Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1840 от 26.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1984/2023
Вид
Определение № 1840
Подписан
26.07.2023
В сила
26.07.2023
Състав
Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Цвета Боянова Борисова, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1840 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Членове:

Николай К. Стоянов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501984 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1572, ул.“Панайот Волов“ 29, ет.3 чрез юк. Х.А.Ц., против разпореждане № 13906/02.06.2023г.,по ч. гр. д. № 6916 по описа на Районен съд Пловдив, с което се отхвърля изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. В. М., ЕГН: **********, адрес: **********************, по договор за паричен заем №42285090 от 09.08.2021г.за сумата от 909.07 лева, от които: 721,58 лева - главница, 97,94 лева - договорна лихва, 89,55 лева - мораторна лихва върху непогасената главница, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се същото да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,претендирани в заявлението по чл.410 от ГПК.

Изложени са мотивирани възражения срещу изводите на районния съд за наличие на пречки по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.Във връзка със 1 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, районният съд е изпратил съобщение на 17.05.2023г. до заявителя за уточнение на заявлението, като е указан тридневен срок за отстраняване на нередовностите чрез писмена молба. Жалбоподателят сочи, че в указания срок – на 22.05.2023 - е изпратена молба-уточнение. Въпреки това, на 02.06.2023г. е постановено обжалваното разпореждане, с което се отхвърля изцяло заявлението по чл.410 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК , поради което и процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление на "Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. В. М. в общ размер на 909.07 лева, от които: 721,58 лева - главница, 97,94 лева - договорна лихва, 89,55 лева мораторна лихва върху непогасената главница, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

На 09.08.2021г. между А. М. /заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ е сключен договор за заем № 4228590, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 121,96 лева. На 09.08.2021г. между А.

М./потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/гарант/ е сключен Договор за предоставяне на гаранция №4228590, по силата на който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, възникнали съгласно договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора.Длъжникът А. М. не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума, поради което на 04.10.2022г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправил искане за плащане на всички изискуеми задължения на потребителя от гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Дружеството-гарант извършило плащане по гаранцията за дължимата сума в 2 пълен размер от 870,53 лева към „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 04.10.22г. В резултат на това в тежест на потребителя е възникнало задължение да възстанови в полза на дружеството-гарант заплатената по гаранцията сума, както и законна лихва върху заплатената главница.На 02.03.2020г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение №1 към него от 04.10.2022г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Длъжникът е уведомен за извършената продажба на 04.10.2022г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираната сума, тъй като е приел, че не са отстранени нередовностите му в указания срок.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С разпореждане №11367/04.05.2023г. Районен съд-Пловдив е указал да бъдат отстранени в тридневен срок нередовностите на заявлението по чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя. На 17.05.2023г. жалбоподателят е получил съобщение, с което му е връчен препис от гореспоменатото разпореждане. Настоящата инстанция констатира, че към частната жалба е представено известие за доставяне на молба от 22.05.2023г., но такава не е приложена по делото. Тъй като срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението е изтекъл на 22.05.2023г. и същите не са отстранени, Районен съд-Пловдив правилно е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13906/02.06.2023г.,по ч. гр. д. № 6916 по описа на Районен съд Пловдив, с което се отхвърля изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. В. М., ЕГН:

3

********** по договор за паричен заем №42285090 от 09.08.2021г.за сумата от 909.07 лева, от които: 721,58 лева - главница, 97,94 лева - договорна лихва, 89,55 лева - мораторна лихва върху непогасената главница, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4