Определение № 123 от 28.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Благоевград, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20231200101032 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№11863/21.07.2022г., подадена от Л. М. Ц., с ЕГН ********** и адрес: *********, съдебен адрес:

*********, срещу Л. А. К., с ЕГН ********** и адрес: *********.

След като се запозна с поправената исковата молба и възраженията в отговора по същата, съдът я намира за нередовна по следните съображения:

С оглед фактическите твърдения на ищеца и искането за защита правното основание на предявените искове е по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск, представляващ оспорване на вземане по изпълнителен лист и по образувано изпълнително производство, което се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното производство на основание, на което е издаден изпълнителният лист.

От последно поправената искова молба (вж. поправената искова молба от 01.10.2024г.) е видно, че ищцата Л. К. е предявила три обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

С Определение №264/11.03.2024 г., постановено по настоящото дело, на ищцата е указано да изложи в исковата молба по ясен, последователен и разбираем начин обстоятелствата, на които се основават всеки от предявените искове; да посочи каква конкретно сума не дължи, по кое конкретно изпълнително дело, за какъв период и на какво конкретно основание не я дължи, като съобрази нормата на чл.439, ал.2 ГПК, че иск за недължимост в 1 случаите, когато е образувано изпълнително дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание; ако ищцата заяви, че предявява иск по чл.124, ал.1 ГПК да посочи обстоятелствата, на които се основава правният й интерес от предявяването на такъв иск; да се съобрази в поправената искова молба, че предявяването на установителен иск за недължимост на суми за различни периоди може да стане само при условията на кумулативно съединяване, а не при условията на алтернативно съединяване; да се посочи конкретен размер на сумите, които не се дължат.

По делото е депозирана поправена искова молба от 04.04.24г., в която съдът отново е констатирал несъответствие между изложените обстоятелства, на които се основава втория предявен иск и формулирания петитум по същия, а именно: посочен е различен период за недължимост на въпросните суми. В обстоятелствената част на поправената исковата молба ищецът твърди, че на самостоятелно основание не дължи в цялост претендираните суми по изпълнително дело №546/2021г. по описа на ЧСИ В.Т., с район на действие ОС Благоевград за периода от 31.03.2005г. до 28.02.2014г. включително, респективно до 21.07.2019г. – месечно по 250 лв. и разноски от 500 лв., тъй като са погасени по давност, като твърди че по отношение на всяка вноска поотделно тече отделен погасителен давностен срок. В петитума на исковата молба е формулирано искане да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът на осн.чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.111, б.“в“ от ЗЗД, не дължи сумите по изпълнителен лист от 26.11.2014г., издаден въз основа на решение №2104/06.06.2006г. по гр.д. №1376/2004г. на БлРС, а именно по 250 лв. месечно за периода от 31.03.2005г. до 28.02.2014г. включително.

Ето защо, с разпореждане съдът е дал указания на страната да поправи констатираните нередовности.

В срок е депозирана друга поправена искова молба (вж. поправената искова молба от 01.10.2024г.), която според настоящия съдебен състав отново страда от пороци.

В последната поправена искова молба исковете са предявени едновременно за установяване недължимост на суми по един и същ изпълнителен лист, за почти едни и същи периоди, но на различни основания.

В същата липсва изложение по последователен и ясен начин на фактическите 2 основания, на които се предявяват исковете. В депозираната молба се иска съдът да признае за установено по отношение на Л. К., че на три различни основания не дължи суми по издаден изпълнителен лист, въз основа на решение по гр.д.№1376/20004 г. по описа на БРС, но по първият иск отново не става ясно кое е основанието, даващо право да се предявяват претенции, основани на обстоятелства, настъпили според последната преди влизане в сила на съдебният акт по чл. 288 ал. 2 ГПК /отм./.

На следващо място следва да се отбележи,че не са изпълнени указанията на съда и относно конкретизация на обстоятелствата по чл. 439 ал.

2 ГПК, нито пък са изложени такива за наличие на интерес от предявяване на иск по чл. 124 ГПК, поради което към момента остава неясно как ищецът е формирал периодите, а от там и сумите, предмет на исковите претенции.

В хода на производството до момента, съдът е давал на ищеца указания да уточни претенцията, респ. съдът е постановил няколко акта в тази насока, неизпълнението на които влече наличие на основание за прекратяване на делото.

В практиката се поставя въпроса за това, ако не бъдат изпълнени в цялост дадените в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК указания може ли съдът да остави повторно исковата молба без движение със съответните указания и до колко пъти това е допустимо. Отговор на този въпрос е даден в Решение № 315/07.12.2010 г., по гр. д. № 3555/2008 г., IV г.о. (преди II г.о.), съгласно което оказването на съдействие на страните по делото следва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната. Ето защо даването на многократни указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба прави съда помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права/Определение №383/12.07.2019 г. по гр. д. № 290/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд/.

Като обобщение съдът намира, че исковата молба е нередовна, като съдът не следва да я оставя за пореден път без движение, доколкото по този начин ще постави в привилигировано положение ищеца за сметка на ответника.

Водим от горното, на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1032/2023 г. на ОС – Благоевград.

Определението подлежи на обжалване връчването му пред САС. в едноседмичен срок от

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4