Решение № 1055 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330205885 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № BG09032022/5800/P8-290 от 25.08.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Д. И. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, свързани с недоказването на твърдяното деяние, допускането на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълната и некоректна индивидуализация на нарушителя, както и несъответствие между описаната в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) фактическа обстановка и приложената правна квалификация на нарушението. Ако се приеме извършването на нарушение, моли да се съобрази, че е заплатена дължимата тол такса, както и апелира за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли се той да бъде отменен. Не се претендират разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят не се явява.

Въззиваемата страна изпраща за съдебно заседание процесуален представител, който поддържа законосъобразността на обжалвания акт и моли да бъде потвърден.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

В обжалваното наказателно постановление е прието, че на 09.03.2022 г. в 12:38:31 ч. в направление излизане от територията на Република България на ГКПП „Илинден“ пристигнало ППС с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона. То било управлявано от жалбоподателя Д. И. Д.. Процесното ППС било собственост на дружеството „Г. И. 2006“ ЕООД.

При пристигането му контролният орган, Ю. С. К., на длъжност **** в отдел ПТРР, ТД Митница София извършила проверка и установила, че на 23.02.2022 г. в 18:28:19 ч. същото ППС с рег. № **** попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е засечено по път А-1 км 118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена за него дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За процесния пътен участък се събира тол такса за изминато разстояние съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. За констатираното е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система с № D99CD72875DE4CD1E053021F160A99FE от техническо (контролно) устройство с идентификатор № 20052, част от системата.

Въз основа на установеното е съставен АУАН № BG09032022/5800/P8-290 от 09.03.2022 г. за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Актът е съставен в негово присъствие и присъствието на свидетел. Връчен му е и е възразил бланкетно.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП глоба в размер на 1800 лв. за нарушението.

Същевременно в хода на съдебното следствие съдът служебно е събрал доказателства, въз основа на които може да се направи заключение, че към момента на извършване на твърдяното нарушение за всички служители на дружеството, собственик на процесното ППС, освен жалбоподателя Д., са налични или регистрации за пресичане на ГКПП на Република България в направление излизане от страната в момент, предхождащ твърдяното нарушение, а навлизането им на територията на страната е значително след него, или въобще към датата на твърдяното нарушение не са регистрирани данни за преминаване на ГКПП. От горното може да се направи заключение, че вероятният водач на процесното ППС е именно жалбоподателя, но с уговорката, че един такъв извод е обусловен от проверката на съда за спазване на процедурата по издаване на наказателното постановление.

От друга страна се установява, че за процесното ППС е заплатена дължимата такса, за което е налична маршрутна карта с номер на документа 0002637531 и идентификационен номер на маршрутната карта 22022322297407, валидна за периода от 23.02.2022 г. в 18:37 ч. до 24.02.2022 г. в 18:36 ч. и направление Пловдив – Пазарджик през АМ Тракия.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал № 112dc1, СРПМС част I, останалите приложени към жалбата доказателства., два броя заповеди на председателя на АПИ, заповед на директора на Агенция „Митници“, разписка за маршрутна карта, справки от сектор БДС за напускане на пределите на Република България и останалите събрани в хода на съдебното следствие документи, включително относно работниците в дружеството, собственик на процесното ППС, както и от показанията на Ю. К. – актосъставител, която потвърждава акта и в подробности относно установяване на нарушения, свързани с незаплащане на пътни 2 такси. В хода на съдебното следствие бяха допуснати до разпит и свидетелите В.Щ. и Д. М.. При преценка на показанията им съдът ги намери за противоречиви, непълни и уклончиви относно същественото в предмета на доказване обстоятелство – авторството на твърдяното деяние, като същите твърдят, че това не е жалбоподателят поради негово здравословно неразположение в деня на нарушението, но не представят доказателства, от които безусловно може да се направи обоснован извод за това.

Всъщност по делото е представена медицинска бележка за здравословно неразположение на жалбоподателя, но липсват каквито и да е данни пред държавните органи за надлежното обявяване на заболяване или данни за предприети действия от Д. за провеждане на допълнителни изследвания или прием на медикаменти. Предвид на това съдът прецени, че този документ е създаден да послужи единствено по настоящото дело и истинността му относно извършването на преглед на конкретната дата на конкретното лице се разколебава. В контекста на това показанията на свидетелите Щ. и М., които твърдят толкова категорично наличието на здравословна причина, възпрепятствала жалбоподателя Д. за извърши превоз като водач, и пълната амнезия относно лицето, което действително е било натоварено със задачата да бъде водач на конкретното ППС в процесното време и място, съдът прецени като недостоверни и заинтересовани от изхода на делото, поради което и не им се довери.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП обаче не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП относно тяхното съдържание, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават съществено правата на жалбоподателя.

Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано и не са посочени подробно обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице, съобразно предоставените заповеди, и при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на свидетел и жалбоподателя, който е възразил срещу него.

Постановлението е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, но при неспазване на разпоредбите за неговото съдържание. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му не се съдържат всички задължителни реквизити и се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От фактическа страна нарушението не е описано надлежно в НП, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част индивидуализиращи белези време и място, но са допуснати пропуски относно авторството и обстоятелства, при които е извършено. Затова може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – в какво точно качество и в какво конкретно се изразява неизпълнението на законово задължение. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото или чрез 3 тълкуване на наказателното постановление.

В случая се установява допуснато от наказващия орган нарушение на чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а именно – съставомерните във връзка с последното факти, включително и авторството му. В този смисъл от изложеното в наказателното постановление изобщо не става ясно защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя Д. за иначе установеното като извършено на 23.02.2022 г. в 18:28:19 ч. нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В обжалваното наказателното постановление е посочено, че на 09.03.2022 г. в 12:38:31 ч. жалбоподателят Д. Д. е управлявал МПС с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона при пристигането си на граничен контролнопропускателен пункт Илинден. Посочено е още, че на 23.02.2022 г. в 18:28:19 ч. на път А-1, км. 118+599, било установено движение на същото ППС – с рег.

№ ****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, за което не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. С това се изчерпва и описанието на нарушението както в НП, така и в АУАН.

Въз основа на горната констатация съдът прецени, че в наказателното постановление не съществува твърдение, че на 23.02.2022 г. именно жалбоподателят Д. е управлявал процесното ППС, нито същият да е бил негов водач на същата дата.

Единственото твърдение, свързано с управление на това ППС от жалбоподателя е за дата 09.03.2022 г., за която не се твърди да е извършено нарушението, а тогава е установено нарушението от контролните органи. Следователно в постановлението и акта категорично липсва посочване на авторството на нарушението, извършено на 23.02.2022 г., за което е и ангажирана административнонаказателна отговорност. Сочи си, че АУАН е съставен срещу жалбоподателя Д. Д., но това не е достатъчно да се приеме, че той е субектът, който наказващият орган приема за нарушител. Тази липса е недопустимо да бъде запълнена и нарушението отстранено от съда, който не притежава такива правомощия. Невъзможно е и по тълкувателен път да се приеме отново от съда, че именно Д. е нарушителят, както вече се посочи горе.

Неясно за съдебния състав остава защо на Д. е наложено наказание за установеното нарушение на 23.02.2022 г. на път А-1, км. 118+599, доколкото единствено е прието от наказващия орган, че той е бил водач само в момента на констатиране на нарушението – на 09.03.2022 г.