоба“ от 1000.00 /хиляда/ лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение. Тази разпоредба предвижда, както конкретно задължение за водачите, така и санкция при неизпълнение на въведеното задължение. В случая, както в АУАН, така и в НП е допуснато смесване на съставите на нарушенията по чл.

4

6, т. 2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 5 от ЗДВП. което води до извод за незаконосъобразност на атакуваното НП в тази му част, поради което същото следва да бъде отменено. Липсват доказателства от кой орган, с какъв документ и по какъв начин е създадена временната организация на движението. Но такива доказателства по същество не са представени по делото.

В заключение, съдът намира, че водачът на лекия автомобил не е действал виновно, доколкото в съзнанието му не са намерили отражение всички обективни факти от състава на нарушението.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо да се установи по категоричен начин виновно поведениe.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.

Разноски:

С оглед изхода на делото на АНО съдът счита, че не следва да се присъждат разноски.

В хода на производството от страна на жалбоподателя не се претендират разноски, поради и което съдът не присъжда такива.

5

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0445-000422/25.06.2025 г., издадено от Началник на група към ОД МВР - Варна, РУ – Аксаково, с което на М. И. К. , ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6