Решение № 183 от 12.06.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Казанлък, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20265510200572 по описа за 2026 година М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 15.04.2026г. на Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр. С. З. с което е наложено административно наказание-имуществена санкция.

Недоволен от така наложеното наказание останал жалб. ‘Д. б.’ ЕООД управителя на което чрез пълномощник обжалва пред съда. Мотивират жалбата си с обстоятелството,че няма извършено административно нарушение,както и ,че са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Редовно призовани не се явяват във съдебното заседание. Пълномощника изпраща писмено становище с което поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Прилага и писмени доказателства.

Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди . Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства показания на свидетел, писмени и становището на страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.

1

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за установено,че при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 28.02.2026г. около 15.00ч. на обект „Д. б.“ обл. С. З. общ. Г. с. П. ул. "Б." № ** и на 16.03.2026г. и по представени писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. С. З. се установило,че „ Д. б.“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на кодекса на труда приема на работа на горепосочения обект към момента на проверката 28.02.2026г. в 15.00ч. А.

Е. К. да изпълнява длъжността „шофьор“ без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

При така установената фактическа обстановка административно-наказващия орган е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда след което е наложил административното наказание-имуществена санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

Възраженията на жалб. ,че не е извършил нарушението описано в обстоятелствената част на наказателното постановление съдът не приема.

По делото не е спорно,че на приетата дата и час е била извършена проверка от служители на Д “Инспекция по труда“ гр. С. З. по повод настъпил инцидент при която проверка е било установено,че А. К. е започнал работа в „Д. б.“ ЕООД без преди това да е имало сключен трудов договор. А. К. е имал сключен трудов договор със друга фирма на управителя на „Д. б.“ ЕООД, фирма „Т.“ ЕООД.

При извършената проверка жалб. е представил сключен на 26.02.2026г. граждански договор между дружеството работодател и А. К. който не бил приет от актосъставителя тъй като имало елементи на трудов договор.

Поради това съдът счита,че е спорно е дали полагания труд е въз основа на граждански договор или е налице недекларирано трудово правоотношение.

В конкретния случай към момента на проверката лицето А. К. е предоставял работна сила /наемен труд/ за другиго – жалб. „Д. б.“ ЕООД който има качеството на работодател със всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ .

Основание за това съдът намира в следното ;

Представения граждански договор е с дата предхождаща проверката към момента на проверката 28.02.2026 г. и не е представен на проверяващите, към момента на проверката ако е съществувал.

В декларацията по чл. 402 КТ подписана в деня на проверката лично от А. К. също не е отразено, че работи по граждански договор, а е посочено че същият работи като шофьор за фирма „Т.“ ЕООД.

От представените писмени доказателства по делото се установява,че А. К. е преминал инструктаж по безопасност и здраве при работа както на 26.02.2026г., 27.02.2026г. , 28.02.2026г., а също така и на 02.03.26г., въпреки ,че във гражданския договор е посочено,че той е следвало да извърши услуга по транспортиране и разтоварване на бетонова смес само на 28.02.2026г. за времето от 10.00ч. до 16.00ч..

2

Предвид на това съдът приема, че посочените по-горе правоотношения е следвало да се уредят като трудови правоотношения по силата на чл. 1, ал. 2 КТ чрез сключването на трудов договор в съответната писмена форма и това е налагало и сключването на такъв трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа на работника и изпращане на уведомление до съответната ТД на НАП за регистриране на сключения договор съгласно императивните изисквания на чл. 62, ал. 3 КТ .

Жалб. в настоящото производство не е изпълнил тези свои задължения и не е изпълнил абсолютната и безусловна забрана за допускане до работа на работник без сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл.

61, ал. 1 КТ.

Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ формално и във състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни последици - съставомерния резултат.

Предвид на направеният анализ на доказателствения материал и направените изводи съдът приема, че към момента на извършената проверка на 28.02.2026 г. А. К. е работил без сключен писмен трудов договор, с което е осъществен и състава на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ .

Установената фактическа обстановка и посочена в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление дава основание на съдът да приеме,че на 28.02.26г. жалб. „Д. б.“ ЕООД е допуснал до работа в с. П., общ.

Г., обл. С. З. ул. "Б." № ** А. К. като „шофьор“ като предварително не е сключил трудов договор с него от което прави следните изводи;

1.Жалб. чрез действие е осъществил деяние.

2.Това деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.

3.С нормата на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда деянието е обявено за наказуемо.

4. Налице е и обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност съобразно разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН.

Предвид на това съдът не приема възражението на жалб. от „Д. б. “ ЕООД ,че няма извършено административно нарушение .

Обстоятелството че А. К. работи във друго дружество на управителя на „Д. б.“ ЕООД е неотносимо към случая и това е съзнавано от жалб. предвид изготвения впоследствие граждански договор.

От извършената от съдът служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати нарушения на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН . Няма нарушена изрична законова разпоредба.

В съответствие с този законов текст са посочени обстоятелствата при които е било извършено нарушението и изрично са посочени и доказателствата които го потвърждават.

Съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН

АНО е определил административната санкция, малко над предвидения в закона минимален 3 размер от хиляда евро .

Въпреки това съдът счита,че няма основание за нейното намаляване тъй като очевидно е наложена при превес на смекчаващите вината обстоятелства като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН .

Разпоредбата на чл.415в ал.2 от кодекса на труда изключва маловажността на административните нарушения по чл. 61, ал. 1 КТ .

Акта за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на изискванията на чл. 40- чл. 43 ЗАНН.

В този смисъл жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

В съдебното заседание представителя на възз. страна направи искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ , чиято норма чл. 27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 66,47 евро /130. 00 лв./, до 97,15 евро /190. 00 лв.8. Поради това и като прецени фактическа и правна сложност на делото, неговата продължителност / проведено едно заседание/ , съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минимално предвидения в закона размер от 66,47 евро /130 лв./.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-******* от 15.04.2026г. на Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр.С. З. с което на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер от 1000 евро , на „Д. б.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. С. З. гр. К. с. Д. ул. "И." № ** като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Д. б.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. С. З. гр. К. с. Д. ул. "И." № ** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. сумата от 66,47 евро /130 лв./ – юрисконсулстко възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4