Решение № 571 от 27.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Велико Търново, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500596 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД въззивна жалба против Решение № 751/26.05.2023г. по гр.д. № 2754/2022г. по описа на Районен съд- Велико Търново , с което е прието за установено по отношение на К. А. Я. с ЕГН:

*****, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 130460283, суми, за които е издадена заповед за изпълнение №740 от 25.07.2022г. по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд и е отхвърлен искът на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 130460283, срещу К.

А. Я. с ЕГН: **** ,по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземането от 409,24 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за мобилен номер ***, изменен с Допълнително споразумение от 10.02.2018г., Договор за услуга интернет за дома от 24.06.2019г. за мобилен номер **и Договор за мобилни услуги от 29.11.2019г. за мобилен номер ** начислено по фактура с №**от 05.01.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение №740 от 25.07.2022г. по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Решението се обжалва в частта му , с която са отхвърлени предявените искове с доводи за неправилност и незаконосъобразност, както следва :

В обжалваното решение първоинстанционният съд не е подложил на обсъждане представените по делото доказателства във връзка с 1 уведомяването на длъжника за прекратяването на договорите. Установено според жалбоподателя е, че ответникът е в неизпълнение на договорните си задължения по сключения между тях договор, което е ангажирало договорната му отговорност и е дало право на оператора да начислинеустойка. Приложимите между страните Общи условия предвиждат, че доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото разваляне, а клаузата на т. 196, 6. „в" от приложимите Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Достигайки до този извод първоинстанционният съд е приел неправилно, че ответникът не е уведомен за прекратяването на договорите от страна на жалбоподателя.

По делото е представена покана за доброволно плащане от дата 06.12.2020 г., в която е посочен общият размер на неплатените задължения на ответника, както и на последния е даден срок от 10 дни, в който доброволно да заплати задълженията си към оператора, като е уведомен, че след изтичане на предоставения срок договорите за мобилни услуги и за лизинг ще бъдат предсрочно прекратени, като ще бъдат начислени неустойка и оставащите лизингови вноски по договорите за лизинг. Тази покана според жалбоподателя е доставена на ответника.

Развити са подробни съображения, като се отправя искане към съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи предявените искове. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът, чрез назначения му особен представител, заема становище за нейната неоснователност.

Сочи, че клаузата, на която жалбоподателят основава своето вземане срещу него, е неравноправна по смисъла на чл. 143 , ал. 2 , т. 5 от ЗЗП.

Развива подробни доводи и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в 2 пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно в обжалваната му част. Съображенията за този извод са следните:

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с която се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за мобилен номер ** по абонаментен план Тотал 10,99, изменен с Допълнително споразумение от 10.02.2018г. по абонаментен план Тотал+ 20,99, Договор за услуга интернет за дома от 24.06.2019г. за мобилен номер ** по абонаментен план Интернет за дома 17,99, Договор за мобилни услуги от 29.11.2019г. за мобилен номер ** по абонаментен план Тотал+ 31,99, Договор за лизинг от 27.02.2019г. за устройство HUAWEI P Smart 2019 Dual Black, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 24,59 лв. и Договор за лизинг от 29.11.2019г. за устройство HUAWEI Y6 2019 Dual Black, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 4,09 лв. По така посочените договори, за срок от 24 месеца от сключването им, ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги и интернет, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност при стандартен месечен абонаментен план от 20,99 лв. по договора от 10.02.2018г., от 17,99 лв. по договора от 24.06.2019г. и от 27,99 лв. по договора от 29.11.2019г., както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение на задълженията му, а с договорите за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и възмездно ползване на горепосочените устройства като последният се е задължил да заплаща дължимите лизингови вноски.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си а ответникът не е заплатил ползваните от него мобилни услуги за периода от 05.08.2020г. до 04.01.2021г.

– такси в общ размер на 343,50 лв. В резултат от неизпълнението ищецът твърди да е прекратил договорите за мобилни услуги и за интернет с начисляване на неустойка от 409,24 лв. и е обявил договорите за лизинг за предсрочно изискуеми с начисляване на 49,18 лв. за непогасените лизингови вноски по договора за устройство HUAWEI P Smart 2019 Dual Black и на 44,99 лв. за непогасените лизингови вноски по договора за устройство HUAWEI Y6 2019 Dual Black. За горепосочените вземания са издадени фактури за периода от 05.09.2020г. до 05.01.2021г., , а ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

3

Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните договори в общ размер на 846,91 лв. са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №740 от 25.07.2022г. по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове. Оспорва дължимостта на сумите , твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по сключените договори и не са настъпили предпоставки за предсрочното им прекратяване и за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Твърди, че договорите са недействителни тъй като съдържат неравноправни клаузи, а договорите за лизинг са сключени в нарушение на изискванията на чл. 10, ал.

1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД., с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на съществуване на вземанията му по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск .

По оплакванията в жалбата :

Единственото оплакване , наведено във въззивната жалба е, че съдът неправилно е преценил, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати едностранно договорите с ответника и че ответникът не му дължи претендираните неустойки. Съгласно представените договори, сключени между страните, при прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, е уговорено заплащане на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, допълнена с възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове и с разликата между стандартната и лизинговата цена на предоставеното 4 устройство, съответстващи на оставащия срок на договора. При прекратяване на договора за интернет услуги по вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в размер на 120 лв. при невръщане или повреждане на WiFi рутера.

Правото на жалбоподателя да получи неустойка съгласно цитираните договорни клаузи , възниква при прекратяването им поради неизпълнение на задълженията по тях от страна на ответника.

Прекратяването на договорите с потребителите на електронни съобщителни услуги , сключени между жалбоподателя и неговите клиенти, съгласно представените по делото общи условия се осъществява с едномесечно писмено предизвестие ( чл. 19в от общите условия) . Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от общите условия към договора за лизинг, сключен между страните, при неизпълнение всяка една от страните има правото да го развали, като развалянето става с едностранно писмено изявление, без да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение. Към делото действително е приложена покана за доброволно плащане, издадена от жалбоподателя и адресирана към ответника. В нея са посочени дължимите по сключените договори неплатени такси за доставени услуги и лизингови вноски, като е посочено и че при неплащането им договорът за предоставяне на мобилни / фиксирани услуги ще бъде прекратен и към дължимата сума ще бъдат добавени неустойки. Посочен е и размерът на същите. Ако така изготвената покана бе достигнала до ответника , с получаването й и след изтичане на предвидения в общите условия срок, договорите между страните биха били прекратени. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за връчването на поканата или за това, че нейното съдържание е доведено до знанието на ответника по друг начин.