Решение № 157 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330207408 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200227/ 08.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на „ПИМК" ООД, ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

В жалбата се оспорва приетата за установена фактическа обстановка и по-конкретно се твърди, че трудовият договор с работника е бил сключен преди, а не след проверката. Моли се за отмяна на НП и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 изменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 19.10.2022г. около 11:30 часа е извършена проверка на строителен обект в гр. Пловдив, многофамилна жилищна сграда - УПИ - II - 513.391 за жилищно застрояване, кв.4 по плана на ПУП-ПУР с устройствени зони кв.

„Христо Смирненски" III, изпълняван от „ПИМК" ООД.

По време на проверката на строителния обект е установено да работи като работник строителство С. К. Е., ЕГН **********.

Същият е заявил, че работи за „ПИМК" ООД с работно време от 8:00 часа до 12:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, с почивни дни събота и неделя и няма сключен трудов договор.

От извършената проверка на строителния обект, от представените документи на 25.10.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив и дадените писмени обяснения от управителя на дружеството е установено, че от страна на работодателя „ПИМК" ООД към 11,30 часа на 19.10.2022г. на строителния обект е приет на работа като работник строителство С. К.

Е., ЕГН **********, без да е сключен с него преди постъпването му на работа трудов договор.

Нарушението е извършено на 19.10.2022 г. в гр. Пловдив, кв.4 по плана на ПУП-ПУР с устройствени зони кв. „Христо Смирненски" III.

Трудов договор с работника е сключен по-късно същият ден, с което нарушението е отстранено.

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.

416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. не

Според настоящия състав всички събрани по делото доказателства само не опровергават, ами точно обратното- затвърждават 2 констатациите в АУАН.

Всъщност по делото не съществува спор относно редица обстоятелства:

-за това, че работника С. Е. бил приет на работа от жалбоподателя на дата 19.10.2022г. към 11:30 часа;

-за това че в същия ден била извършена проверка на работното място от служители на ДИТ, като по време на проверката работникът бил установен да изпълнява трудовите си задължения, съобразно уговорките с работодателя;

-за това, че характерът на изпълняваната от работника работа е „трудов“, а не „граждански“, което налагало сключването на трудов договор с него;

-за това, че още на същия ден 19.10.2022г. бил сключен трудов договор с работника, който бил надлежно оповестен в НАП чрез подаване на уведомление по реда на чл. 62, ал.5 от КТ.

Единственото спорно обстоятелство по делото е относно точния момент на сключване на трудовия договор-преди проверката или след нея. От разрешаването на този спорен въпрос всъщност зависи и съставомерността на деянието.

Според настоящия състав по делото е налице верига от обстоятелства и доказателства, при съвкупното ценене на които по делото може да се направи само един единствен възможен извод, а именно че договорът е бил сключен след проверката, респективно след приемането на работника на работа:

-при проведения непосредствен разговор между актосъставителя и работника, той изрично е потвърдил, че няма сключен трудов договор .

Тук съдът кредитира изцяло доводите на въззиваемата страна, че няма нито житейска, нито правна логика работникът да не си спомни при разпита от актосъставителя за трудов договор, който се твърди да е подписан от него само няколко часа по-рано на същия ден;

-тези изявления работникът е потвърдил и писмено в декларацията по чл. 402 КТ, при това под страх от наказателна отговорност. В декларацията изрично е посочено, че той няма сключени нито трудов, нито граждански договор, като съгласно чл. 402 КТ тази декларация е годно 3 писмено доказателство за установяване на факти, свързани с евентуално налично трудово правоотношение;

-обстоятелството, че към момента на проверката не е имало сключен трудов договор с работника, не е опровергано и от управителя на работодателя, който в писмените си обяснения по преписката е заявил, че няма спомен за точния час на сключване на трудовия договор , дали преди проверката или след нея. Противно на възраженията в жалбата, тези обяснения не са взети при нарушение на процесуалните правила, а в стриктно изпълнение на правомощията на контролните органи по чл. 402, т.2 КТ и съгласно нарочната законодателна воля представляват годно доказателство в процеса по трудовия спор;

-обстоятелството, че трудовият договор не е бил представен на актосъставителя по време на проверката, а значително по-късно, тоест жалбоподателя е разполагал с реална възможност и време да изготви същия и да обоснове претенциите си, че е бил съставен в по-ранен момент;

- обстоятелството, че видно от представеното по делото уведомление до НАП, то е входирано едва в 16:37 часа на 19.10.2022г. по електронен път, докато проверката е била извършена в 11:30 часа;

-обстоятелството, че в текста на договора е отбелязано, че работникът вече е постъпил на работа на 19.10.2022г. и че е получил копие от уведомлението до НАП (входирано в 16:37 часа), което е сериозна индиция, че договорът е подписан (тоест бил е сключен) след този час, при положение, че проверката в 11:30 часа е установила, че към този момент работникът вече е бил приет на работа.

Действително нито едно от тези обстоятелства само по себе си не е достатъчно, за да се направи еднозначен извод за часа на сключване на договора. Тълкувани в тяхната съвкупност, обаче те обуславят несъмненост на заключението, че това е станало след проверката и от жалбоподателя се правят безуспешни опити за антидатирането му.

Следва да се изложат и нарочни аргументи за липсата на необходимост от разпит в съдебно заседание на управителя на наказания субект и на работника Е..

Това е така, доколкото техните възприятия по случая вече са закрепени по делото в документи, които представляват годни писмени 4 доказателства по смисъла на чл. 402 КТ.

Нещо повече, моментът на отразяване на възприятията им в документите по чл. 402 КТ е бил максимално близко във времево отношение до процесното деяние и то още преди съставянето на АУАН, т о е с т при съществуващи гаранции за достоверност, обективност и правдивост, каквито гаранции не съществуват при разпита им в съдебно заседание:

-на първо място поради изминалия период от време, който оправдава избледняване точността на спомените,

-а освен това и поради обстоятелството, че санкцията вече е наложена, което би обосновало естествен стремеж с по-късните показния да се отрече първоначално предоставената по реда на чл. 402 КТ информация с цел обслужване на защитната теза.

Следва да се отбележи и че най-голямата гаранция за верността на подадените по чл. 402 КТ декларации е предвидената и изрично отразена в тях наказателна отговорност за невярно деклариране.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Преди да се пристъпи към по подробен анализ на съставомерността на деянието от правна страна, следва да се разграничи като принципно положение приложното поле на административните състави по чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал.1 КТ.

От систематичното тълкуване на двете разпоредби следва, че чл. 61, ал.1 КТ намира приложение, когато между работодателя и работника има сключен трудов договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като работника вече е започнал да упражнява труд при работодателя. Приложното поле на чл. 62, ал.1 КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е сключен трудов договор макар и със закъснение.

Така изрично Решение № 2693 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2942 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.Решение № 2325 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2017 / 2018 г. на XXII състав на 5

Административен съд - Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1541 от 02.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 849 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1327 от 13.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1404 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив,Решение № 249 от 08.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3354 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

С оглед направеното разграничение се налага извод, че съставомерните елементи на административния състав по чл. 61, ал.1 КТ са следните:

-постъпване на работа, тоест реално полагане на труд от работника със съдържание, отговарящо на уговорената трудова функция;

-характер на правоотношението между страните като трудово, а не като гражданско към момента на установеното полагане на труд;

-липса на сключен трудов договор към момента на проверката.

-последващо оформяне на отношенията между страните в писмена форма като трудов договор.

Всички гореизброени елементи в конкретния случай са налице, предвид приетата за установена фактическа обстановка и изложените по-горе аргументи за момента на сключване на представения по преписката договор между работник и работодател, поради което жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл. 414, ал.3 КТ за допуснатото от него нарушение по чл. 61, ал.1 КТ.

ПО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.

Тук следва да се отбележи, че с оглед специфичните обществени отношения, предмет на регулация с КТ и тяхната особена обществена значимост законодателят в чл. 415в КТ е въвел специална уредба на 6 маловажния случай на административни нарушения по КТ, която се отличава от общия случай на чл. 28 ЗАНН в две направления: в чл. 415в КТ са въведени специфични критерии, които биха обусловили случая като маловажен за разлика от чл.28 ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 НК; при маловажния случай по КТ е предвидена по-лека наказуемост за разлика от чл. 28 ЗАНН, когато санкция изобщо не се налага.

В същото време в задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд е прието, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.

От друга страна в чл. 415в, ал.2 КТ изрично е посочено, че не могат да бъдат маловажен случай нарушения по чл. 61,ал.1 КТ, чл. 62, ал.2 КТ и чл. 63, ал.1, и 2 КТ. Тоест с оглед особената значимост на тези състави за охрана на трудовите права на работниците и служителите законодателят по императивен път е предопределил, че за тези нарушения винаги следва да се носи административно –наказателна отговорност.