Решение № 184 от 12.09.2024, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20231450100379 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, - 1463, район Триадица, бул.

Витоша № 89Б, представлявано от Т. М. и С. А Г.а – изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт ...................... – ....., е предявило иск против М. Т. К. с ЕГН ********** от с. Дърманци общ. Мездра и М. М. В., с ЕГН ********** от с. Дърманци общ. Мездра, с която ищецът моли съда да обяви за недействително спрямо банката прехвърлянето от длъжника М. К. на М. М.

В. на собствеността върху ½ от Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1389 кв. м. находящ се в село Дърманци, общ.

Мездра, обл. Враца, ***, при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с идентификатор***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** заедно с построените в същия имот: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда със застроена площ 91. кв.м., сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка за допълващото застрояване, със застроена площ 50 кв. м., Сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка на допълващото застояване със застроена площ 19 кв. м. и сграда с идентификатор 1

*** с предназначение: постройка на допълващото застояване, със застроена площ от 7 кв. м. и запазването на право на ползване върху целия имот от длъжника М. Т. К., извършени с нотариален акт за покупко-продажба вписан в Служба по вписвания – Мездра под № 13, том 2, вх. рег. № 291 от 24.02.2022 г. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който се оспорва предявения иск.

Тежестта за доказване на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба е върху ищцовата страна.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 135 ал. 1 вр. с ал. 2 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 08.03.2019 г. между ищеца и „А И М Транспорт“ ООД представлявано от М. К. е сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка за сумата от 40 000 лв. Солидарен съдлъжник по задълженията е и физическото лице М. К.. На 28.08.2019 г. между ищеца и „А И М Транспорт“ ООД представлявано от М. К. е сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка за сумата от 45 000 лв. Солидарен съдлъжник по задълженията е и физическото лице М. К.. Копие от двата договора са приложени на стр. 4 – 11 от делото.

Твърди се още, че през 2022 г. плащанията по двата кредита посочени погоре са преустановени и банката е пристъпила към принудително събиране на задълженията.

По образуваните ч. гр. дела № 1201/2022 г. и 1202/2022 г. на МзРс са издадени два изпълнителни листа за дължимите суми по кредитите и е образувано изпълнително дело № 241/2023 г. на ЧСИ Георги Борисов.

С нотариален акт за покупко-продажба № 67, том I, нот. дело № 63/2022 г. на нотариус Христина Ангелова с район на действие РС Мездра, вписана в НК под № 614, ответницата М. К. и Съпруга и ...................... са продали на втората ответница М. В., собствения си недвижим имот а именно: Поземлен имот с 2 идентификатор ***, с площ от 1389 кв. м. находящ се в село Дърманци, общ. Мездра, обл. Враца, ***, при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с идентификатор***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** заедно с построените в същия имот: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда със застроена площ 91. кв.м., сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка за допълващото застрояване, със застроена площ 50 кв. м., Сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка на допълващото застояване със застроена площ 19 кв. м. и сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка на допълващото застояване, със застроена площ от 7 кв. м. и запазването на право на ползване върху целия имот от длъжника М. Т. К., извършени с нотариален акт за покупко-продажба вписан в Служба по вписвания – Мездра под № 13, том 2, вх. рег. № 291 от 24.02.2022 г.

При това положение длъжникът М. К. е намалила имуществото си и е лишила банката от възможността да насочи принудително изпълнение върху това имущество. Копие от нотариалния акт е представен на лист 25 - 26 от делото.

Преобретателя по сделката М. В. е майка на длъжника М. К..

Горните обстоятелства не се оспорват от страните.

Въз основа на горното ищеца предявява настоящия иск, с който моли съда на основание чл. 135 ЗЗД да постанови решение с което да обяви за недействително спрямо банката прехвърлянето от длъжника М. К. на втория ответник М. В. ½ ид. част от описания по-горе недвижим имот предмет на нотариалния акт.

По делото са разпитани трима свидетели. Свидетелката ................. твърди, че познава ответниците от много време. Знае, че са теглили кредити, но нищо конкретно. Твърди, че причината М. и А.т да прехвърлят имота е, че тази къща в Дърманци е купена от родителите на М., но тя има още две сестри, които не са знаели за това и в един момент са предявили претенции. За да няма проблеми със сестрите си ответницата М. е върнала къщата на майка си.

Твърди, че майката на М. не е запозната с финансовите й истории. Разбрала е 3 за това скоро след образуване на делото. Свидетелката познава ответницата М., като леля Марияна.

Свидетеля В. .............. твърди, че е в приятелски отношения с ответниците. Знае че М. и А.т са теглили кредит, но са пазели това в тайна от майката на М.. Не знае защо М. е върнала къщата на майка си.

Свидетелят Т. .............. твърди, че са близки познати с М. и ................... познава и майката на М.. Знае, че майката на М. е закупила къщата заедно с баща й, и в последствие за да не се кара със сестрите си, М. е прехвърлила къщата на майка си. Знае, че А.т и М. имат задължения по договор за кредит, но другите не знаят. Предвид възрастта на майката на М., А.т и М. са криели от нея за финансовите си задължения. Други доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата чл. 135 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.

Правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД е налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с което се осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Основателността на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от длъжника, с което уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент - знание на длъжника, че с това действие се уврежда интересите на кредитора.

При възмездна сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял – арг. чл. 135 ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

По общо правило ищецът по иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу ответника, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с иска. Качеството „кредитор“ ищеца има от 08.03.2019 г., когато е сключен първия договор за овърдрафт по разплащателна сметка, следователно преди 24.02.2022 г. - разпоредителна сделка за покупко-продажба недвижимия имот.

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо 4 него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което в случая е налице, без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Затова без значение се явява обстоятелството кога кредиторът е прибегнал към принудително изпълнение, дори кога е обявил кредитите за предсрочно изискуеми.

Меродавна е датата на придобиване качеството кредитор, което в случая предхожда увреждащата разпоредителна сделка (датата на дарението).

Ответникът не е представил доказателства към понастоящият момент вземанията на банката по сключения Договор за кредит да са погасени.

Налице и втората предпоставка за уважаване на иска - наличието на разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му характер – ответникът длъжник е намалил имуществото си. Разпоредителната сделка, обективирана в НА за покупко-продажба вписан в Служба по вписвания – Мездра под № 13, том 2, вх. рег. № 291 от 24.02.2022 г., уврежда ищеца, тъй като чрез нея ответникът М. К. обективно е намалила имуществото си.

Трайна е и практиката на ВКС, която настоящият съд възприема, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице. Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено, поради което субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора. В случая към датата на процесната разпоредителна сделка ответникът М. К. е знаела, че банката - ищец е неин кредитор, тъй като задълженията и не са били погасени. Несъмнено е, че след извършената сделка от ответника, активите на имущество и, от което ищецът би могъл да се удовлетвори, са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. Следователно, по отношение знанието на длъжника за увреждащото действие, като правнорелевантен факт за основателността на 5 иска, съдът намира за доказано от ищеца.

Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното действие, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Само ако увреждащото действие е възмездно, както е в конкретния случай, има изискване за знание на третото лице, съдоговорител на длъжника.

Съдът намира, че е налице знание за увреждането и у приобретателя – ответницата М. В.. За знанието на последната е приложима установената в чл.

135 ал. 2 ЗЗД законова презумпция, която е оборима. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. За да бъде оборена презумпцията за знание, тежестта на доказване е разместена и възложена на ответника - в случая ответницата В. трябва да докаже, че не е знаела за увреждането. В тази насока не са ангажирани и събрани каквито и да е доказателства по делото, като само от твърдените факти от свидетелите, че ответницата М. К. е криела от майка си своите финансови проблеми, но впоследствие майката е разбрала за проблеми с банката, не следва извод за опровергаване презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД.

Предвид изложеното по-горе настоящият състав на съда намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да се уважи, като се обяви по отношение на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД ЕИК 000694959, гр. София със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица“, бул. „Витоша“ 89Б, за недействителендоговора за прехвърляне на недвижим имот, предмет на Нотариален акт № 67, том I, рег.