Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 192 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 766/2025
Вид
Решение № 192
Подписан
28.04.2026
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пазарджик, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500766 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №760/23.06.2025г., постановено по гр.д.№138/2025г. по описа на РС- Пазарджик е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Д. С.ов Т., с ЕГН ********** и Б. С.ов Т., с ЕГН ********** на тяхната майката М. А. Ц., с ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.П., бул.„Х. Б." №**, ет.*,ап.* , при която определя и местоживеенето на двете деца.

Определен е режим на лични отношения с бащата С. Б. Т., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.Щ., общ.Л., обл.П. както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 16,00ч. до 18,00ч. до навършване на една година на децата- в присъствие на майката . След навършване на една година на децата до навършване на 3- годишна възраст: без присъствие на майката всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 до 17,00ч. , както и 10 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. След навършване на 3годишна възраст на децата без присъствие на майката- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в съботния ден до 17,00ч. в неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен 1 годишен отпуск. Официалните празници, както и личните празници на децата и на всеки един от родителите- след предварителна уговорка- при тяхно взаимно съгласие.

Осъден е С. Б. Т., с ЕГН ********** с поС.ен адрес: с.Щ., общ.Л., обл.П. да заплаща на децата си Д. С.ов Т., с ЕГН ********** и Б. С.ов Т., с ЕГН ********** чрез тяхната майката М. А. Ц., с ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.П., бул.„Х. Б." №**, ет.*,ап.* месечна издръжка в размер от по 400лв. за всяко едно от тях, считано от 15.01.2025г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен предявения иск над размера от 400лв. до претендирания размер от 500лв. като неоснователен.

Осъден е С. Б. Т., с ЕГН ********** с поС.ен адрес: с.Щ., общ.Л., обл.П., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РСПазарджик, държавна такса в размер на 1152лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Б. Т., чрез процесуалния му представител адв.П. К. в частта в която е определен режим на лични контакти между първия и малолетните му деца, както и размер на присъдена издръжка.

Твърди се, че решението в тези му части противоречи на материалния закон, допуснати са процесуални нарушения, с оглед превратното тълкуване на събраните доказателства, тъй като са нарушени правилата на формалната и правната логика за формиране на вътрешното убеждение.

Изразява се несъгласие с изводите на съда, че въпреки обема от доказателства представени и приети от първостепенния съд и въпреки възприетото от него в решението си „В случая при събраните в наС.щото производство данни за желанието на бащата да не прекъсва своите връзки с децата си и да продължи да изпълнява родителските си задължения, но от друга страна съобразявайки ниската възраст на тези деца, съдът счита, че следва да определи първоначално един по- редуциран режим на лични контакти, който все пак да позволява майката да осъществява непосредствен надзор и грижа върху децата при срещите им с бащата, но и да не се прекъсва напълно връзката му с тези деца.“, неправилно и неоснователно е определил изключително ограничен режим на лични контакти между бащата Т. и двете му деца. В този аспект са излагат доводи.

2

Приема се, че по делото са събрани доказателства, които са възприети и от съда за изявената готовност и желание на бащата да полага грижи за децата си, но в случая неправилно е ограничена възможността му да го прави в един разумен, та дори разширен режим на лични взаимоотношения, който да не бъде прекъсвана и ограничавана връзка между бащата и двамата му синове, за да бъде ограничена възможността от настъпването на синдромът на родителско отчуждаване, което е на път да бъде реализирано.

Твърди се, че неправилно съдът е присъдил издръжка в размер от по 400лв. за всяко едно от децата, като по никакъв начин не са отчетени представените с отговора писмени доказателства, от които е видно, че ответника не е в съС.ие да заплаща толкова завишен размер.

Въпреки, че от първостепенния съд са били приети, като писмени доказателства, че ответника получава средно месечно възнаграждение между 2150лв. и 3059лв., както и документи за покупко- продажба на недвижим имот- Нотариален акт №60, том 1, № 532 от 30.01.2025г. чрез кредит в размер на 213 000лв., както и че са били представени доказателства, че към наС.щият момент ответника заплаща изключително висок размер ипотечен кредит, който възлиза на 1000лв. месечно се сочи, че неправилно съдът е приел, че : „ При определянето на този размер на дължимата издръжка съдът счита, че във възможностите на ответника е да плаща така опредЕ.та издръжка, тъй като понятието “възможности“ включва не само всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и обС.телства зависещи от волята на съответния родител. Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно съС.ие на ответника/ доказателства в противната насока не бяха представени по делото съдът счита, че в неговите възможности е да плаща на децата си месечна издръжка в този размер съобразен и с възрастта на децата, “

Визира се, че дискредитира се и неправилно не е било отчетено от съда обС.телството, че ищцовата страна също получава едно значително добро обезщетение за майчинство /доказателства, представените от НОИ гр.Пазарджик- документи за получавано парично обезщетение на ищцата за периода от 09.2024г. до 02.2025г., общо в размер на 6900лв./, като освен това не е било отчетено, че е установено по безспорен начин, че ищцата живее в дома на майка й, няма разходи свързани със заплащането на ежемесечен наем, 3 битови разноски или банков кредит, като не са били представени доказателства в тази насока.

Сочи се, че неоснователно първостепенния съд е присъдил един прекомерно завишен размер на издръжка, като се твърди, че в съдебната практика се приема, че един такъв размер издръжка би стимулирал издържания към обществено неполезен начин на живот, към лукс или използването и за цели, неприсъщи на предназначението и. Това не би било налице, ако с издръжката се осигуряват условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите биха живели заедно.

Визира се отново в насока на упражняване на личните контакти, че за да не бъде прекъсвана и ограничавана връзка между бащата и двамата му синове, което е в интерес на децата, за да бъде ограничена възможността от настъпването на синдромът на родителско отчуждаване, което е на път да бъде реализирано, те имат нужда да осъществяват контакт и с двамата родители, за да има здрава връзка, да бъдат обичани и от двама ни, за да растат в една нормална среда, което е невъзможно с оглед определеният от първостепенния съд режим на лични контакти.

Сочи се, че не се установява, нито чрез гласни, нито чрез писмени доказателства, твърденията и исканията направени в исковата молба, въз основа, на които съда определи толкова ограничен режим, освен това анализа и мотивировката в решението му са твърде лаконични въз основа на кое конкретно доказателство прие, че определения от него „ограничен“ режим би бил в интерес на децата.

Не са налице обС.телства обосноваващи налагането на режимът, който се иска от Ц., тъй като същият е изключително ограничен и изключващ възможността на Т. да участва в отглеждането на собствените му деца.

Искането е да се измени решението на първоинстанционният съд в частта, с която е определен един изключително ограничен режим на лични контакти между Т. и малолетните му деца, както и неоснователно завишения размер на присъдена издръжка в размер на от 400лв. за всяко едно от децата, като се определи един по- разширен режим на лични контакти, който не ограничава правата на ответника и не води до настъпването на синдром на родителско отчуждение, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 18,00ч., без приспиване до навършване на 3-годишна 4 възраст, както и 10 дни през лятото /без приспиване/, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

След навършване на 3- годишна възраст на децата всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 17:00ч. до 17,00ч. в неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение на официалните и личните празници на децата да бъдат определени да се празнуват в присъствието и на двамата родители или всяка четна година да са с майката, а нечетна с бащата, а по отношение на личните празници на всеки един от родителите, като рождени дни или именни дни, децата да са при съответния родител.

В срок е постъпил писмен отговор М. А. Ц., чрез процесуалния й представител адв.Е. П.. В него се моли да се остави без уважение въззивна жалба, подадена от адв.П. К.- пълномощник на С. Б. Т., в качеството му на ответник против Решението на РС в частта му относно определения режим на лични контакти на ответника с децата и относно размера на присъдената издръжка.

Иска се да се потвърдите решението на районния съд в обжалваната част като правилно, законосъобразно и обосновано.

Моли се за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски за въззивната инстанция.

Приемат се за необосновани изложените във въззивната жалба доводи, че определеният режим на лични контакти на ответника Т. с малолетните му деца е изключително ограничен.

Счита се, че така редуцирания режим е определен в достатъчна степен в интерес на децата. В тази насока се излагат съображения.

Приема се, че предвид на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се счита за правилен и законосъобразен определения от съда режим на лични контакти на бащата, като относно определения режим на бащата с децата след навършване на 1 година и до навършване на 3 години на децата се депозира насрещна въззивна жалба.

Визира се относно този режим, че искането във въззивната жалба децата да се връщат в 18,00ч. на неделния ден особено през зимния период е неоснователно, тъй като децата са още бебета, а освен това в този час през 5 зимния период е вече тъмно и студено. Относно искането 10-те дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск да са без преспиване, както е посочено във въззивната жалба се заявява, че майката е съгласна.

Сочи се, че режимът на лични контакти на бащата с децата, определен от съда е резонен предвид на здравословните проблеми на децата и режима им на хранене. В наС.щия случай децата са в най- ранна и крехка възраст, в която са най- уязвими. Важно е към момента отглеждането им да е в спокойна и защитена среда, като всяка значима промяна в режима им на живот и обкръжаващата ги среда следва да бъде внимателно и плавно провеждана, за да не се създава напрежение и тревожност у децата.

Твърди се, че от гласните доказателства и от обясненията на М. Ц., че е необходим преходен период, през който да се възобнови връзката баща- деца и да добие родителят познания и опит за самоС.телно обгрижване на децата.

Приема се за основателно искането относно режима на лични контакти след навършване на 3 годишна възраст да бъде от 17,00ч. на петъчния ден до 17,00ч. в неделния ден. На тази възраст промяната в режима на живот на децата и обкръжаващата ги среда следва да бъде постепенно осъществена, за да не се създава тревожност у децата, поради което се счита, че съдът като е определил с една нощувка от 10,00ч. в съботния ден до 17,00ч. в неделния ден е съобразил в най- голяма степен интереса на децата. След навършване на 3 годишна възраст децата ще посещават детска градина, като пребиването им там ще бъде до 17,00ч. Дори в детската градина първоначално децата се оставят за по няколко часа, докато свикнат с новата обстановка и среда.