Решение № 287 от 16.12.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20221520200278 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-1139-000263/18.02.2022г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кюстендил е наложил на М. В. А. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Нарушението посочено в наказателното постановление се изразява в това, че М.

В. А. на 20.01.2022г. в 16:20 часа в гр. Кюстендил по ул. „Демокрация“ в посока към ул. “Гороцветна“ е управлявал лек автомобил „Опел Мерива“ с рег......., собственост на Г. К. К., без МПС-то да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност".

В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса, чрез адв. П. се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за липса на субективен елемент на нарушението, а именно, че А. не е знаел за липсата на сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.

Бучева, която излага становище за законосъобразност и доказаност на НП и моли за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение.

Кюстендилският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

По делото се установява, че на 20.01.2022г. свидетелите Л. и К. /служители на ОД МВР гр. Кюстендил/ са спрели за проверка в гр. Кюстендил на ул. „Демокрация“ в посока към ул. “Гороцветна“ лек автомобил „Опел Мерива“ с рег........ При проверката било установено, че собственик на автомобила е Г. К. К., а водача е М. В. А., който управлявал лекия автомобил без да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" и без да има на предното панорамно стъкло залепен валиден стикер за ГО.

Свид. Л. Л. на длъжност мл. полицейски инспектор при ОДМВР-гр. Кюстендил съставил АУАН № АД230276 от 20.01.2022г. за установеното административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ на М. В. А. и въз основа на цитирания АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с идентична фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.

Настоящият състав намира, че нарушението е доказано по безспорен начин, предвид показанията на разпитаните свидетели – Л. и К., които са еднопосочни и изцяло кореспондират по между си, като и приобщените към делото писмени доказателства.

М. В. А. е управлявал МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", с оглед на което правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност по чл. 638, ал.3 от КЗ.

В разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН законодателят е извел легалната дефиниция за административно нарушение, а именно това е деяние, извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление и обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или правен принцип. В настоящия казус тя представлява противоречие с разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, а именно лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на 2 автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Административното нарушение е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да узнае, че за управлявания от него лек автомобил, собственост на друго физическо лице, не е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а и за водача съществува задължение при управление на МПС винаги да носи в себе си и да представя необходимите документи /включително и талон за застраховка "ГО"/.

По делото изолирани и неподкрепени с доказателства останаха твърденията на свид. Александър Г.ев, че в негово присъствие на процесната дата Г. К. се е порязал и е помолил А. да отиде до аптеката да му купи превързочни материали. Описанието на нараняването от свид. Г.ев като „порязване“ и необходимостта от превързочни материали не може да бъдат достатъчно основание, за да се приеме, че нарушението е извършено при условие на крайна необходимост дори и да бяха кредитирани в пълен обем показанията на свид. Г.ев.

Съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на административно нарушение, поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай извършеното административно нарушение не се отличава по нищо с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Предвид гореизложените доводи на съда се установи безспорно по делото, че А. е извършител на административното нарушение, за което му е наложено посоченото административно наказание в фиксирания от закона размер, поради което атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет.

В случаи на защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическата и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер.

Предвид гореизложеното, Кюстендилски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22- 1139-000263/18.02.2022г.

3 издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кюстендил, с което е наложено на М. В. А. с ЕГН **********, адрес гр. ................. административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл.

638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН **********, адрес гр. .................да заплати Областна Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Кюстендил в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4