Решение № 4685 от 16.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4685 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА

СТАВРУ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ

Гражданско дело № 20211110133726 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ****, седалище и адрес на управление .........., искове за признаване на установено, че ответникът ****, седалище и адрес на управление .........., дължи сумата от 199,86 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по договор за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от 26.4.2012 г., ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 24,4 лв. за периода от 2.10.2018 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в размер на 13,46 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 26.2.2021 г., сумата от 199,86 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. по договора за аренда и анекса, ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 14,27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в размер на 3,30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г ., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС. Ищецът твърди, че е налице сключен между праводателя му Н.Г.Р. и ответника договор за аренда на земеделска земя от 29.02.2008 г., вписан в Агенция по вписвания с вх. рег. № 1115, акт № 188, том I I от 12.03.2008 г. и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г., по силата на който на арендатора „**** били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 9,993 дка, находящи се в землището на .......... Съгласно подписания анекс към договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г. арендаторът се задължил да заплаща арендна цена в размер на 20 лв. на декар ползвана земя. По силата на нотариален акт № 26, том VII, рег. № 9970, нот. Дело № 767 от 2017 г., ищецът придобил правото на собственост върху земеделските земи, предмет на арендния договор - имот с № 128034, с 1 площ 7, 504 дка и имот с № 142017, с площ 2, 492 дка, находящи се в землището на ..........

Сочи се, че ищецът изпълнил задълженията си по договора за аренда, но ответникът арендатор не изпълнил своите за заплащане на арендни вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., на датите на падежа – 01.10.2018 г., 30.10.2019 г., 01.10.2019 г. и 30.10.2020 г. Във връзка с неизпълнението на задължението за плащане на арендните вноски по договора, ищецът претендира обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради липсата на плащане, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се установят вземанията му срещу ответника. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок, в който признава иска по отношение на главницата и го оспорва изцяло в частта за лихвите и разноските. Релевират се доводи, че дружеството ответник е заплащало арендните вноски единствено на лицата, с които са били сключени договорите за аренда, като липсвало задължение за арендатора да следи за прехвърляне на собствеността на арендованите земи на трети лица. Оспорва се твърдението на ищеца, че е изпълнил коректно и в срок задълженията си по арендния договор, предвид липсата на уведомление за настъпила промяна в собствеността на арендованите земи. Моли за отхвърляне на исковете и възлагане разноските на ищеца.

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа е правна страна следното:

Предявени е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД.

Безспорни по делото са следните обстоятелства: сключен между Н.Г.Р. и ответника договор за аренда на земеделска земя от 29.02.2008 г., вписан в ......... г. и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г., по силата на който на ответника като арендатор били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 9,993 дка, находящи се в землището на ........., срещу задължението да заплаща арендна цена в размер на 20 лв. на декар ползвана земя за процесния период, прехвърляне по силата на ...... Дело № 767 от 2017 г., на земеделските земи, предмет на арендния договор - имот с № 128034, с площ 7, 504 дка и имот с № 142017, с площ 2, 492 дка, находящи се в землището на ........., на ищеца.

Установява се по делото от представената от ответника вносна бележка, неоспорена от ищеца, че арендните вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. са платени на 14.12.2021 г.

С оглед плащането, главният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която настъпва с изтичане на определения за изпълнение срок или след поканата от кредитора.

В случая в договора за аренда е уговорено, че плащането следва да се извърши на две вноски – в началото на стопанската година и до 30.10 сред завършване на съответната стопанска година. В този смисъл е и чл. 8 от ЗАЗ.

От друга страна, паричните задължения, каквито са и процесните, са носими и мястото им на изпълнение, съгласно чл. 68 ЗЗД, доколкото друго не е уговорено, е в местожителството на кредитора по време на изпълнението. В случая кредиторътарендодател е бил променен, и за тази промяна съгласно договора за аренда и чл. 17, ал.3 ЗАЗ, арендаторът е следвало да бъде уведомен. Това уведомяване представлява и оказване на необходимото от страна на кредитора съдействие на длъжника, за да плати, т.е. без него арендаторът не може да изпълни задължението си на новия кредитор.

В случая по делото си установява, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото заместване по арендния договор и придобиването на арендованите зами и го е поканил да плати арендните вноски за стопанските 2015/2016, 2016/2017 г. и 2017/2018 г. в седемдневен срок с покана, получена на 15.1.2019 г. Т.е. забавата е настъпила считано от 23.1.2019 г.

Следователно, за периода 2.10.2018 г.-22.1.2019 г. не е налице забава на длъжника, тъй като кредиторът със своята забава – чл. 95 ЗЗД да го уведоми за промяната, с което да даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да плати, е освободил ответника от последиците на неговата забава за този период. По отношение на останалите вноски, срокът за плащането е настъпил след уведомяването на ответника, при което и забавата е настъпила с изтичане на определения в договора срок.

Следователно, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва /изчислена за съответните периоди върху половината от арендната цена/, както следва: лихва за забава в размер на 21.26 лв. за периода от 23.1.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в размер на 13,46 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 26.2.2021 г.; и лихва за забава в размер на 14,27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в 3 размер на 3,30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г . За първата вноска искът следва да се отхвърли за периода от 2.10.2018 г. до 22.1.2019 г. и за разликата над 21.26 лв. до 24.40 лв.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважените искове, възлизащи на 124.14 лв. в заповедното производство и на 198.62 лв. в исковото /от 75 лв. държавна такса и 125 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод завеждане на делото с неплащането на задълженията след поканата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „......“ ...... ЕИК ......., седалище и адрес на управление .........., иск по чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, че ответникът „****, ЕИК ......, седалище и адрес на управление .........., дължи лихва за забава върху арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по договор за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от 26.4.2012 г., в размер на 21.26 лв. за периода от 23.1.2019 г. до 26.2.2021 г., и в размер на 13.46 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 26.2.2021 г. ; и лихва за забава върху арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. в размер на 14 .27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., и в размер на 3.30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г ., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС , като отхвърля иска за лихва за забава за първата вноска за периода от 2.10.2018 г. до 22.1.2019 г. и за разликата над 21.26 лв. до 24.40 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ****, седалище и адрес на управление .........., иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1 ЗАЗ за признаване на установено, че ответникът ****, седалище и адрес на управление .........., дължи сумата от 199.86 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по договор за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от 26.4.2012 г., ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 199.86 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. по договора за аренда и анекса, ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС, поради плащането им.

ОСЪЖДА „****, ЕИК ......, седалище и адрес на управление .........., ДА ЗАПЛАТИ на ****, седалище и адрес на управление .........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 124.14 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 198.62 лв. разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4