Решение № 211 от 17.05.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Търговище , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христина И. Сярова при участието на секретаря Женя Л. Иванова като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело № 20203530101610 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Кредит Инс“АД гр.София, против А. С.

А. от с.Н., общ.Търговище, с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване и дължимост общо на сумата от 3958.64лв., представляваща неизплатени задължения по Договор за кредит Екстра № 90130/02.08.2019г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 674/02.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1323 по описа за 2020г. на РСТ. В молбата се твърди, че о тветникът А. С. А. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от А. С. А. данни, техен служител се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 2000лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на 1 изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„Екстра”№ 90130/02.08.2019г.и желаната сума му е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия/същата на каса на партньорски офис на „Надпей” АД, срещу представена от А. С. А. лична карта.

Съгласно формата за кандидатстване А. С. А. е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрала опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.

„КРЕДИТ ИНС” има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД per. номер ****/23.10.2014г., съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП“ ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант” от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ап.З е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е 2 запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.

Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 3728.00 лв. е платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 02.09.2019, 02.10.2019, 02.12.2019, 02.01.2020, 02.02.2020, 02.03.2020, 02.04.2020,

02.05.2020, 02.06.2020, 02.07.2020, 02.08.2020.

Релевират доводи, че към дата 14.10.2020г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 02.09.2019, 02.10.2019, 02.11.2019, 02.12.2019, 02.01.2020, 02.03.2020, 02.04.2020, 02.05.2020, 02.06.2020, 02.07.2020, 02.08.2020.

Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но А. С. А. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Съгласно чл.86 ЗЗД А.С. Апиев дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 230.64лв.

Ищецът на 19.10.2020г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC Търговище е образувал ч.гр.дело 1323/2020г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕНИЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА

ДЛЪЖНИКА А. С. А., ЕГН**********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 3958.64/три хиляди деветстотин петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, от които 2000.00 лв/две хиляди лева и нула стотинки/ главница на основание 3 сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” №90130/02.08.2019г., 288 лв. / двеста осемдесет и осем лева/ договорна лихва за периода 02.09.2019г. 02.08.2020 г., 1440лв./ хиляда четиристотин и четиридесет лева/ договорна такса „Гарант” за периода периода 02.09.2019г. - 02.08.2020 г. и 230.64 лв/двеста и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ законна лихва за забава за периода 03.09.2019г.- 14.10.2020г.

Моли съда, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признаете за установено, че ОТВЕТНИКА А.С.А., ЕГН **********, дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД следните суми 2000.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит Екстра №90130/02.08.2019г.; 288лв. договорна лихва за периода 02.09.2019г. 02.08.2020 г.; 1440лв договорна такса „Гарант” за периода 02.09.2019г. 02.08.2020 г.; 230.64 лв. /двеста и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ законна лихва за забава за периода 03.09.2019г. - 14.10.2020г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 674/02.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1323/2020г. на РСТ, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумите.

Претендират разноски в настоящото и заповедното производства. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.

В срока за отговор на ответника е постъпил такъв. Признава иска за главница и договорни лихви. Оспорва претенцията за такса „Гарант“. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора.

Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №1323/2020г. по описа на РСТ, на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение 4

№674/20.10.2020г. срещу ответницата с която е разпоредено същият да заплати на „Кредит Инс“ АД исковите суми, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2020 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.414 от ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С исковата молба са представени заявка за кредит, Договор за кредит Екстра № 90130/02.08.2019г. и общи условия към него, Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит от 25.10.2014г., съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП“ ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант” от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ап.3 е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 3728.00 лв. е платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 02.09.2019, 02.10.2019, 02.12.2019, 02.01.2020, 02.02.2020, 02.03.2020, 02.04.2020,

02.05.2020, 02.06.2020, 02.07.2020, 02.08.2020.

5

Ищецът не оспорва представените писмени доказателства, нито факта, че е получил сумата по договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума,в това число главница, договорна лихва и такса „гарант“. В разглеждания случай ищцовата страна е била длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума.

От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

По делото е прието за безспорно установено, че между страните е сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. Спрямо същият приложение намират съответно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР от ЗЗП, т.к.същият се явява потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.