Решение № 41 от 26.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кюстендил, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500398 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№261423/01.06.2023г., подадена от К.

Г. Х. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв.В. В. от САК, с адрес за връчване на призовки и съобщения: *********, насочена против решение №260009 от 07.04.2023г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№472/2021г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е прогласил, по иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.129 от ТЗ, предявен от „***“ ООД против К. Г. Х., нищожността на договор за продажба на 50 броя равни по размер дружествени дяла на „***“ ЕООД всеки един на стойност от 100 лева, по тяхната номинална стойност в общ размер на 5000 лева, сключен на 23.03.2020г. в гр.София между „***“ ООД, в качеството на продавач, и К. Г. Х., в качеството на купувач, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите, на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД; осъдил е К. Г. Х. да заплати на „***“ ООД сумата от 650.00 лева разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Въззивникът счита обжалваното решение за недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Излага становище за недопустимост на предявения иск поради 1 липса на правен интерес от предявяването му само срещу приобретателя - ответник и се аргументира в тази насока, като счита, че редът за защита правата на ищеца е друг. Допълва, че в обжалвания съдебен акт липсвали мотиви по така направените с писмения отговор възражения за недопустимост, предвид което постановеният съдебен акт е необоснован.

В условия на алтернативност навежда съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания първоинстанционен акт поради неправилно изведени правни изводи на решаващия състав и липсата на обсъждане на всички направени от страните доводи и възражения. Възразява срещу доводите на съда, с които уважил предявения иск, приемайки нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, тъй като договорът бил сключен при недопустима липса на еквивалентност на насрещните престации. Счита, че съдът немотивирано възприел заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което оспорва изцяло като некомпетентно, доколкото вещото лице не притежава компетентност за извършване оценка на дружествени дялове, и непълно. Твърди, че в него вещото лице не е дало отговор на поставената му задача да определи пазарната стойност на капитала на дружествените дялове - предмет на договора за продажба на дружествени дялове. Аргументира се, че факторът, който следва да се вземе предвид при определяне цената на дружествени дялове, е състоянието на дружеството, настоящите и очаквани печалби и загуби, което не било изследвано от вещото лице, а вместо това то приело, че стойността на дружествените дялове следва да се определи въз основа на т.нар. чист актив, който подход бил приложим при прекратяване на участие на съдружник в хипотезата на чл.125 ал.3 от ТЗ. Допълва, че според приетото в практиката, пазарна стойност на дружествени дялове се определя чрез използване на приходен подход /метод на дисконтирани чисти парични потоци/ и разходен подход /метод на чистта стойност на активите/. Заключава, че вещото лице не е изчислило пазарна стойност на продаваните дружествени дялове, а е посочило само счетоводно тяхната ликвидационна стойност.

Акцентира, че решаващият състав не анализирал показанията на разпитаните свидетели относно обстоятелствата, свързани с определяне на продажната цена на процесните дружествени дялове, както и това, че се касае за продажба на цял един бизнес на Златанови, а не продажба само дяловете на „***“ ООД. Смята, че несъобразен от районния съд останал и фактът, че се касае за покупка на неработещо дружество в лошо финансово състояние без клиенти и репутация поради споровете между действителните му собственици.

Въззивникът се обосновава, че дори и при наличие на формално несъответствие между посочената в договора цена и пазарната стойност на дружествените дялове, е изключена възможността за прогласяване нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, доколкото в случая става въпрос за лоша търговска сделка. Заключава, че некоментирано в оценката останало и обстоятелството, че по принцип няма свободен пазар на дружествени дялове, както и, че доколкото се касае за членство в ООД, е необходимо изрично решение на останалите съдружници и съгласие за приемане на купувача на 2 дружествени дялове.

Иска се обезсилване на обжалваното решение на КнРС и прекратяване на производството като недопустимо; в условие на алтернативност - отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В хода на устните състезания въззиваемото дружество „***“ ООД, чрез пълномощника си адв.Гр.Г., изразява становище и аргументира доводи за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като на страната бъдат присъдени сторените разноски във въззивната инстанция.

Окръжен съд-Кюстендил прие, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, имаща право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Гр.д.№472/2021г. по описа на Районен съд-Кюстендил е имало за предмет разглеждане на предявени от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.*******, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, последното със седалище и адрес на управление в гр.*******, против К. Г. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.К., искове, както следва: за признаване за установено, че договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 23.03.2020г. между „***“ ООД, като продавач, и К. Г. Х., като купувач, с който продавачът продава на купувача дяловото си участие в „***“ ЕООД, с ЕИК ***, в размер на 5 000 лева, разпределени на 50 равни дяла, всеки на стойност 100 лева за сумата от 5 000 лева, е нищожен, поради липса на валидно съгласие за сключване на договора от страна на продавача (чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД), както и поради противоречие с добрите нрави (чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД), а евентуално – за унищожаване на посочения договор като сключен при заплашване на управителя на „***“ ООД – И.Г.З., който е бил принуден от трети лица да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

В първоинстанционното производство са събирани доказателства, посредством приобщаване на документи, разпит на свидетели и изслушване на вещи лица.

С обжалваното решение КнРС е приел, че кръгът от надлежни участници в производство е надлежно очертан и конституиран по делото. Изтъкнал е, че тъй като исковете са предявени от едната страна по договора (продавача) срещу другата страна по сделката (купувача), то същите са допустими (с оглед наличието и на останалите положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива), като евентуално положително решение за ищеца би довело до промяна в правната сфера (имуществото) 3 именно на продавача и купувача на дружествените дялове на трето по делото юридическо лице, но не и в имуществената сфера на последното. Районният съд е посочил, че не намира за основателно възражението на ответника, че силата на пресъдено нещо следва да се разпростира и спрямо „***“ ЕООД с цел заличаването на ответника в ТРРЮЛНЦ на дружеството. Изтъкнал е, че вписването на извършено прехвърляне на дружествени дялове има оповестително и защитно действие на противопоставимост спрямо третите добросъвестни лица, но във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, съответните юридически факти, които водят до подлежащи на вписване обстоятелства, пораждат действие от момента на настъпването им, т. е. вписването на прехвърляне на дружествените дялове има само оповестително действие и не засяга правната сфера на трето по договора дружество. За относим в случая, КнРС е счел и фактът, че по партидата на „***“ ЕООД, ЕИК *** в ТРРЮЛНЦ към момента не е отразена промяна в собствеността на капитала на дружеството, която да бъде променяна впоследствие на база съдебното решение.

По същество районният съд е намерил процесния договор за нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави, аргументирайки разбиране, че същият е бил сключен при недопустима липса на еквивалентност на насрещните престации. Наличението на такава, според КнРС, е в противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД, имат морално-етичен характер, независимо, че не са възпроизведени в закона и не са закрепени в конкретни нормативни разпоредби. Съдът е посочил, че продажната цена на дружествените дялове по процесния договор, изчислена на база разликата между пасивите и активите към момента на продажбата (в какъвто смисъл е съдебната практика) е почти 100 пъти по-ниска от реалната им пазарна стойност, като по този начин се е достигнало до положение, при което се излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява „добрите нрави“ и обуславя нищожност на сделката, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му. При така извършената проверка, в контекста на материалите по делото, съдът намира, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съображенията са следните:

Предявените искове имат за предмет оспорване действителността – с твърдения за нищожност или унищожаемост - на сключен договор по чл.129 ал.2 от ТЗ, с който едноличният собственик на капитала на „***“ ЕООД, а именно „***“ ООД, е продал на физическо лице – К. Г. Х., изцяло дяловото си участие е капитала на това дружество.

Производството се е развило между оспорващия действителността на договора продавач и купувача. Дружеството, чиито дялове от капитала са били предмет на този договор, не е участвало като страна по делото. Този факт, според настоящия съд, представлява допуснато процесуално нарушение.

Както се приема в решение №234 от 02.12.2014г. на ВКС по т.д.№228/2014г., I т.о., ТК, прехвърлянето на дяловете от капитала на ЕООД е не само двустранна сделка4 правоотношение между прехвърлителя и третото лице - приобретател, не само способ за смяна на собственика на капитала, но и обстоятелство, което по силата на 129 ал.2 във вр. с ал.4 от ТЗ и чл.4 от ЗТР подлежи на вписване по партидата на дружеството. Освен по отношение на съдоговорителите, договорът по чл.129 от ТЗ е предназначен да произведе и действие по отношение на дружеството. Последното е самостоятелен правен субект, който не се идентифицира с притежателя на дяловете му, поради което спорът между страните по сделката по чл.129 от ТЗ относно нейната валидност не може да бъде разрешен без участието на самото дружество. Макар да не е страна по сделката, последиците от сключването й, респ. обявяването й за недействителна, пряко рефлектират в правната сфера на търговеца, обособен правно и структурно в ЕООД. В посоченото решение се изтъква, че спорът по установителния иск за недействителност на договора за прехвърляне на дружествени дялове на едноличното дружество с ограничена отговорност има за последица разрешаването на въпроса кой е собственикът на капитала му. Дружеството е обвързано от изхода на спора по установителния иск и решението ще има действие и по отношение на него, поради което постановяването на допустим съдебен акт предполага и участието му в процеса, съответно – поражда задължение на съда да даде указания на ищеца за неговото конституиране.