Решение № 4999 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4999 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100511230 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25009944/07.03.2023 г. по регистъра на СРС от ответника по главните искове – Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу решение № 20077162 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 17496/2020 г. по описа на СРС, 143-ти състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД сумата от 3996,83 лева, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Ауди А4“, с ДК № ****, вследствие на ПТП от 25.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 812,64 лева, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 23.04.2018 г. до 23.04.2020 г. върху дължимата главница.

С горепосоченото решение е уважен и предявеният от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу подпомагащата го страна „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск по чл. 219, ал. 4 от ГПК, като „Автомагистрали“ ЕАД е осъдена да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 79 от ЗЗД сумата в размер на 4809,27 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба – 02.07.2020 г. до окончателното й изплащане, след като Агенция „Пътна инфраструктура“ изплати присъденото обезщетение на ЗАД „Армеец“ АД, като е отхвърлен предявеният обратен иск до сумата от 4817,04 лева.

Във въззивната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че са останали недоказани елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, както и че 1 не се е установило вредите по автомобила да са следствие от преминаването му през препятствие /куче/ на пътното платно. Допълва, че както изводите на районния съд, така и на вещото лице по техническата експертиза, за механизма на процесното ПТП са необосновани, доколкото са изградени единствено върху свидетелски показания, като от събраните по делото писмени доказателства се установявало, че е налице постоянен контрол и поддръжка на АМ „Тракия“ от страна на АПИ. Твърди се, че вещото лице е изготвило експертизата въз основа на предположения и въз основа на заинтересовани свидетелски показания, които експертът сам е събрал. Магистралата била оградена с предпазна ограда, за да бъде предотвратено навлизането на животни по нея, като ежемесечно се извършвала охрана на пътните съоръжения и принадлежности. Поддържането на процесния участък, на който е настъпило произшествието, било възложено на „Автомагистрали” ЕАД, като с месечно задание м.12.2017г. на изпълнителя било възложено извършването на охрана на пътната инфраструктура от национално значение и извършването на периодичен оглед и отстраняване на обекти от обхвата на магистралата. От събраните по делото доказателства се установявало, че в случая става въпрос за случайно събитие, което изключва отговорността на ответника. Прави се искане към въззивия съд първоинстанционното решение да бъде отменено в частта на уважения главен иск, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, като евентуално моли решението по предявения от въззивника обратен иск да бъде потвърдено.

Въззивна жалба с вх. № 25009299/02.03.2023 г. е била подадена и от третото лице – помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД в качеството му на ответник по предявения срещу него от Агенция „Пътна инфраструктура“ обратен иск, която е била насочена както срещу уважения главен иск против Агенция „Пътна инфраструткура”, така и срещу уважения обратен иск. С разпореждане от 08.04.2023 г. на страната са дадени указания от първоинстанционния съд да представи доказателства за заплатена по сметка на СГС държавна такса, които не са изпълнени в срок, поради което въззивната жалба на подпомагащата страна „Автомагистрали“ ЕАД е върната с влязло в сила разпореждане на СРС от 05.08.2023г., което не е било обжалвано.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД е подала отговор на въззивната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва доводите на въззивника, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Отговор на въззивната жалба на ответника по главния иск - Агенция „Пътна инфраструктура“ е подаден и от подпомагащата го страна - „Автомагистрали“ ЕАД. Третото лице – помагач по същество е заявило, че поддържа въззивната жалба в частта относно главния иск и я намира за основателна, като изтъква доводи за недоказаност на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. Недоказан останал механизмът на настъпване на ПТП, както и причинната връзка между произшествието и вредите. Сочи, че преминаването на куче през магистралата представлява случайно събитие, тъй като ставало въпрос за внезапно възникнало препятствието на пътното платно, което е било обективно невъзможно да бъде отстранено или обозначено. Липсвали твърдения преди инцидента някой да е подал сигнал пред АПИ за намиращото се на платното животно, което сочело, че липсва виновно поведение на служителите на ответника, които не са знаели за случилото се на пътя и не са могли да предвидят. Нямало как да се очаква денонощен контрол за подобно събитие на всеки един участък от пътя. Така мотивирана, подпомагащата страна счита, че главните исковете са неоснователни и моли решението на районния съд да бъде отменено по отношение на тях. В своя отговор „Автомагистрали“ ЕАД е изложил оплаквания и срещу решението в частта, с която е уважен предявеният срещу него обратен иск от Агенция „Пътна инфраструктура“, като е изложил подробни съображения, касаещи изпълнението на задълженията по сключения между страните по обратния иск договор за възлагане на обществена поръчка. Страната моли, в случай че съдът приеме, че главният иск е 2 основателен, да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен обратният иск, тъй като последният е неоснователен.

С определението си по насрочване на делото по чл.267 ГПК въззивният съд е оставил без разглеждане писмения отговор, подаден от третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД, в частта, имаща характер на въззивна жалба и с която е поискано да бъде отменено решението на първоинстанционния съд по уважения обратен иск, предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу подпомагащата страна „Автомагистрали“ ЕАД. В тази връзка съдът е посочил, че правото на подпомагащата страна „Автомагистрали“ ЕАД да обжалва решението на първоинстанционния съд е преклудирано, доколкото писменият отговор, приет от въззивния съд за въззивна жалба, е подаден на 07.06.2023 г., а срокът за обжалване е изтекъл на 27.02.2023 г. Така постановеното определение не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2007619/14.05.2020г. на ищеца „ЗАД Армеец” АД, с която е предявил срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура” обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3996,63 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 25.12.2017 г. на автомагистрала „Тракия”, на 68 км + 500 м., посока град София, ведно със законната лихва от 14.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 820,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.04.2018г. до 23.04.2020г.

Ищецът твърди, че на 25.12.2017г. на автомагистрала „Тракия”, на 68 км + 500 м., посока град София, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ауди А4”, рег. № ****, управляван от и собственост на И.Г.Х., се удря във внезапно излязло на пътното платно безстопанствено куче, в резултат на което лекият автомобил бил увреден, като щетите били описани в протокол. Към датата на произшествието лекият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и „Злополука”, полица № 0306Х0285575, като водачът на лекият автомобил подал пред застрахователя уведомление за щета, във връзка с което била образувана преписка по щета № 10017030138704. Бил извършен оглед на автомобила и изготвен опис на вредите, като било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 3986,63 лева. С плащането на посочената сума ищецът изпълнил задълженията си по договора и в негова полза възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Мястото на настъпване на произшествието попадало към републиканската пътна мрежа а ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура”, отговарял за поддръжката и изправността на републиканските пътища съгласно ЗП и ППЗП, като наличието на безстопанствено куче върху пътното платно съставлявало неизпълнение на задълженията на ответника. Поддържа, че ответникът е бил поканен да заплати застрахователното обезщетение, но същият не е платил, поради което е изпаднал в забава. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е подал отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на предявените срещу него искове като неоснователни. Счита, че от доказателствата по делото не може да се формира извод за наличие на причинна връзка между произшествието и вредите по процесния автомобил. Не се установявал и механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че Автомагистрала „Тракия" е оградена с предпазна оградна мрежа, с оглед предотвратяване навлизането на диви и други животни в обхвата на магистралата и с цел осигуряване безопасността на 3 движение. Твърди, че е възложил на „Автомагистрали" ЕАД с месечно задание за месец декември 2017 г. изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности - в т.ч. сметка № 1, шифър 1007 - Охрана на пътна инфраструктура от национално значение пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки; сметка № 1, шифър 1009 - Извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата. Твърди, че са изпълнени и заплатени гореописаните дейности, възложени с месечно задание за месец декември 2017 г., видно от протокол от 02.01.2018 г. между ОПУ - Пазарджик и „Автомагистрали" ЕАД за извършен периодичен оглед /месец декември 2017 г./ и отстраняване на обекти в обхвата на участька на ОПУ Пазарджик от АМ „Тракия"; обобщена количествена сметка за установяване на извършените работи от поддържащата фирма /охрана и периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата/ - организационни мероприятия - сметка 1 за м. декември 2017 г.; сертификат по месечно задание за м. декември 2017 г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи. Ответникът сочи, че не е имал обективна, своевременна и практическа възможност за незабавно отстраняване на случайно препятствие - „бездомно куче", тъй като препятствието е внезапно изскочило, излязло е рязко, не се е намирало на пьтното платно, нито е престояло продължително време. Ставало въпрос за непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което е настьпило ПТП, по независещи от АПИ причини, като се твърди, че в този смисьл не следва да се ангажира отговорността на тветника, поради липса на виновно бездействие. Ответникът сочи, че процесного ПТП е станало през деня, имало е добра видимост, поради което водачът на МПС е следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скороста на движение на съответния пътен участк, за да бъде в сьстояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Твърди, че именно неспазването на правилата за движение е довело до настъпилото ПТП и щетите по автомобила, като релевира възражение за съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП. Оспорват се обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, размерите на препятствието, така и факта, че твърдяните щети на МПС са именно в резултат на преминаването през това препятствие. Били налице несъответствия на щетите на МПС, констатирани в опис на претенция от 11.01.2018 г. и по - късно отразени във фактура № 4000136016/02.02.2018г., като в описа били налице 18 увредени детайла, а във фактурата същите нараствали на 23 увредени детайла, като във втората фактура № 2000009852/15.02.2018 г. от Автосервиз Изток ЕАД не било ясно какви са извършените ремонтни дейности на стойност от 503,26 лв. Твърди се, че доколкото водачът на процесния автомобил в уведомление - декларация за щета по застраховка Каско е записал видими деформации /увреждания/ по МПС в следствие на настъпилото произшествие - фар ляв, пр. броня, решетка броня, ляв халоген и др., то щетите не са били значителни. Обезщетението, което застрахователят е изплатил, било твърде завишено, имайки предвид преминаване на МПС през препятствие - „бездомно куче".