Определение № 962 от 13.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 962 гр. София, 13.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601203 по описа за 2025 година

Подадена от защитника на осъдения И. К. И. частна жалба в срока и по реда на чл. 342, ал.1 НПК е станала повод за образуваното пред САС производство по гл. 22 НПК за проверка на постановеното от СГС (по н.ч.д. № 5563/25 г.) протоколно определение от 25.09.2025 г., с което на И. е било отказано условно предсрочно освобождаване (чл. 70 НК) от изтърпяваното към момента наказание – 1 година лишаване от свобода (определено при условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК по н.о.х.д. № 6044/25 г. на СРС), със започнало на 26.01.25 г. изпълнение и с остатъчен към днешна дата период – около месец.

Основното оплакване на частния жалбоподател е срещу извода на Градския съд, че извършената спрямо осъдения поправителна дейност до този момент не е достатъчна. Изтъква се, че той не само не е наказван, а напротив – награждаван е еднократно за примерното си поведение; спазва затворническите условия; полага труд и е готов за предстоящата му ресоциализация.

САС намери, че следва да потвърди обжалваното определение.

Всички доводи на частния жалбоподател са били вече веднъж изложени пред Градския съд в подкрепа на искането по чл. 437, ал.2 НПК и са намерили обоснован отговор при произнасянето на първата инстанция, която е приела, че изпълнението на лишаването от свобода при осъдения И. на този етап трябва да продължи.

Няма спор, че срокът на наказанието вече се явява преполовен (чл. 70, ал.1, т.1 НК), но краткият остатъчен период не е самостоятелно основание за предсрочното излизане на затворника на свобода. Касае се за общо наказание (чл. 23, ал.1 НК), погълнало в себе си санкциите за две престъпления, което - само по себе си - сочи, че 1

И. е личност със завишена степен на опасност. Това в принципен план предполага и по-голямо усърдие в поправително-превъзпитателната дейност и ефективното ползване на всички методи и средства, приложими от затворническата администрация.

Нейното отрицателно становище по молбата на осъдения не е голословно, защото е подкрепено от данните за все още средните стойности на риска от рецидив (46 т.).

Последната констатация е обусловена и от непосредствените впечатления, че лицето продължава да не осъзнава последствията на противоправните си действия и е склонен към импулсивно вземане на решения. И доколкото казаното несъмнено се вписва в идеята за личната превенция, като една от целите по чл. 36, ал.1 НК, работата с жалбоподателя И. следва да продължи, макар и перспективите за нейната продължителност (по-малко от месец) да не са дългосрочни. Претенцията му за условно предсрочно освобождаване засега се явява преждевременна и – като я е оставил без уважение, първоинстанционният съд е преценил съвкупно и правилно всички обстоятелства по чл. 439а НПК.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, НО, 3 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4608/25.09.25 г. по н.ч.д. № 5563/25 г. на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2