Решение № 840 от 27.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Пловдив, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330112644 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. П. Г. против „Сити Кеш" ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № *****/29.07.2021 г., сключен между страните е недействителен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

С депозираната искова молба е предявен и установителен иск при условията на евентуалност - ако съдът приеме, че целият договор за кредит не е недействителен, то да признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка обективирана в договора за паричен заем № ****/29.07.2021 г, сключен между страните е нищожна като противоречаща на добрите нрави и нарушение на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

В исковата молба се излагат съображения, че на 29.07.2021 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № *****/29.07.2021, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1300, която същият следвало да върне на 21 месечни вноски, при договорен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 49.64 %. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 1561.59 лева. Била постигната договореност съобразно чл.5 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или 1 поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят на редица изисквания. В чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 1441.41 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. От правна страна се излагат съображения, че сключения т договор за 1 Този файл е копие на електронно подписан документ кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, предвид обстоятелството, че в същия липсва описание кои точно разходи се включват в посочения ГПР. По този начин потребителят бил в невъзможност да разбере по какъв начин е формирано оскъпяването по кредита. Посоченият ГПР не включвал и неустойката. С добавянето на същата се достигало до нарушение на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Отделно от посоченото, клаузата определяща размера на годишния лихвен процент от 40.05 % противоречала на добрите нрави. Нарушена била и нормата на чл. 143 ЗПК, доколкото клауз ата за определяне на неустойка била неравноправна, респ. нищожна. Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД. В него не се оспорва обстоятелството, че е между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/29.07.2021 год. за сумата от 1300 лева, както и заемните средства за предоставяни на ищцата съобразно посочените в договора условия. Оспорват се твърденията, че посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент не е действително приложеният, както и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Поддържа, че възнаграждението, което кредиторът получава от отпускане на кредита, не зависи от осъществяването на някакво условие, каквото е клаузата за неустойка. Сочи, че функцията на неустойката не е възнаграждение, което кредиторът ще получи при усвояване на сумата по кредита от потребителя, а цели да обезпечи вземането по договора за кредит при съблюдаване икономическото състояние на длъжника. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, следва да се предостави обезпечение от длъжника. Счита, че при сключване на договора ищцата е договаряла недобросъвестно в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД, доколкото е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение. Твърди, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че заобикаляне на закона не може да бъде осъществено чрез невалидно съглашение, в каквато насока са твърденията на ищеца.

Оспорва твърдението, че действително приложеният в договора ГПР е различен от посочения в него. Поддържа, че вземането за неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото не попада в общите разходи, като не може да се взема предвид при изчисляване на ГПР и не може да се приравнява на възнаградителна 2 лихва. Твърди, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С определение на съда от 15.11.2022 год. като безспорно и ненуждаещосе от доказване е отделено, че между „Сити Кеш" АД и М. П. Г., е сключен Договор за паричен заем № **** от 29.07.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1300 лева при фиксиран годишен лихвен процент е 40,05 %, а годишният процент на разходите е 49,64 %, както и че между страните е постигната договореност, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълненето на което от ищеца се дължи сумата от 1441.41 лева като неустойка.

Съобразно чл. 5 от Договора, в тридневен срок считано от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1 ) банкова гаранция за всички дължими суми по договора или 2) едно или две лицапоръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания, разписани в чл. 9, ал. 2 от Общите условия на кредитора: при един поръчител- същият да има осигурителен доход в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 11 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 1441.41 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при 3 сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно чл. 11 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1441.41 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица- поръчители ( които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания съобразно чл. 5, ал.1, т.2.1 от договора, при които ответникът предоставя кредитно финансиране ) или банкова гаранция. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 11 и чл. 5 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора ( за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на 4 разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, следва, че в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.64 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.