Решение № 16500 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16500 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110113587 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „............” ЕАД срещу В. П. С., П. П. С.

/починал в хода на производството и на чието място са конституирани наследниците му А.

Й. С. – майка/ и А. Й. С., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2671,50 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39679/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „............“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците В. П. С., П. П. С. и А. Й. С., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. В хода на производството у починал ответникът П. П. С., поради което и на основание чл.227 ГПК, съдът с Определение № 64174/15.07.2022 г. е конституирал в производството като негов наследник А. Й. С.. Ищецът поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът В. П. С. дължи следните суми: главница в размер на 431,78 лв.

/четиристотин тридесет и един лева и 78 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 24.06.2021 г. в размер на 55,92 лв. /петдесет и пет лева и 92 стотинки/, главница в размер на 4,89 лв./четири лева и 89 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2021г. до 1 изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 0,94 лв./нула лева и 94 стотинки/, а ответникът А. Й. С.: главница в размер на 2158,91 лв., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 24.06.2021 г. в размер на 279,61 лв., главница в размер на 24,46 лв., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г. в размер на 4,67 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ............., аб. № 292082. Претендира разноски.

Ответниците, редовно уведомени, представляват се от назначения им особен представител – адв. Б. К., са депозирали отговори в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват исковете по основание и размер. Правят възражение за давност.

Третото лице - помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за доказаност на предявените искове и твърди, че дяловото разпределение по процесния аб. № 292082 е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

В хода на съдебното дирене по делото е прието копие на протокол от гр.д. № 2417/1992 на Софийски районен съд, 10 състав, от който се установява, че топлоснабденият имот, находящ се на адрес: гр. София, ............., ет.4, ап.10, аб. № 292082 /по делото е представено удостоверение от ГИС – София – изх. № 68-00-652/03.05.2019 г., от което се установява идентичност на процесния имот с настоящ административен адрес: гр. София, ж.к. Западен парк, бл.6, вх.А и вх.Б и стар адрес – ул. Суходолска № 2, бл.6/ е придобит в изключителна собственост от П. П. С. по силата на съдебна спогодба, като дяловете на останалите страни в производството по делба са уравнени с друго имущество от същото наследство и нямат претенции за допълнително плащане по спогодбата. От изложеното следва, че процесният имот е придобит в лична собственост от П. П. С., тъй като не е извършено парично уравнение на дяловете на останалите сънаследници.

С оглед разясненията в т.3 на ППВС № 5/1972 г. когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ през 2 време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемо наследствено жилище и последният е осъден да заплати на останалите сънаследници суми за уравнение на дяловете им, съпругът – сънаследник остава индивидуален собственик на частта, която има по наследство, а върху закупената част от жилището възниква съпружеска имуществена общност, ако тя е изплатена през време на брака със средства на семейството. Аналогично следва да е разрешението и в хипотезите на придобиване през време на брака, от единия съпруг, на идеална част от сънаследствен имот по силата на договор за доброволна делба, с който съпругът-сънаследник е поел задължение да заплати на другите сънаследници парични суми за уравнение на дяловете им. Върху придобитите идеални части на останалите наследници ще възникне съпружеска имуществена общност, ако сумите за уравнение на дяловете са изплатени през време на брака със семейни средства. В случай, че до прекратяване на съпружеската имуществена общност не са плащани никакви суми за уравнение на дяловете и останалите съделители не са развалили поради неизпълнение договора за доброволна делба, върху придобитата по договора идеална част от наследствения имот не възниква съпружеска имуществена общност. Поради това съдът приема, че процесният имот е станал изключителна собственост на П. П. С.. От представеното по делото Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца /л.20 от делото/на СО, район „Красна поляна“ се установява, че В. П. С., П. П. С. и А. Й. С. са съответно синове и съпруга на П. П. С.. От приетото по делото Удостоверение за наследници изх.№ 2880/16.06.2023 г. се установява, че П. П. С. е починал на 26.09.2018 г. и е оставил за свои законни наследници А. Й. С. – съпруга, В. П. С. – син и П. П. С. – син, починал на 28.04.2022 г. със семейно положение неженен, без деца. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Поради това съдът приема, че качеството потребител В.

П. С., П. П. С. и А. Й. С. са имали през процесния период, като собственици на имота по силата на наследствено правоприемство от П. П. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Видно от приложената на л.52 от делото справка от НБДН П. П. С. е починал на 28.04.2022 г., поради което с Разпореждане № 64174/11.07.2022 г. на негово място е конституиран наследникът му по закон - А. Й. С.. С оглед изложеното съдът приема, че поради настъпилото правоприемство А. Й. С. притежава 2/3 идеални части от правото на собственост върху имота, а В. П. С. притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение 3 по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число на месеца. ЕС на адрес: гр.София, ............. е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. Процесният имот има отопляем обем по проект 169 м3, съгласно Акт за разпредление на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. За процесния период период м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ответниците не са осигурили достъп на фирмата за ДР за отчитане на уредите в имота. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 2 монитрани отоплителни тела и са монтирани 2 топлоразпределители, които са демонтирани на 19.09.2018 г. В имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ.