Определение № 2521 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2521 гр. София, 08.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000502612 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. 24608/30.09.2024 г. по описа на САС, депозирана от „Центрум Груп Плюс“ ЕООД против разпореждане № 6514/05.08.2024 г. и разпореждане № 6621/07.08.2024 г., постановени по т.д. № 657/2024 г. на СГС, VI-4 състав.

Относно първото разпореждане, с което е върната исковата молба на жалбоподателя се сочи, че първоначално на жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство били дадени указания да уточни как е формирана исковата претенция и да представи доказателства за платена държавна такса в общ размер на 19 694.66 лева с разпореждане от 03.04.2024 г. С молба от 29.05.2024 г. ищецът направил указаните уточнения и поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса в размер на 19 694.66 лева, а ако това искане бъде оставено без уважение – да бъде удължен срока за внасяне на държавната такса. Срокът бил удължен, но на ищеца не било връчено своевременно определението, а достъп до ЕПЕП не бил осигурен и за определението от 05.07.2024 г. разбрал едва на 11.07.2024 г., като продълженият срок изтичал на 12.07.2024 г. На тази дата била представена молба с платежнонареждане за платени по сметка на СГС 1524.16 лева, изчислена върху част от претендираната главница в размер на 25 000 лева и законната лихва за забава върху тази част от главницата за периода 31.05.2019 г. – 01.04.2024 г. в размер на 13 097.07 лева. Със същата молба отново било поискана възможност за внасяне на държавната такса в пълен размер. Жалбоподателят намира, че след като е конкретизирал в молбата си размера на главницата и лихвата, за които се внася държавна такса, то това е следвало да бъде разгледано като молба за изменение на исковете по размер, а ако на съдът не било ясно какво е изявлението на ищеца, е следвало по реда на чл. 101 ГПК да му укаже да поясни. Освен това с определение № 2740/15.07.2024 г. съдът не указал, че ако в удължения срок не бъде внесен пълния размер на държавната такса, исковата молба ще бъде върната. Намира, че съдът е следвало да посочи в какво се състоят неотстранените нередовности, за да може ищецът да ги отстрани.

1

На следващо място се сочи, че с молба от 05.08.2024 г. било направено изявление за изменение на исковете по размер, която била депозирана преди да му бъде връчено разпореждане № 6514/05.08.2024 г., с което е върната исковата молба.

Между двете имало разстояние от 1 час, поради което следвало да се приеме, че молбата е депозирана преди връщане на исковата молба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана и уважена.

С оглед на изложеното ищецът е поискал да бъдат отменени двете обжалвани разпореждания, като бъде указано на първоинстанционния съд да разгледа молбата за изменение в размера на исковете и да продължи съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Т.д. № 657/2024 г. на СГС, VI-4 състав е образувано по искова молба на „Центрум Груп Плюс“ ЕООД против „НЕТ 1“ ЕООД и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като солидарни длъжници по осъдителен иск за парична сума в размер на главница – 323 100 лева и законна лихва върху нея за периода 31.05.2019 г. до 01.04.2024 г. – 169 266.52 лева

С разпореждане от 03.04.2024 г. СГС е указал на ищеца да представи в едноседмичен срок от връчването доказателства за внесена държавна такса в размер на 19 694.66 лева и да изложи твърдения за факти, от които да се установи начинът, по който се формира размерът на претенцията за главница.

В указания срок, на 29.05.2024 г. е постъпила молба от ищеца, с която той уточнява как е формирал главницата и моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса, а евентуално срокът за внасянето й да бъде продължен.

С определение от 03.06.2024 г. СГС е оставил искането за освобождаване от държавна такса без уважение и е продължил дадения срок до 10.06.2024 г.

На 03.07.2024 г. е депозирана нова молба от ищеца, в която сочи, че определението от 03.06.2024 г. му е връчено едва на 28.06.2024 г., поради което не е могъл да внесе държавната такса в указания срок и моли за ново продължаване на срока или за неговото възстановяване.

С определение от 05.07.2024 г. съдът е приел, че срокът не е бил продължаван, защото не е било влязло в сила определението по чл. 83, ал. 2 ГПК и че следва срокът да бъде продължен наново, поради което го е продължил до 12.07.2024 г.

С молба от 12.07.2024 г. ищецът е посочил, че узнал за последното определение едва на 11.07.2024 г. и е в обективна невъзможност да внесе цялата държавна такса поради твърде краткия срок, поради което моли за ново продължаване на срока. В същото време е посочено, че са внесени 1524.16 лева, изчислени върху част от претендираната главница в размер на 25 000 лева и законната лихва за забава върху тази част от главницата за периода 31.05.2019 г. – 01.04.2024 г. в размер на 13 097.07 лева, като е представено и доказателство за това.

С определение от 15.07.2024 г. съдът е продължил дадения срок за внасяне на пълния размер на държавната такса до 23.07.2024 г., като е посочил, че това е за последен път.

С разпореждане от 05.08.2024 г. СГС е върнал исковата молба, след като е приел, че до последно продължения срок ищецът не е внесъл пълният размер на дължимата се държавна такса, а внасянето на част от нея представлява неизпълнение.

В същото време на 05.08.2024 г. ищецът е депозирал молба, с която прави изменение в размера на предявените искове, като иска същите да се считат предявени 2 като частични за главница в размер на 25 000 лева от общо 323 100 лева и законната лихва за забава върху тази част от главницата за периода 31.05.2019 г. – 01.04.2024 г. в размер на 13 097.07 лева, като част от общ размер от 169 266.52 лева.

С разпореждане от 07.08.2024 г. молбата за изменение на исковете е оставена без разглеждане като е съобразено, че исковата молба вече е върната.

Двете обжалвани разпореждания са връчени на ищеца на 16.09.2024 г., като той е депозирал частна жалба срещу тях на 24.09.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок (ден 23.09.2024 г. е неработен ден и срокът изтича на 24.09.2024 г.) и срещу обжалваеми съдебени актове, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Приема се в практиката на ВКС, че при указания от съда за внасяне в определен срок на държавна такса по искова молба/жалба и направено преди или по време на течението на този срок искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на страната от внасяне на таксата, до приключване на производството по чл.83, ал.2 ГПК с влязло в сила определение, страната не дължи внасянето й, независимо, че развитието на производството по чл.83, ал.2 ГПК не спира (арг. чл. 61 ГПК) течението на дадения срок за внасяне на таксата. С факта на влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 ГПК обаче не започва да тече нов срок за внасяне на тази част от държавната такса, за която страната не е била освободена. Процесуалните срокове и началния момент на тяхното течение се определят само по два начина - или от самия закон, или от съда /чл.59 ГПК/. В случая липсва законоустановено правило приключването на производството по чл.83, ал.2 ГПК да поставя началото на течение на нов срок за внасяне на таксата, за която страната не е била освободена (изцяло или частично).

Ето защо, съдът е длъжен да уведоми страната за началото на новия срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса, като при частично освобождаване от задължението за внасянето й, в указанията до страната следва да се посочи и размера на дължимата за внасяне такса. На тази плоскост е и даденото принципно разрешение в разяснителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че срокът за предприемане на процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения, като страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или този ден е посочен в закона (така напр. определение № 393/27.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1191/2017 г. на ВКС, I т.о.)

В конкретния случай в първоначално дадения от съда срок за внасяне на дължимата се държавна такса по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е инициирал производство по чл.

83, ал. 2 ГПК – за освобождаването му от внасяне на държавната такса, като същото е приключило с отхвърлително определение, което не е обжалвано и е влязло в сила на 06.07.2024 г. След тази дата първоинстанционният съд е следвало да даде на ищеца нов срок за внасяне на държавната такса в определен срок след връчване на разпореждането. Това обаче не е сторено. Не може да се приеме, че някое от неколкотратните произнасяния по молби за продължаване на срока представляват такова указание, доколкото нито едно от определенията по чл. 63 ГПК не е връчвано на ищеца. Следователно и срок за внасянето на държавната такса след приключване на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е започвал да тече и не е изтекъл до постановяване на разпореждането от 05.08.2024 г. за връщане на исковата молба поради невнасяне на държавната такса по нея. Ето защо и това разпореждане се явява незаконосъобразно – същото санкционира страната за бездействието й да внесе пълния размер на държавната такса без на същата законосъобразно да е бил указан срок за 3 внасянето й, поради което и същото следва да бъде отменено.

Следва да бъде посочено още и това, че първата инстанция не е съобразила заплащането на част от дължимата се държавна такса (1524.16 лева) в един от определяните по реда на чл. 63 ГПК срокове, като в молбата, с която са представени доказателства за това, ищецът е уточнил и върху какъв размер на главницата и на законната лихва е платена същата. До така посочените от страната размери исковата молба е била редовна и дори да се приеме, че ищецът неоснователно не е внесъл разликата до пълния размер на държавната такса, определена за пълния първоначално посочен размер на исковете, то исковата молба би подлежала на връщане само за този размер на исковете, за който не е била внесена държавната такса, а не изцяло.

Тъй като молбата на ищеца за изменение в размера на предявените искове е оставена без разглеждане само поради докладването й след връщане на исковата молба и доколкото разпореждането за това връщане следва да бъде отменено, то следва да бъде отменено и разпореждането от 07.08.2024 г.

След отмяна на двете обжалвани разпореждания делото следва да бъде върнато на СГС за даване на нов срок на ищеца за внасяне на дължимата се държавна такса след произнасяне по молбата за изменение на размера на предявените искове и съобразяване размера на дължимата се държавна такса съответно на произнасянето по това изменение.

Воден от изложеното Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6514/05.08.2024 г. и разпореждане №

6621/07.08.2024 г., постановени по т.д. № 657/2024 г. на СГС, VI-4 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за даване на нов срок на ищеца за внасяне на дължимата се държавна такса след произнасяне по молбата за изменение на размера на предявените искове и съобразяване размера на дължимата се държавна такса съответно на произнасянето по това изменение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4