Определение № 543 от 24.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Пазарджик, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100138 по описа за 2024 година

С влязло в сила Определение № 268/17.05.2024 г. съдът е прекратил производството по гр.д.

№ 138/2024 г. по описа на ПзОС, образувано по предявена искова молба вх.№2097/01.03.2024 г. на „Уникредит Булбанк „АД против Н. И. П. поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

В срока по чл.248 ГПК съдът е бил сезиран с молба вх. № 4784/20.05.2024 г. от ответника чрез пълномощника й адв. В. К., съдържаща искане за допълване на така постановения краен акт в производството, при условията чл.78, ал.4 ГПК, като се присъдят в тежест на ищеца сторените от Н. П. разноски в размер на 4500 лв.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, в който се изразява становище за прекомерност на така претендираните разноски с оглед незначителната фактическа и правна сложност на делото. Цитира се съдебна практика на СЕС и ВКС в подкрепа на възраженията.

По делото от процесуалния представител на ответната страна адв. К. е постъпила и молба вх. № 7639/13.08.2024 г., с която наред с искането за произнасяне на съда по чл. 248 ГПК, е направо също така и искане на основание чл.415, ал.2 ГПК, съдът да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1377/2023 г. на РС-Пазарджик. Развити са доводи в смисъл, че с оглед изхода на настоящия спор и разрешенията, дадени с т.13 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили заповедта е именно исковия съд.

Тази молба също е разменена с ищцовата страна „Уникредит Булбанк“ АД, от която е постъпил отговор със становище, че издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени единствено в частта относно присъдените суми по заявлението, но не и в частта за разноските. Изложени са обстоятелствени съображения във връзка с приложението на т.10в от цитираното тълкувателно решение.

По отношение молбата по чл.248 ГПК:

Съдът намира, че това искане е направено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано. Съдът намира, че искането се явява 1 основателно.

В случая с отговора на ИМ ответницата П. И. П. е претендирала присъждане на разноски по настоящото дело, като е представен договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024 г. (стр.

136), от който е видно, че същата е заплатила изцяло и брой такива за адв. възнаграждение на адв.В.

К. (ПзАК) в размер на 4500 лв.

Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски с оглед изхода на спора делото. В случая с прекратителното определение № 268/17.05.2024 г. настоящата инстанция не се е произнесла относно отговорността за така сторените от ответната страна, които й се дължат при този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК

Съдът приема, че в конкретния казус в тежест на ищеца е възникнала отговорността за репариране на сторените от ответника разноски при условията на чл.78, ал.4 ГПК. Видно е от данните по делото, че в конкретния казус основната причина за недопустимост на производството по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, е била липсата на правен интерес за ищеца от водене на делото поради настъпилото погасяване на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение. Вярно е, че извършеното, след издаване на заповедта, но преди предявяване на претенцията по чл.422 ГПК, плащане в полза на кредитора е било направено от трето лице („Кардиф Животозастраховане“ АД), но този факт не може да обоснове освобождаване на отговорност на ищцовата страна при прекратяване на настоящото производство поради недопустимост на иска. В случая ответникът надлежно е възразил срещу заповедта за изпълнение с възражението по чл. 414 ГПК, като в тежест на ищцовата страна (в правната сфера, на която е извършеното погасяване на дълга), е било да съобрази последващата процесуална допустимост на своята претенция и респ. да уведоми заповедния съд относно така постъпилото плащане на задължението в хода на заповедното производство (съгласно мотивите на т.10в. от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), което обаче не е било сторено. Предявена е недопустима искова претенция, по отношение на която ответникът е претендирал присъждане на разноските, сторени от него за ангажирания процесуален представител.

Затова в тази връзка не може да се приеме и тезата, че ответната страна е станала причината за завеждане на делото, доколкото, както става ясно, за ищеца въобще не бил налице правен интерес от иницииране на исковото производство, което е прекратено при условията на чл.130 ГПК.

Неоснователни се явяват и възраженията на ищцовата страна за несъразмерност на определения хонорар, който според преценката на настоящия съдебен състав, с оглед броя на обективно съединените искове по чл. 422 ГПК действително попада под минималните размери, визирани съобразно текстовете на чл.7, ал.2 от НМРАВ, но наред с това и което е по същественото изцяло кореспондира със степента на фактическа и правна сложност на делото, както и с обема на извършената от процесуалния представител работа по конкретния казус, в т.ч. и през призмата на цитираните от ищеца решение на СЕС и практиката на ВКС по този въпрос.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът приема, че на основание чл.248 ГПК във вр. чл.78, ал.4 ГПК, следва да бъде допълнено прекратителното определение, като в полза на ответницата бъде присъдена сумата от 4500 лв., представляващи сторени разноски за заплатено адв.възнаграждение в исковото производство по настоящото дело.

По отношение искането за обезсилване на издадените заповед за изпълнение и 2 изпълнителен лист:

Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.4, вр. чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване.

В конкретната хипотеза, съобразявайки всички обстоятелствата по делото, се формира извода, че издадените ЗНИ и ИЛ следва да бъдат обезсилени единствено досежно дължимите вземания за главница, лихви и неустойка, но не и в частта относно разноските в заповедното производство. (Виж в този смисъл и Определение № 4133 от 13.10.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3722/2022 г., IV г.о.). При прекратяване на производството по иска по чл.422 от ГПК съдът не дължи произнасяне по разноските за заповедното производство, като отговорността за тях следва да се реализира в заповедното производство. Както се посочи и по-горе, вярно е, че след подаване на възражението по чл.414 ГПК, на ищеца е било указано да предяви иск за вземането си, но след като в периода преди предявяване на иска по чл.422 ГПК, същият е получил плащане на процесното задължение, макар и от трето лице, то същият е бил длъжен да уведоми за това заповедния съд, за да може последният да извърши надлежна преценка - дали да даде указания по чл. 415 ГПК за предявяване на иск или да обезсили издадената заповед и ИЛ, респ. в кои части, както и евентуално да разреши въпроса за разноските в заповедното производство. Доколкото това не е сторено, то и заповедта не следва да бъде обезсилвана в частта за разноските от исковия съд, което при тези данни попада изцяло в преценката на заповедния съд. (В този смисъл са и мотивите на въззивната инстанция, изложени в Определение № 271/22.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 320/2024 г. на ПАС, с което е потвърдено прекратителното определение на ПзОС по настоящото дело).

Водим от гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 268/17.05.2024 г по гр.д. № 138/2024 г. на ПзОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Света Неделя“ № 7 да заплати на Н. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“, бл.27, ет.4, ап.12, сумата от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляващи разноски за заплатено адв. възнаграждение в исковото производство по настоящото дело.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 663/13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 553/13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1377/2023 г по описа на РС-Пазарджик, В ЧАСТТА за сумите от 41647,72 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2023 г. до окончателно изплащане на вземането;

853,09 лв. – лихва върху редовна главница от 12.01.2022 г. до 19.08.2022 г.; 804,57 лв. – лихва върху 3 просрочена главница за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г.; 2700,12 лв. – неустойка за просрочена главница за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г. и 43,44 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

4