Решение № 911 от 02.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Велико Търново, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20264110100927 по описа за 2026 година

В исковата молба се твърди, че ищецът М. З. Ч. сключил с ответника договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., който бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., предвиждащи заплащането на „такса експресно разглеждане“ и неустойка, като неравностойни и противоречащи на закона. Съгласно договора следвало да върне получената сума 500 лв. при ГПР 49.39%. Счита договора за нищожен, евентуално клаузите му за такса и неустойка, за неравноправни и в поради противоречие със закона. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата такса и неустойка не били включени в ГПР. Твърди, че заплатил по договора общо 733.75 лв. и сумата 119.41 евро била платена без основание с оглед нищожните договорни клаузи. Предявява искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № ******* от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., предвиждащи заплащането на „такса експресно разглеждане“ и неустойка, като неравноправни и в поради противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.19, ал.4 от ЗПК, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 119.41евро недължимо платени по договора, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Претендира разноски.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД оспорва иска, като неоснователен и недоказан.

Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Представя справки за заплатените от ищеца суми по договора, като счита че е „погасен и приключен“. Позовавайки се на съдебната практика моли съда да 1 отхвърли исковете и да му присъди разноските.

В писмена молба от 24.06.2026г. ищецът увеличава размера на предявения осъдителен иск от 119.41 евро на 200.57 евро. Предприетото изменени на иска е допустимо и направено в сроковете и по реда на чл.214 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и уговорената неустойка, което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поради това и същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Според представения по делото договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 500 лв., при лихвен процент 40.32 % и ГПР 49.39%, като погасяването му се извършва на 18 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 23.5.2023г.

В чл.1, ал.3 от договор за паричен заем № ******* от **.**.****г. е уговорено заплащане на такса за експресно обслужване на кредита от 245.52 лв., а в чл.5, ал.2 от съдия договор е уговорена неустойка от 163.62 лв. на неизпълнение на задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение.

Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора сума за такса и неустойка следва да бъде включена в ГПР по договора за кредит не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло да доведе евентуално до недействителност на тази клауза в договора, но не и на договора като цяло. В този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски кредит, е неоснователен.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи 2 и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса и неустойка изобщо следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора за кредит и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 500 лв., при конкретно посочени в договора лихвен процент и ГПР, като погасяването му се извършва на 18 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора. Други задължения за кредитополучателя по този договор няма, няма и неясноти по отношение на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е 49.39 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /40.32 %/, както и годишния процент на разходите по кредита. Невключването на уговорена в договора такса и неустойка в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит.

Още повече, че в договора за кредит няма уговорено задължение за длъжника за заплащане на други суми.

Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

3

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск против „ВИВА КРЕДИТ“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявените евентуални искове за нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., предвиждащи заплащането на „такса експресно разглеждане“ и неустойка, са основателен.

Клаузата за заплащане на такса е неравноправна и в поради противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В слу*** нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.

26, ал. 4 от ЗЗД се явява и клаузата от договора за заплащане на неустойка от 163.62 лв. След включване на тази неустойка, ГПР по договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., многократно надвишава пет пъти размера на законната лихва, което в нарушение на на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. От съдържанието на самата клауза за неустойка, съпоставено с останалите клаузи за правата на потребителя, е видно, че така, както е уговорено, възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение поставя значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя – при главница по заема от 1000 лв. неустойката е почти два пъти заетата сума.

Основателен се явява предявения иск за заплащане на суми, платнени без правно основание. По делото се установи, че ищецът е получил в заем сумата 500 лв. по договора за заем, като върнатата от него над тази сума и 200.57 евро. При валидна уговорка за лихва, ищецът дължи на кредитополучателя и сумата 39.40 евро договорна лихва. Поради това и ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 161.17 евро, като до пълния му предявен размер от 200.57 евро искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 375.50 евро, съобразно приложения за това списък и съразмерно с уважените искове.

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 евро, съобразно приложения списък с 4 разноски и съразмерно с отхвърлената част от исковете

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. З. Ч., с EГH **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.

„***" № **, против „ВИВА КРЕДИТ" АД, с EИK 207343548, със седалище и адрес на улравление: гр. София, p-H Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл.

Силвър центьр, ет. 2, ап. 73Г, иск на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11 от ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., като неоснователен и недоказан.