Решение № 3779 от 27.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. Варна, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20253110102244 по описа за 2025 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Ц. В. Т. ЕГН **********, с адрес ************* срещу ответниците

„КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" установителни искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, както следва: срещу ответника „КРЕДИСИМО" ЕАД: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит *************, сключен между „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437 и Ц. В. Т., ЕГН **********, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК; за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437 да заплати на ищцата Ц. В. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 2730,48 лв., след допуснато изменение на предявения иск, на основание чл.214 от ГПК, като платена без правно основание, съгласно чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 1 датата на предявяване на иска – 21.02.2025г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД; срещу ответника АЙ ТРЪСТ" ЕООД: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от ************* г., сключен между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК 203508899 и Ц. В. Т., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се, че на ******* г. между ищцата и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437 е сключен договор за потребителски кредит № ******* в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно договора на ищеца се предоставя в заем сумата от 3000.00 лева, като се задължава да бъде погасена на 24 месечни вноски. С договора е уговорен фиксиран ГЛП от 19.73 % и ГПР от 21.62 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите били отразени в Общите условия по договора. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който общият размер на всички плащания по процесния договор възлизат в размер на 3672.63 лева.

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора за кредит, кредитополучателят следвало да обезпечи сключения договор за потребителски кредит, като: 1/ предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на Заявлението; 2/ или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на Заявлението. При представено обезпечение срока за одобрение на заявлението за кредит бил 24 часа от предоставяне на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, при непредставено обезпечение в срока по ал. 1, заявлението за кредит щяло да се счита, че не е одобрено от кредитодателя и договора за кредит няма да породи действието си. В случай, че кредитът бил заявен без обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 дни от подаването му, като при не одобряване на Заявлението в посочения срок, договора за кредит няма да породи действие.

Във връзка с изложеното ищцата сключила договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. С него поръчителя се задължил да сключи договор за поръчителство с кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред него солидарно с Ц. В. Т. за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали във връзка с договора за кредит и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него. За поетото поръчителство потребителят дължал възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 2385.36 лева, изплащано на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, съгласно чл. 4 и чл. 8 от договора и приложение № 1 към него.

Кредитополучателят бил овластен да приема изпълнение по договора за поръчителство. Уговорено е, че при недостиг за погасяване на вземанията по двата договора, приоритет има вземането по договора за поръчителство. При забавено плащане по договора за поръчителство, потребителя дължи на поръчителя обезщетение за забава в размер на законната лихва ведно с всички направени от дружеството разноски за събиране на вземането.

Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба, процесния 2 договор е погасен предсрочно, като е заплатена сумата на обща стойност от 4882.02 лева. Към месечната вноска от 282.82 лева били включени както вноската по договора за кредит така и възнаграждението по договора за поръчителство.

Твърди се сключения договор за кредит да е нищожен поради неспазване на изискванията, залегнали в нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което дължи връщане само на чистата стойност на заетата сума. Излага се, че предвид посочената правна норма Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай в договора не били посочени, кои точно разходи са формирали ГПР, като по този начин потребителят бил възпрепятстван по ясен и разбираем начин да бъде запознат с всички разходи ще стори и които са пряко свързани с поискания кредит. Посочването само на цифровото изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, подвеждаща потребителя, която не му позволява да прецени реалните икономически последици и същата следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Сочи, че поради тясната връзка между двата договора в ГПР и плана за погасяване е следвало да бъде включено и уговореното възнаграждение по договора за кредит. Излага, че със сключения договор за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като дължимата сума не се включва в ГПР по договора за кредит.

По отношение на договора за поръчителство сочи същият да е нищожен на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД. Доколкото в случая се касаело за т.н. бърз кредит, потребителят бил принуден да сключи договора за поръчителство, който се явявал и условие за по-бързото и сигурно уважаване на заявлението за кредит. Същото обаче било в противоречие с нормата на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно потребителските кредити, която забранявала безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите. Доколкото договора за поръчителство бил акцесорен, то нищожността на договора за потребителски кредит вречала и неговата нищожност, поради липса на правно основание за неговото сключване.

Претендира се ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати в полза на ищеца сумата от 1882.02 лева, представляваща платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит *************., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 21.02.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума. Сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. в конкретния случай 3000 лева. Твърди се ищцата да е погасила по кредита сумата в общ размер на 4882.02 лева, като разликата от 1882.02 лева. била надплатена и подлежала на връщане, като получена без основание.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.

Ответникът „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, 3

Бизнес център "България", в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ********************г. По силата на процесния Договор, ответникът е отпуснал кредит на кредитополучателя-ищец в размер на 3000 лв., който следва да бъде върнат в срок от 24 месеца при последователни месечни вноски подробно описани в погасителен план. Приложимият по Договора ГЛП е в размер на 19,73% и ГПР в размер на 21,62%, като общият размер на всички плащания е 3672,63лв. Към датата на подаване на настоящата искова молба задължението по процесния Договор е изцяло доброволно погасено. Не се оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 1882,02лв., с която са били погасени задължения различни от главница.

Оспорва се процесният договор да е сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК. Излага, че на осн. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общият размер на дължимата от потребителя, сума. Твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно, при спазване на формулата, посочена в Приложение № 1 към ЗПК. Не се оспорва, че възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР, като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Същото не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита и поради това неподлежало на включване в ГПР. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не било задължително условие за отпускане на кредита.

Оспорва се сключването на договор за поръчителство да е било изискване за сключване на договора за кредит. Потребителя сам е избрал да се възползва от правото си да обезпечи процесния кредит. Същевременно имал и правото по чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия В телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД.

Сочи, че ищецът не е въвеждан в заблуждение във връзка с параметрите на договора за кредит, клаузите по същия били ясно и точно формулирани, както и представени на ищеца преди сключване на договора.

Излага, че действително ответните дружества са свързани лица, но са две самостоятелни юридически лица. Договорът за поръчителство пораждал единствено права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение по отпускане на заявения кредит. Твърди, че доколкото договора за поръчителство е отделен договор сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, то „Кредисимо“ ЕАД не може да указва каквото и да е влияние по него и да са намесва в договорките между страните по него.

Вследствие на изложеното, се моли да се отхвърлят предявените искови претенции като неоснователни и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център "България", в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, , в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва, че сключеният между него и ищеца договор за предоставяне на поръчителство от *************г. е с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № ******************** г. с 4 посочените параметри, както и сключения във връзка с него договор за поръчителство между ответниците.