Решение № 36 от 04.07.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Каварна, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко П. Г. при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно дело № 20233240200263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № BG09062023/4000/Р8-541/23.10.2023г. на Директор на Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ гр.София на основание чл.179 ал.3а от Закона за движение по пътищата е наложено на А. Г. А.,гражданин на Република България ЕГН ********** с адрес: обл.Русе,общ.Русе,гр.Русе ул.“***“ № 4А административно наказание –глоба в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.

Жалбоподателят чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв.Д. Ж. Ж.-АК гр.Русе обжалва наказателното постановление в срок.В жалбата се излагат твърдения,че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона,с оглед на което същото е неправилно и незаконосъобразно,поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.Прави доказателствени искания и моли за отмяна на наказателното постановление.Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.63д от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не се представлява.По делото се прилага писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя,в което поддържа становището си за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление,поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована,представлява се от процесуален представител в съдебно заседание,който представя доказателства,взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Контролиращата страна Районна прокуратура гр.Каварна редовно призована,не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

Съдът за да се произнесе по основателността и и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:

Съвкупно от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства се установява,че на 09.06.2023г. в 05:10:56 часа в направление излизане от територията на Република България,на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост е пристигнало пътно превозно средство с рег.№ Р2876КТ,вид: Товарен автомобил,марка МАН ТГХ 24.440 6Х2 2 ЛЛУ с обща техническа допустима максимална маса-на пътния състав на 12т./ оси 5.

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено,че попада в категорията на пътно превозно средство,за което е дължима но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/,тъй като на 07.062023г. в 17:07:58 часа на Дуранкулак път № I-9,отсечка 0+616,засечено с контролно устройство с идентификатор № 10421/АПИ/.

Като място на нарушението е посочен път I-9,км 0+616,за който се събира такса за изминато разстояние-тол такса,съгласно Приложение № 1 към Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на списъка на републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разстояние-тол такса.За извършеното административно нарушение се генерира доказателствен запис/доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от

ЗДвП с номер на нарушението

FDA32F460CCC4A))E053021F160A3466,който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения-видеозаписи,представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,неговата табела с регистрационен номер,датата,час и мястото на движение по участък от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство/контролно устройство с идентификатор № 1042 1-част от системата.

С оглед на гореизложеното и поради неплащане на дължимата пътна такса съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата от жалбоподателя митническия служител И. М. В.,на длъжност инспектор в отдел ПТРР териториална дирекция „ТД Митници-Русе“ съставил на водача АУАН № BG09062023/4000/Р8-541/09.06.2023г.,който е подписан от него,от свидетелите Д. М. С. и Е. М. Н. и от жалбоподателя,като в АУАН жалбоподателят е отбелязъл,че има възражения.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG09062023/4000/Р8-541/23.10.2023г. на Директор на Национално тол управление/НТУ/ към

Агенция

„Пътна

2 инфраструктура“/АПИ/ гр.София на основание чл.179 ал.3а от Закона за движение по пътищата е наложено на А. Г. А.,гражданин на Република България ЕГН ********** с адрес: обл.Русе,общ.Русе,гр.Русе ул.“***“ № 4А административно наказание –глоба в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.Писмените доказателства спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка съдът счита,че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни органи,спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,които формално съдържат почти всички необходими реквизити.Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и след това при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и поточно с неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.Последното е посочено и в найновата съдебна практика на касационните инстанции,а именно: Решение № 18 от 31.01.2023г. по к.адм.н.д. № 4/2023г. на Административен съдКюстендил.Съдът намира подобно на изразеното детайлно и подробно в Решение № 2240/29.11.2022г. по КАНД № 6368/2022г. на АС-Пловдив,че така установеното съдържание на АУАН и НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити,визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН след които е и ясно описание на фактическите признаци на нарушението.В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953г.,съгласно което всеки правораздавателен акт,с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно,точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения,които се приемат за установени,както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми.Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт,а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото.В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“.От друга страна в т.1 и т.2 на чл.10 ал.1 от ЗП са изброени и двата вида пътни такси :

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а ал.7;заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“

3

;-т.2: „такса за изминато разстояние-тол такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък ,като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти,в който съответното пътно превозно средство е навлязло ,а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Същевременно в чл.179 и чл.187а от ЗДвП са предвидени три категории субекти,които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса-това са собственикът,вписаният ползвател или действителния водач на МПС.С оглед на установените от законодателя три категории субекти,които могат да носят отговорност по дадения административен състав,това безусловно изисква и задължава АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят,за да може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.

На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи,че е налице и нарушение на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН,доколкото в АУАН не е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено относима като нарушена материалноправна норма от ЗДвП,а именно тази на чл.139 ал.7 от ЗДвП,която описва дължимото поведение и предвижда следното: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,които ще ползва,или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата,освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“.Вместо това неправилно в АУАН е посочена като нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава-чл.179 ал.3а от ЗДвП,която гласи: „ Водач,който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,съгласно изискванията на Закона за пътищата,за участъка от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,който е започнал да ползва,или няма закупена маршрутна карта за същата,съобразно категорията пътното превозно средство,се наказва с глоба в размер на 1800 лева.“Относно правните последици и съотношението между разпоредбите на чл.139 ал.7 от ЗДвП и чл.179 ал.3а от ЗДвП на нарушена материалноправна норма спрямо санкционна такава са налице разсъждения в Решение от 18.04.2022г. по КАНД № 10043/2022г. на Административен съд-Велико Търново,както и цитираното вече Решение № 18 от 31.01.2023г. по КАНД № 4/2023г. на Административен съд-Кюстендил.Изцяло в тази насока на разсъждения са се ориентирали и други касационни инстанции,като изрично сочат качествено различния правен характер и последици на всяка от двете норми-Решение № 4

1615/16.09.2022г. по КАНД № 335/2022г. по описа на АСБлагоевград;Решение № 2161 от 23.11.2022г. по КАНД № 2361/2022г. на XXIV на Административен съд-Пловдив;Решение от 09.09.2021г. по КАНД № 173/2021г. на I състав на Административен съд-Русе и др.

По отношение на настоящото административнонаказателно производство,нито в АУАН,нито в изготвеното НП се сочи,че извършеното нарушение е такова по чл.179 ал.3а във връзка с чл.139 ал.7 от Закона за движение по пътищата.В процесния случай липсва конкретизиране на нарушената материална норма,както в АУАН,така и в издаденото въз основа на него НП.

Налице e несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация отразена цифрово в АУАН и НП,което представлява съществено нарушение на процесуални правила и е самостоятелно основание за отмяната на НП,тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално-възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващият орган,като пораждащи отговорността му факти.Същото съставлява нарушение на чл.42 т.4 и 5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.

Допуснатата нередовност в акта е възпрепятствала упражняването правата на жалбоподателя по чл.44 от ЗАНН,тъй като същият е бил лишен от възможността да разбере точно,какво е нарушил още от началото на административното производство започнало със съставянето на