Решение № 28 от 08.04.2025, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Севлиево, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Йоана Ст. Князова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20244230200452 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на З. П. А. от гр. Габрово, чрез адвокат М. И. от ГАК, против наказателно постановление /НП/ № 2410500220 от 22.10.2024 година на директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:

На 21.02.2024 година инж. Ф.Ф. издал Позволително за сеч № 0762224 на лесовъда З. А., по силата на което било разрешено на „Балкан пелетс“ ООД да 1 извърши добива на дървесина в имот с кад. № ***, находящ се в отдел 296, подотдел „р“, в землището на с. Крушево, община Севлиево – общинска горска територия.

На 11.03.2024 година свидетелите П. Й., П. П. и Ц. С. – служители в РДГ – Велико Търново, извършили проверка в горепосочения имот, по време на която констатирали, че в имота имало направени три извозни пътя – път с дължина 40 м. и ширина 3 м. с посока север – юг; път с дължина 50 м. и ширина 3 метра с посока север – юг и път с дължина 30 м. и ширина 3 метра с посока север – юг, които не били отразени в технологичния план на имота. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол Серия В, № 010992 от 11.03.2024 година. Протоколът бил съставен в присъствието на жалбоподателката на временния склад на имота, като преди съставянето му горските служители предложили на А. да отидат отново до имота за потвърждаване констатациите от проверката, тъй като същата имала възражения, но тя отказала. Препис от констативния протокол бил връчен на жалбоподателката в деня на съставянето му.

След съставянето на протокола, на 25.04.2024 година, свидетелят П. Й., в присъствието на свид. П. П. и жалбоподателката, пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение Серия В, № 008310 за това, че в периода от 24.02.2024 година до 11.03.2024 година жалбоподателката не следяла за спазване на одобрения технологичен план за имот № ***, попадащ в отдел 296, подотдел „р“, землище с. Крушево, община Севлиево – общинска горска територия, за който има издадено ПС № 0762224 от 21.02.2024 година, като в имота били направени три броя временни извозни пътя, неотразени в технологичния план, както следва: Един брой път с дължина 40 м. и ширина 3 м. с посока север – юг; един брой път с дължина 50 м. и ширина 3 метра с посока север – юг и един брой път с дължина 30 м. и ширина 3 метра с посока север – юг. Описаното в акта за установяване на административно нарушение деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателката да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН З. А. записала в графата за възражения, че не е допуснала описаните нарушения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тя не е депозирала писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № 2410500220 от 22.10.2024 година на Директора на РДГ – Велико Търново против жалбоподателката З. А.. В него наказващият орган се е 2 съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т.

1 от Закона за горите в размер на 300,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства: АУАН, НП, КП от 11.03.2024 година; Позволително за сеч № 0762224;

Технологичен план № 12; Удостоверение № 14229/20.07.2020 година на З. А.; Покана за доброволно изпълнение; Известие за доставяне на НП; Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 година; Диплома за средно образование на свид. П. Й.; Трудов договор;

Допълнително споразумение към трудов договор – 2 бр. и Длъжностна характеристика.

При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 24.10.2024 година. Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма на 05.11.2024 година, т.е. в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си от Закона за горите.

По делото безспорно се установи, че Позволително за сеч № 0762224 от 21.02.2024година е издадено на името на жалбоподателката З. А. в качеството й на регистриран лесовъд. С оглед императивната разпоредба на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквато в случая е и жалбоподателката, безусловно е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план, в който документ, по силата на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Несъмнено едно от задълженията на А. е било да не допуска създаването на неотразени в технологичния план извозни пътища. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи, че в имота са били направени 3 броя извозни пътища, които не са били отразени в технологичния план. Пътищата са описани подробно от свид. П. Й. в съставения по време на проверката Констативен протокол, както и в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление. Същите са посочени по – горе, поради което съдът няма да ги описва повторно.

В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на 3 лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план.

Ирелевантно е за случая обстоятелството кой и кога точно в рамките на посочения в АУАН и НП период е направил тези неотразени в технологичния план извозни пътища, след като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план.

Несъмнено е, че наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до направата на нерегламентирани извозни пътища в подотдела, като от показанията на свидетелите П. П., П. Й. и Ц. С. се установява, че по установените новосъздадени извозни пътища, неотразени в технологичния план, е имало следи от превозно средство – трактор или камион, с което е била извозвана дървесината. И двамата горски служители заявиха, че трите пътя са били направени след отсичане на дървета ниско долу, вкл. и на широколистна дървесина, която не е била позволена за добив по ПС.

За оборване констатациите от проверката съдът допусна по искане на жалбоподателката двама свидетели – П.А. и В.Г.. Свидетелят П.А. заяви, че е баща на жалбоподателката и че работи като шофьор в „Балкан пелетс“ от три години. В деня на проверката същият е товарил дървесина от временния склад на имота, когато дошли проверяващите. Първо проверили неговите документи и след като нямало проблеми с тях, той продължил работата си, като след като натоварил, се обадил на дъщеря си да я информира, че тече проверка. Свидетелят А. каза, че не се е качвал до имота, но знаел, че в него не било възможно да се влезе с някакво превозно средство, поради което дървесината се сваляла до временния склад с коне.

Свидетелят В.Г. обясни, че живее на семейни начала с жалбоподателката и че след обаждане от бащата на последната, двамата са отишли до временния склад на имота, където са изчакали проверяващите да слязат. След като се върнали до джипа, с който били дошли, проверяващите казали на жалбоподателката, че констатирали редица нарушения в имота, но щели да бъдат „благосклонни“ и затова щели да й напишат акт за направени извозни пътища. В показанията си пред съда свидетелят Генчев заяви, че в този имот е невъзможно да се влезе с автомобил, тъй като бил много стръмен и поради това дървесината била извозвана с коне.

Съобразявайки тези факти и обстоятелства съдът намира за безспорно установено, че трите пътя, описани в констативния протокол, а в последствие и в АУАН и обжалваното наказателно постановление, са новосъздадени и неотразени в технологичния план, което на практика съставлява неспазване на одобрения технологичен план за имота, за спазването на който следва да следи несъмнено жалбоподателката.

Преценявайки тези обстоятелства съдът намира за доказано виновното бездействие на З. А., която несъмнено е била длъжна да следи за стриктното спазване 4 параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, вкл. и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по отношение на това лично нейно контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, тъй като самото създаване на установените при проверката извозни пътища говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план.

Несъмнено е, че единствено жалбоподателката, в качеството си на лице по чл. 108, ал.

2 от ЗГ, е била длъжна да следи за спазване на одобрения технологичен план за имота, както е безспорно и това, че това й задължение не е било осъществено, доколкото в този имот са създадени неотразените в Технологичния план три извозни пътя, обективирани изначално и в изготвения на място Констативен протокол. Тук е момента да се отбележи, че съдът кредитира напълно с доверието си показанията на разпитаните служители на РДГ – Велико Търново, тъй като техните показания са безпротиворечиви, ясни, конкретни и се потвърждават от съставените протоколи и актове. Показанията на свидетелите П.А. и В.Г. съдът намира за заинтересовани предвид обстоятелството, че свидетелят А. е баща на жалбоподателката, а свид. Генчев мъжът, с когото тя живее на семейни начала. Следва да се вземе предвид и казаното от свид. А., че той не е ходил в имота, а само е товарил дървесината от временния склад, за да може да приемем, че той може да дава правдиви обяснения във връзка с извозните пътища в имота. Не без значение за доказаността на твърденията на горските служители е и факта, че жалбоподателката е отказала да отиде с тях в имота, след като те са й предложили да се върнат там веднага след проверката. Фактът, че на мястото, където са тези три новообразувани пътя, има отсечена дървесина и то от такъв дървесен вид, който не е предвиден за сеч в ПС – акация, доказва още едни път обстоятелството, че пътищата са били направени допълнително, а не са се самообразували по неволен начин.