Определение № 85 от 26.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив , 26.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил С. Гатов

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Васил С. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20215000600282 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е осъдил И. И. Р. да заплати в полза на НБПП гр. * сумата от 970 лв. разноски направени за предоставена правна помощ по нохд №1332/19г. по описа на Пловдивския апелативен съд, определено с Решение на НБПП № ПВ – 211715095/01.09.2020г., както и да заплати в полза на съда 5 лв. ДТ за издаден изпълнителен лист.

Недоволен останал жалбоподателят и обжалвал Определението.

Поискал жалбата му да бъде уважена с мотиви, че по делото е бил защитаван от упълномощения от него защитник – адв. М. Т. и съдът е назначил като защитник адв. К. без негово съгласие.

Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждането й по същество.

По възражението за незаконосъобразност на определението за 1 назначаване на резервен защитник.

В жалбата е отправен упрек, че в производството по нохд № 1332/19г. на Окръжен съд Пловдив незаконосъобразно и без да са налице законовите изисквания е била назначена адв. С. К. за резервен защитник на осъдения И.Р., независимо, че същият нееднократно е възразявал срещу това.

Така поставените от жалбоподателя възражения не могат да бъдат коментирани от настоящата инстанция. Те са свързани с определението от 29.11.2019г. по нохд № 1332/19г. на Окръжен съд Пловдив, с който адв. С. К. е назначена за резервен защитник на осъдения Р.. Същото не подлежи на съдебен контрол, влязло е в законна сила, сдобило се е с правен стабилитет и има характер на пресъдено нещо, което не позволява контрол върху неговата обоснованост и законосъобразност. Такъв контрол не е предвиден в разписаните от НПК процедури, поради което настоящият състав не намира за необходимо да коментира възраженията на жалбоподателя в тази връзка.

По същество на жалбата.

Разгледана по същество, подадената жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното Определение, Окръжният съд е приел за установено следното:

Производството по делото е приключило с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 1332/19г. на Окръжен съд Пловдив, с която подсъдимия Р. е бил признат за виновен.

В хода на първоинстанционното производство на подсъдимия Р. е бил определен от НБПП и назначен от първата инстанция резервен защитник в лицето на адв. С. К. от АК Пловдив.

С Решение Решение на НБПП № ПВ – 2117-15095/01.09.2020г. на участвалия в производството защитник било присъдено възнаграждение в размер на 970 лв. за предоставената на осъдения Р. правна помощ.

Съдът като съобразил, че подсъдимият е бил признат за виновен го осъдил да заплати така направените от НБПП гр. * разноски за резервния защитник.

2

Изводът на Окръжния съд е обоснован и е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК. След като осъденият Р. е бил признат за виновен, то първата инстанция не е разполагала с друга възможност, освен да постанови разноските направени от НБПП гр. * за резервен защитник да бъдат заплатени от него.

Доводът на жалбоподателя, че не е бил съгласен с назначаването на резервен защитник и многократно е възразявал срещу това е лишен от състоятелност.

Жалбоподателят не е съобразил, че дали и доколко той е съгласен с назначаването на резервен защитник е обстоятелство ирелевантно за решаването на този въпрос и е поставено вън от неговата воля. Разпоредбата на чл.94, ал.4 НПК е очертала основанията за назначаването на резервен защитник, а ал. 5 на същата разпоредба изрично е изключила упълномощаването на друг защитник или отказа от защитник като препятствие за участието на резервния защитник в наказателното производство. Идеята на законодателя е доразвита и в ал.6 на чл.94 НПК, където по искане или със съгласие на подсъдимия, резервния защитник упражнява правата по чл.99, ал.1 НПК, с изключение на действията по запознаване на делото, правене на необходимите извлечения и присъствие на процесуално следствени действия с участието на подсъдимия, за които съгласие на последния не се изисква. Изрично такова съгласие е изключено и в хипотезата, когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован не се явява по неуважителни причини.

Тук е местото да се отбележи, че фигурата на резервния защитник е синхронизирана с европейското законодателство и е гаранция за разглеждане на делото в разумен срок, съобразно стандартите заложени в ЕКЗПЧОС. С нея законодателят е реализирал идеята си за преклудиране на възможностите подсъдимият, използвайки различни процесуални техники да забавя и да шиканира нормалното развитие на процеса. Наред с това, с назначаването на резервен защитник правото на защита на осъдения, гарантирано от българското законодателство и ЕКЗПЧОС не само не се нарушава, точно обратното, обезпечава се в максимална степен.

Ето защо, съображенията на жалбоподателя развити в тази насока не 3 могат да бъдат споделени и не могат да обслужат искането за отмяна на атакуваното определение.

При цялостната проверка на материалите по делото и изхождайки от горепосоченото, въззивната инстанция стига до единствено възможния извод, че обжалваното Определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260475/21.04.2021г. по нохд №1332/19г. на Окръжен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4