Решение № 4168 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4168 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509744 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10614/20.06.2023г. по гр.д. № 52649 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 49-ти състав „ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „Д.З.”АД, ЕИК ******* сумите, както следва: на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1319,17лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-28.09.2022г., до изплащането й, представляващи остатък от заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил „Хюндай И 20”, настъпили в следствие на ПТП от 26.02.2021г. в гр. Варна, ул. „Климент Охридски” ; сумата от 149,88лв. представляващи мораторна лихва за забава за периода от 16.08.2021г. до 29.09.2022г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 452,77лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 207215/20.07.2023г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 19.07.2023г от ответника по исковете –„ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото било установено , че ПТП било настъпило на силно стеснен участък , удар бил непредотвратим и за двамата водачи, неправилно било приета изключителна вина на водача на автомобил „Форд”. Не следвало да се кредитира заключението по авто1 техническата експертиза, защото вещото лице работило по твърденията на ищеца и само по представените от него доказателства. . Претендирал е разноски..

Въззиваемият-ищец „Д.З.”АД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.

Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е , че ответникът не представил нито едно доказателство по делото, не направил доказателствено искане във връзка с механизма на ПТП, поради което оплакванията му, че вещото лице работило само по документи, представени от ищеца било неоснователно. Заключението по авто-техническата експертиза не било оспорено. С отговора на исковата молба въззивникът признал вината на водача на автомобила „Форд”, събраните доказателства установявали същата, този водач бил навлязъл в насрещно пътно платно, по което се движел автомобила Хюндай”. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 203074/29.09.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 28.09.2022г. на Д.З.”АД, ЕИК ******* срещу ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1319,17лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-28.09.2022г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски последните в размер на 15лв. по застраховка „Каско” полица № 0312200340013613 за вреди по автомобил „Хюндай И 20”, рег. № *******, настъпили при ПТП на 26.02.2021г. в гр. Варна, ул. „Климент Охридски” от виновно противоправно поведение на водач автомобил „ Форд”, рег. № ******* и шаси WF0FXXTTFF8A41690, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Навело е твърдения, че на

26.02.2021г. бил обвързан от застраховка „Каско” за автомобила Хюндай” към него момент ответникът бил обвързан от застраховка „Гражданска отговорност” за водач на автомобила Форд, между двете МПС настъпило ПТП в гр. Варна, при което Форд навлязъл в насрещно пътно платно, по което се движел автомобила „Хюндай и реализирал удар с него, за обезщетяване на вредите ищецът платил 2638,33 лв., начислил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника зда му ги възстанови но пратена му била само сумата от 1334,16лв. Претендирал е разноски.

Ответникът ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорил исковете. Заявило е, че действително към дата на ПТП бил обвързан от застраховка „Гражданска отговорност” с водач на автомобил „Форд”, за причинени от него вреди платил сумата от 1334,16лв. и това бил размер на дължимото обезщетение. Приложими били правилата на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение по Наредба № 49/2014г. Претендирало 2 е разноски.

Приети са неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско”

№

0312200340013613,

ОУ, преписка по щета

№

210803188/26.02.2021г. , съгласно които на 29.06.2020г. Д.З.”АД е сключило със С.Х. А. договор за застраховка „Каско” за собствения й автомобил Хюндай И 20”, рег. № ******* за застрахователна сума от 11900лв. с обхват територия на Европа и Турция за период от 30.06.2020г. до 29.06.2021г., на 26.02.2021г. при ищеца по искане на застрахования е образувана щета за обезщетение на вреди по автомобила Хюндай , настъпили на 26.02.2021г.в гр. Варна, като при разминаване на тесен участък на ул. Климент Охридски” с автомобил Форд, който навлязъл в пътна лента на Хюндай и го увредил по предна и задна лява врата, панел, праг, ищецът огледал автомобила, възложил отстраняването им на 3-то лице на което на 07.06.2021г. платил 2638,33лв., начислил разноски от 15лв., на 16.07.2021г. поканил ответника като застраховател по застраховка Гражданска отговорност на водача на Форд с рама WF0FXXTTFF8A41690, да му ги възстанови.

По делото е приет двустранен протокол за ПТП носещ подпис на водачите на МПС, участвали в него, съгласно който на 26.02.2021г. в гр. Варна в 8:30ч. е настъпило ПТП с участие на С. А., управлявала Хюндай , рег. № ******* и Г.Б.Б., управлявал Форд Транзит, рег. № * * * * * * * и шаси

WF0FXXTTFF8A41690, при което последният навлязъл в лента за движение на Хюндай и реализирал удар в предната част, вреди по Хюндай са намачкана ламарина , предна и задна лява врата, повредени панел, праг. На схемата на протокола е показано, че двата автомобила се движат в насрещни ленти за движение в срещуположни посоки.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебноавто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка механизъм на ПТП по приетия протокол за ПТП сочи, че причината е поведението на водача на Форд, навлязъл в насрещна лента за движение, вреди по Хюндай са в причинно-следствена връзка с това ПТП и пазарната стойност за отстраняване на същите е в размер на 2801,56лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2021г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.)

3

Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ.

Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия.

Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца автомобил „Хюндай”, рег. № ******* на 26.02.2021г. в гр. Варна на ул. Климент Охридски” е бил увреден по предна и задна леви врати, праг, панел при ПТП, при което е участвал застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил Форд Транзит, рег. № ******* и шаси WF0FXXTTFF8A41690, средна пазарна стойност за отстраняването на вредите по автомобил „Хюндай” към дата на ПТП не са по-малко от 2638,33лв , която сума ищецът е платил за ремонта на автомобила, обичаен размер на ликвидационни разноски е 15лв., ищецът е поканил ответника за му ги възстанови. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото книжа от преписка по застрахователна щета, заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като 4 вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото, двустранен протокол за ПТП, събрани по делото гласни доказателства. За тези обстоятелства във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС, при обосноваване на същите районният съд не е допуснал нарушение на императивна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът ги приема за установени по делото.

Спорен въпрос въведен във въззивното производство е механизъм за настъпване на ПТП с твърдения, че удар бил непредотвратим за двамата водачи, че водач на Форд няма изключителна вина за ПТП. Такова твърдение обаче не е било въведен в производство пред СРС. Твърденията във въззивната жалба, че удар бил непредотвратим за двете МПС, че водач на Форд няма изключителна вина за ПТП не са били направени в срока за отговор на исковата молба, въвеждането им едва с въззивната жалба са преклудирани.

Отделно, доказателства в подкрепа на тези твръдения на въззивника по делото не са ангажирани и същите са неоснователни. Приетият по делото неоспорен от страните двустранен констативен протокол сочи навлизане на водача на „Форд“ в платно за насрещно движение, по което към него момент се движел автомобил Хюндай”, поради което и правилно е прието от СРС, че отговорността на ответника към ищеца по чл. 411 от КЗ следва да се ангажира.

Твърденията на въззивника че не следва да се кредитира заключението по авто-техническата експертиза са неоснователни, защото вещото лице е работило по всички събрани по делото доказателства, ответникът не е представил такива, касаещи механизма на ПТП и оплаквания на въззивника нямат основание.