Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 235 от 25.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 12408/2022
Вид
Протокол № 235
Подписан
25.01.2023
Състав
ВЕСЕЛА СТОЯНОВА ДОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.85,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 235 гр. София, 12.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА

Съдебни

Паулина К. Златанова заседатели: Светла Кр. Ненчева при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА и прокурора Р. Д. П.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Наказателно дело от общ характер № 20221110212408 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на прокурора и на защитата и след съвещание, по депозираната и докладвана писмена молба, вх.

№3589/06.01.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура, обективираща искания за конституиране на допълнителни страни в съдебното наказателно производство, приема следното:

За отбелязване е, че съдържанието на молбата обективира искане за конституиране в процесуалното качество на частен обвинител, както за конституиране в процесуалното качество на граждански ищец, съотв. за приемане за съвместно разглеждане в съдебното наказателно производство на предявен срещу подсъдимата граждански иск за присъждане в случая на обезщетение за претърпени имуществени вреди. За да се произнесе по молбата във всичките й части, определящо за съдебния състав е обвинението и то така, както е повдигнато и предявено с внесения в съда обвинителен акт.

Видно от съдържанието на последния, се касае за вменено на Д. Е. едно престъпление, но доколко правната квалификация включва и чл.26,ал.1 НК, се касае за продължавано престъпление, на практика включващо две отделни деяния. За прецизност съставът отбелязва, че първото от тези деяния, самостоятелно можещо да осъществи признаците на престъпление кражба, според обвинението, е с пострадало по смисъла на НПК лице, а именно Л. Т., която ангажира вниманието на съда с волеизявление, че независимо от разяснените и възможности, не желае да се конституира като допълнителна страна в съдебното наказателно производство. При това положение стои 1 открит въпросът с второто от инкриминираните деяния, което също, според обвинението, самостоятелно би могло да осъществи признаците от състав на престъпление кражба, но пак според обвинението - по този пункт не е налице по смисъла на НПК пострадал, а е налице по смисъла на НПК ощетено юридическо лице, именно на което и отново при следване разписаните правила по НПК, още съдията-докладчик, насрочвайки делото за разглеждане в разпоредително заседание, подробно е разяснил възможността за конституиране като допълнителна страна в съдебното наказателно производство, именно на търговското дружество “МАРИС

ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ЕООД и по-конкретно възможността за конституиране в качеството на граждански ищец. По делото докладваната молба обективира искане за конституиране на частен обвинител, като в значителна степен е трудно еднозначно изводимо, дали това искане е направено от М. К. или от същата, но упражнявайки функциите на управител и представляващ търговското дружество “МАРИС ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ЕООД. При всички случаи обаче, молбата в тази част следва да бъде оставена без уважение и това е така, защото пострадал по смисъла на НПК, може да бъде само физическо лице. Аргументите са изводими от съдържанието и начина, по който е формулирана разпоредбата на чл.76 НПК, особено и като се има предвид изречение последно от визираната разпоредба. От друга страна съдебният състав и съобразява, че пострадалият бива сочен от обвинението, така, както е повдигнато и предявено с обвинителния акт. В заключение и независимо от начина на формулиране на искането в молбата, е за отбелязване, че М. К., като физическо лице, няма качеството пострадала, от гл.т. на настоящото наказателно производство, съответно по тази причина не би могла да бъде конституирана като частен обвинител, а и ощетеното юридическо лице по обвинението, което г-жа К. представлява, при положение, че е негов управител, в последния случай при положение, че именно качеството ощетено юридическо лице е неравнозначано на пострадал, по смисъла на процесуалния закон, респ., дори и да се приеме, че М. К. е формулирала искането за конституиране като частен обвинител, в качеството на управител на представляваното от нея търговски дружество, то също подлежи на оставяне без уважение.

Що се касае до формулираното в същата молба искане за конституиране на граждански ищец и за приемане за съвместно разглеждане в съдебното наказателно производство на предявен срещу подсъдимата граждани иск, според съдебния състав то също подлежи на оставяне без уважение, но съдебният състав и в този случай с приоритет счита, че молбата не отговаря прецизно на изискванията по чл.85,ал.1 НПК. Така е, защото категорично от съдържанието на молбата не е еднозначно видно, кой предявява гражданския иск. Ясно е, че гражданският иск е насочен срещу подсъдимата, ясно е, че се претендира обезщетение в определен размер за причинени вреди, конкретизирани като вид, но не става ясно, а и съда не може да бъде поставен в ситуация да тълкува или да предполага, кой предявява 2 гражданския иск, дали искането изхожда от ощетеното юридическо лице, представлявано от управителя, съответно искането е за конституиране на “МАРИС ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ЕООД в качеството на граждански ищец или искането изхожда от М. К. и е насочено към това тя да бъде конституирана като граждански ищец. Съвсем отделен е въпросът, че дори и да беше прецизно предявен, в случай, че бъде приет за съвместно разглеждане в съдебното наказателно производство, гражданският иск би създал излишни затруднения пред развитието на наказателното производство, в което с приоритет е оценката относно наличието или не на предпоставки да се реализира най-тежката като вид отговорност, която е наказателната, на фона и на това, че предмет на обвинението е форма на усложнена престъпна дейност, което допълнително дава основание на съдебния състав да изрази позиция, че дори и да беше прецизно предявен, гражданският иск пак не би имал място в настоящото съдебно наказателно производство, а би било уместно и удачно такъв да бъде предявен пред гражданския съд, за да не се затруднява настоящото съдебно наказателно производство, но в последния смисъл съображенията на състава са по-скоро за пълнота на изложението, доколкото и във връзка с предявения граждански иск водещите му съображения да остави искането без уважение, са изведени от констатацията за неспазени изисквания по чл.85,ал.1 НПК.

По тези съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в писмена молба, вх.

№3589/06.01.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура, подадена от М. К., управител на “МАРИС ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ЕООД, за конституиране като частен обвинител в настоящото съдебно наказателно производство, съобразно мотивите на определението

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в писмена молба, вх.

№3589/06.01.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура, подадена от М. К., управител на “МАРИС ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ЕООД, за конституиране като граждански ищец в настоящото съдебно наказателно производство и за приемане за съвместно разглеждане в последното на предявен срещу подсъдимата граждански иск за обезщетение за имуществени вреди, в размер 3 091,00лева, претендирани ведно със законната лихва, считано от 13.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите на определението

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която съставът отказва да допусне участие на частен обвинител в съдебното наказателно производство, подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок, считано от днес, пред 3

Софийски градски съд, по реда на глава XXII НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която съставът отказва да допусне участие на граждански ищец и да приеме за съвместно разглеждане в съдебното наказателно производство предявен срещу подсъдимата граждански иск, не подлежи на самостоятелна проверка от въззивната инстанция, по аргумент от правилата, разписани в разпоредбата на чл.341 НПК.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4