Определение № 20553 от 09.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20553 гр. София, 09.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110169788 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 срещу М. В. Д., ЕГН: **********.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.

По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. В. Д. е подала отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответницата е направила искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради твърдение за наличието на досъдебно производство № 15104/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 45586/2021 г. по описа на СРП, имащо преюдициален характер спрямо предмета на настоящото дело.

Според чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за спиране на делото поради преюдициалност на едното дело спрямо другото. Според константната практика на ВКС фактът на образувано досъдебно производство не е основание да се постанови спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (напр. Решение №116/15.05.2013 г. по гр.д. №745/2012 г., Определение №566/19.09.2013 г. по ч.гр.д. №5301/2013 г.). Дори да се приеме, че спирането следва да бъде по чл. 229, ал. 1, т.

5 от ГПК, то съдът счита, че не са налице основанията за спиране и на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (в този смисъл са Решение №116/15.05.2013 г. по гр.д. №745/2012 г., IV ГО; Определение №566/19.09.2013 г. по гр.д. №5301/2013 г., IV ГО; Определение №782/29.11.2013 г. по гр.д. №7165/2013 г, IV ГО). Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е 1 извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, нито дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране.

С оглед гореизложените съображения съдът приема, че не са налице основания за спиране на производството нито по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, нито по чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на ответницата за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 39522/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза със задачи посочени в исковата молба за открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2025 год. в 10,50 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото:

Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответницата М. В. Д., ЕГН:

********** за следните суми: сумата от 4276,45 лева, представляваща частично дължима главница (за периода от 15.11.2021 г. до 15.06.2024 г.) по Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г., сключен между ответницата М. В. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Фаайненс“ С.А., клон България, ЕИК: 204915054, ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2719,56 лева, представляваща договорна лихва за период от 15.12.2021 г. до 15.06.2024 г., както и сумата от 1315,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.11.2021 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 39522/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 20.09.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Фаайненс“ С.А., клон България и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 за сумата от 20000 лева. Твърди, че общата сума на плащанията по кредита била договорена в размер от 26523,60 лева, от които сумата от 6523,60 лева била за договорна лихва. Твърди, че ответницата се е задължила да върне сумата в срок до 15.09.2031 г. на 120 броя равни месечни вноски, всяка от които по 221,03 лева. Твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е на 15.10.2031 г. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.

Сочи, че в чл. 5 от Условията към процесния договор за кредит било уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички надбавки ведно с обезщетението за забава и всички разноски за събиране на вземането.

Сочи, че поради допуснато просрочие и неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо, с което същият бил 2 уведомен, че по отношение на договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Твърди, че на 11.04.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди, че (чрез уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПЦ-С-БНП/ PLUS18832981) ответницата е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на вземанията от името на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България. В случай, че съдът приеме, че извършеното уведомление за цесия не е надлежно, то моли съда да връчи на ответницата приложеното към исковата молба заверено копие от уведомление за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ/УПЦ-С-БНП/ PLUS-18832981 от 18.11.2024 г.

Поради непогасяване от кредитополучателя на дължимите по договора за кредит суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава заповед срещу последната, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Ето защо ищецът предявява настоящите искове.

Претендира разноски по заповедното производство и настоящото исково такова.

Ответницата М. В. Д. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и реалното получаване на паричната сума. Поддържа обаче, че при сключване на договора била въведена в заблуждение от трето за процеса лице, че след отпускането му кредитът ще бъде редовно издължаван именно от него, а не от ответницата.

Излага, че действала с представата, че след сключване на договора и предоставяне на кредита ще получи комисионна за това, че е изтеглила сумата, посредникът – възнаграждение, че е намерил клиент на финансовата институция или търговка банка, а съответния служител от последната процент възнаграждение. Посочва, че след получаване на заемната сума по процесния кредит, впоследствие сключила още няколко договори за кредит с други институции. Поддържа, че с оглед заявени към нея претенции от кредиторите за връщането на парични суми по договори за кредит и с оглед разкриване на измамливите действия, подала жалба в СРП, по която било образувано ДП № 15104/2021 г. по описа на 03 РУ при СДВР. С оглед предходното отправя искане за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на наказателното производство, тъй като последното е от съществено значение за разрешаване на процесния правен спор.

Разпределение на доказателствената тежест:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за стоков кредит № 5567418 от 03.05.2023 г., при условия, които се твърдят в исковата молба, по което правоотношение ответницата е неизправна страна; че ответницата е усвоила претендираната сума за главницата; че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, както и размера на същата; договор за цесия, по силата на който „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу ответницата; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.

По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже забава на длъжника и размера на обезщетението, което претендира.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства, както 3 и обстоятелствата, от които произтичат наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения, в частност, че при сключване на договора за кредит волята й е била опорочена, като същата е била въведена в заблуждение от трето за процеса, че тя ще получи заемната сума, но няма да връща отпуснатия кредит със съответните вноски, която невярна представа да е била създадена със знанието на насрещната договаряща страна – кредитора или последният да не е могъл да не знае за нея. УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства за посочените обстоятелства.

Признава за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г.; 2) на 11.04.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който задълженията на ответницата М. В. Д., произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-18832981 от 20.09.2021 г. е изкупено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; 3) цесията е била съобщена на ответника и 4) предаване на ответницата на заемната сума.