Решение № 3662 от 10.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3662 гр. София, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110214205 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. М. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332010887/13.06.2023 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и неуведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация, както и липса на доказателства за осъществяване на нарушението от субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателят Й. Н., редовно призована, се явява лично и се възползва от правото си да даде обяснения. Разказва, че тя лично е закупила автомобила и е била при прехвърлянето му с нотариална заверка на подписите, но никой не я е уведомил, че е длъжна да заяви и пререгистрацията му в ОПП СДВР, поради което и тя не го е направила.

Не оспорва самото управление на МПС и заявява, че не държи да се събират доказателства за осъществяването му.

Административнонаказващият орган – началника на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2022 г. бил сключен договор за покупко-продажба с жалбоподателката Й. Н. като купувач на МПС – лек автомобил марка „***“ модел *** с рег. № ******. Подписите на страните по договора били заверени нотариално на същата дата и нотариусът служебно изпратил преписката на портала на МВР на същия ден с оглед промяната в собствеността на 1

МПС. Но лекият автомобил не бил пререгистриран от новия собственик – Й. Н. в законовия двумесечен срок – до 13.12.2022 г., поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 15.12.2022 г. и това било отразено в база-данни на КАТ. Но собственикът на автомобила не бил уведомен за това и тя разполагала със СРМПС и регистрационните номера, издадени на предишния собственик.

На 27.02.2023 г. около 23:35 часа в Столична община, бул. **** с посока на движение от с. **** към с. ***, жалбоподателят Й. Н. управлявала лекия автомобил „***“ модел *** с рег. № ****** със СРМПС и рег. табели, издадени на предходния собственик. Тя не знаела, че МПС е с прекратена регистрация. В района на бул. **** тя била спряна за проверка от служители на ОПП СДВР. Те установили самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Затова, Н. И. Н. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН № 695749/27.02.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателката не изложила възражения срещу акта, нито депозирала такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация. В акта било посочено, че автомобилът е собственост на ***.

След постъпването на акта в СДВР, била образувана преписка Вх № 4332р-21018/2023 г. по описа на 05 РУ СДВР, тъй като било преценено, че жалбоподателката е извършила престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е постановен отказ за образуване на ДП от 13.05.2023 г. поради липсата на доказателства за умисъл на водача за извършване на престъплението и субективна несъставомерност на извършеното. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за издаване на НП и санкциониране на водача за нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП /описано в АУАН/.

Въз основа на АУАН № 695749/27.02.2023 г. и постановление за отказ за образуване на ДП от 13.05.2023 г., на 13.06.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателката Н. административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В НП първоначално е посочено, че автомобилът е собственост на ***, но при излагане на мотивите за ангажиране на отговорността на Н. се твърди, че „в качеството си на собственик и водач на МПС тя е била длъжна да познава закона“.

Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 31.08.2023г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 08.09.2023 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от обясненията на жалбоподателката, както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС и неговото прехвърляне; постановлението на прокурор за отказ за образуване на ДП/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от жалбоподателката обяснения, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Тя признава неизгодни за нея обстоятелства, а именно, че е управлявала 2 автомобила в процесния ден и че лично е посетила нотариуса, когато е придобила собствеността върху автомобила. Тя споделя и за причината да не пререгистрира автомобила в ОПП СДВР, както и че не е знаела за служебно прекратената му регистрация.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на покупко-продажбата на МПС, бездействието на приобретателя му и последващото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и датата, на която това е сторено. От представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, както и от изложените мотиви в НП, се установява, че собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и тя е разполагала със СРМПС и регистрационни номера, издадени на предишния собственик. Съдът установи също и съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.

Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателката Н. е управлявала автомобила на 27.02.2023 г., като регистрацията на същия е била служебно прекратена още на 15.12.2022 г., поради бездействието на купувача, който не пререгистрирал автомобила след покупко-продажбата му на 13.10.2022 г., но жалбоподателката не била уведомена за прекратяването на регистрацията на МПС. От дадените обяснения от жалбоподателката се установява, че именно тя е новият собственик на автомобила, който е следвало да го пререгистрира в ОПП СДВР. От материалите по делото не се установява кой е бил продавача на МПС и съответно дали това е бил ***, посочен в АУАН и НП като негов собственик.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.11 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП *** се установява от Заповед от 25.10.2019 г. и акт за встъпване в длъжност. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.

ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.

3

Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е достатъчно конкретизирано по отношение на време, начин на извършване и самоличност на наказаното лице. Но съдът констатира допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН свързано с неясно посочване на мястото на нарушението. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката е управлявала МПС и е спряна за проверка в гр. София, по бул. ****, но между селата ** и ***. Общоизвестен факт е, че гр. София не се намира между тези две села, които са разположени извън столицата. Следователно, не е възможно нарушението да е извършено на така посоченото място. Очевидно, в случая то е извършено извън населено място, но в рамките на Столична община, където попадат и двете села, съответно и СРС се явява местнокомпетентен съд, който да разгледа делото.

Но дори това нарушение да не се приеме за съществено, съдът намира, че е налице и друго нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, свързано с неясно описание на собствеността върху процесния автомобил, съответно и с основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателката. В АУАН и в НП е посочено, че тя е управлявала автомобила ***, който е бил собственост на ***. Но от материалите по делото се установява, че на 13.10.2022 г. жалбоподателката е закупила автомобила, като в случая е изпълнено изискването за нотариална заверка на подписите на страните на договора за покупко-продажба.

Следователно, със сключването на договора в необходимата форма, жалбоподателката е придобила собствеността върху лекия автомобил и именно затова тя е била длъжна да заяви и неговата пререгистрация в ОПП СДВР. В случая това обстоятелство се явява съществено, тъй като е обсъдено и в НП, откъдето се извежда и наличието на непредпазлива форма на вината на жалбоподателката. Но в самото НП първоначално е заявено, че автомобилът е собственост на друго лице, а в последствие се коментира отговорността на водача му по чл.

140, ал. 1 ЗДвП именно, защото е и негов собственик. Това несъмнено води до неяснота относно съществен елемент от предмета на доказване по делото – кое лице се твърди да е собственик на автомобила и дали това е жалбоподателката. Действително, в хода на производството е установено, че жалбоподателката е собственик на автомобила, но при преценката за наличието на всички реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗДвП е водещо изложеното в НП и дали то съдържа пълно, ясно и непротиворечиво описание на нарушението, което в случая включва и кой е собственикът на автомобила. Поради наличното противоречие и неправилното посочване в НП, че собственик на автомобила към датата на нарушението е бил ***, а не жалбоподателката, съдът приема, че това е довело до съществено нарушение на правото на защита на ***. Тя е била възпрепятствана да разбере какво конкретно обвинение й е вменено и дали отговорността й се основава на това, че тя е новият собственик на автомобила или само на това, че го е управлявала. Според настоящият съдебен състав това представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.