Решение № 832 от 06.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1948/2023
- Вид
- Решение № 832
- Подписан
- 06.12.2023
- В сила
- 25.11.2023
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 65, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 832 гр. София, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. К.
Петър Стоицев при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601948 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.12.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 16463/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, подсъдимият С. К. С. е признат за невиновен в това, че на 14.06.2021г., малко преди полунощ, в жилището обитавано от С. А. М., находящо се в гр. София, ж.к. **** чрез нанасяне на удари с ръце и дървена пръчка по лицето и тялото на А. причинил на последната временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК.
Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от частния тъжител С.
А. М., с която се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание подс. С. С. редовно призован, не се явява. За него се явява адв. П..
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като се излагат подробни съображения.
ЧТ С. М. поддържа казаното от повереника си и твърди, че все още страда от физически и психически болки.
1
Защитникът на подсъдимия прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, за което се излагат конкретни доводи.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият С. К. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, вдовец, с висше образование, неосъждан.
Подс. С. С. и ЧТ С. М. били съседи в жилищен блок, находящ се в гр. София, ж.к.„****. Подсъдимият живеел в ап. 40 на ет. 4, а тъжителката живеела в ап. 42 на ет.
5.
На 14.06.2021 г. през нощта св. Е.Г., който живеел в апартамента срещу жилището на ЧТ М., чул шум и разговор на висок тон. По същото време и св. Д.М., която живеела на първия етаж в същия вход, също чула силен шум и гласове. Св. Г. погледнал през шпионката на вратата си и видял, че между подс. С. и ЧТ М. имало словесен конфликт. Двамата били на прага на вратата на апартамента на тъжителката, крещейки. Започнало физическо съприкосновение между подс. С. и ЧТ М., при което св. Г. излязъл от жилището си, приближил се към тях и в този момент двамата преустановили конфликта помежду си. Св. Г. забелязал, че и двамата са афектирани и държат пръчки от метли в ръцете си, като се опитвали взаимно да си нанесат удари с тях.
На другия ден св. Г. споделил със св. М., че е имало скандал между ЧТ М. и подс. С. пред апартамента на тъжителката, като те са се нападали взаимно, а св. Г. ги разтървал и прекратил скандала между тях.
На 15.06.2021 г. полицейски инспектор при 09 РУ - СДВР издал на подс. С. С. на основание чл. 65, ал. 2 от ЗМВР протокол за полицейско предупреждение да не се саморазправя с ЧТ С. М. и всички спорни въпроси между тях да се решават по законоустановения ред.
ЧТ С. М. е получила следните травматични увреждания, които са били установени и описани от специалист по съдебна медицина на 15.06.2021 г., а именно: контузия с кръвонасядане и подкожен хематом на ограничена площ на областта на челото в ляво; травматичен оток на малка площ над лявото ухо; контузия с подкожем хематом и кръвонасядане на дясна раменница; продълговато кръвонасядане на малка площ, косо разположено по предната повърхност в долната трета на дясната мишница; окръглен напрегнат хематом над проекционно място на средната (проксимална) пръстна (междуфалангеална) става на третия пръст на дясната ръка; кръвонасядане на малка площ по горна повърхност в средна и долна трета на трети пръст на лявата ръка.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Д.П. М. (л. 9798 от съд. д.) и Е.И. Г. (л. 132-133 от съд. д.); писмените доказателства: съдебномедицинско удостоверение № 325/2021 г. (л. 9 от съд. д.), допълнение към съдебномедицинско удостоверение № 325/2021 г. (л. 10 от съд. д.), лист за преглед на пациент от 26.06.2021 г. (л. 11 от съд. д.), лист за преглед на пациент от 06.07.2021 г. (л.
2
12 от съд. д.), лист за преглед на пациент от 25.07.2021 г. (л. 13 от съд. д.), протокол за полицейско предупреждение от 15.06.2021 г. (л. 47 от съд. д.), амбулаторен лист № 002438/04.11.2021 г. (л. 49 от съд. д.), справка за съдимост на подс. С. С. (л. 52 от съд. д.), амбулаторен лист № 000100/01.03.2022 г. (л. 68 от съд. д.), протокол за спешно общо събрание на етажната собственост от 07.06.2020 г. (л. 81-83 от съд. д.), характеристика на подс. С. С. (л. 84 от съд. д.); експертни способи на доказване: съдебномедицинска експертиза № П-84/2022 г. (л. 105-109 от съд. д.) и съдебномедицинска експертиза № П-85/2022 г. (л. 110-113 от съд. д.).
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал.
Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна именно до същите. Въззивният съд, подобно на СРС, достигна до извод, че обстоятелствата, изложени в частната тъжба не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
От показанията на свидетелите М. и Г. и приобщения по делото протокол за спешно общо събрание на етажната собственост от 07.06.2020 г. се установява, че отношенията между подс. С. С. и ЧТ С. М. били силно влошени, тъй като тъжителката имала неадекватно поведение и често вдигнала силен шум нощно време, пречейки както на подсъдимия, така и останалите съседи.
От изложеното от св. Г., който е единственият очевидец на разглежданите събития, се установява, че на процесните време и място е имало вербален и физически конфликт между подсъдимия и тъжителката. От показанията на свидетеля се изяснява, че двамата са държали в ръцете си пръчки от метла и са се опитвали взаимно да си нанесат удари с тях. Въпреки това свидетелят не е възприел лично нанасянето на такива удари и не може да каже дали подсъдимият е ударил тъжителката или тъжителката да е нанесла удари на подсъдимия.
От показанията на св. Д.М., които представляват производни доказателства, тъй като отразяват в съдържанието си информацията споделена й от св. Г. и от подс. С., се потвърждава, че процесната вечер е имало конфликт, тъй като е чула шум по етажите. Заявеното от нея, че на следващия ден е разговаряла с подсъдимия, който й заявил, че повода за среднощния шум е бил скандала между него и тъжителката, намира подкрепа в показанията на св. Г.. Подсъдимият С. споделил със св. М., че е бил ударен от С. М. в областта на челюстта и ръката.
Въззивният съд констатира, че по делото липсват приложени медицински документи за получени от подсъдимия травми в деня на инцидента или близките дни след него. СРС правилно е отчел, че първият наличен медицински документ за регистриране на травматични увреждания на подс. С. е от 04.11.2021 г. - пет месеца след процесния инцидент, поради което и тези увреждания не следва да бъдат свързани и анализирани като последици от същия.
Експертното заключение на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № П-84/2022 г., което въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, изяснява вида и броя на получени на 15.06.2021 г. от ЧТ М. травматични увреждания и тяхната медико-биологична характеристика. Въпреки това по делото липсват доказателства тези травматични увреждания да са причинени от подс. С. по начина, описан в тъжбата. Първоинстанционният съд правилно е приел, че 3 посочената в експертното заключение по отношение на травмите на ЧТ М. диагноза контузия на третия пръст на дясната ръка и счупване Д2 /втори пръст/ към нокът на дясната ръка не следва да се съотнася към разглежданите събития, тъй като вещото лице изяснява, че диагнозата е изписана на ръка и не се разчита добре, а също така липсвало приложено разчитане на рентгенография и/или самото рентгеново изследване, поради което в този вид не можело да се приеме, че е налице счупване.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, че подс. С. С. не е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е признала подс. С. С. за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като липсват категорични и неоспорими доказателства за осъществени от негова страна на конкретни активни действия по нанасяне на удари с ръце или с дървена пръчка по лицето и тялото на частния тъжител М., довели до причиняването й на лека телесна повреда, по начина, описан в частната тъжба. Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимия е останало недоказано, единствено законосъобразният краен акт на съда се явява оправдателната присъда. При наличие на неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд по отношение на твърдените с тъжбата престъпни деяния и съпричастността на подсъдимото лице към тях, породените от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на оправдателна присъда. Правилно районният съд е постановил такава за подсъдимия, след като твърдяната в тъжбата фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК за разкриване на обективната истина. В този смисъл въззивната съдебна инстанция се съгласява с правните изводи на състава на СРС, че по делото не се установява по несъмнен начин, че вследствие противоправно поведение на подсъдимия ЧТ М. е претърпяла посочените в съдебномедицинско удостоверение № 325/2021 г. травматични увреждания.
Разпечатката съдържа 41 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acadb51d-139e-4bcf-b174-447c3e4225ab