Решение № 13859 от 13.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13859 гр. София, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110149980 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на С. П. М. да заплати на „****“ ЕАД следните суми: сумата от 2337.80 лева, представляваща цена на потребена в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 40, вх. В, ет. 2, сумата от 421.30 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 16.12.2021г., сумата от 32.78 лева, представляваща цена на предоставена в периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.18 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 16.12.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 14.09.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника, респ. праводателя му, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била установена в чл. 22 от общите му условия.

Уточнява, че сумите, които претендира в настоящия процес, представляват 4/5 части от общия дълг за имота, в какъвто обем била отговорността на наследодателя на ответницатаС. К. С.. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 451 дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.

86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответницата оспорва да е в облигационни отношения с ищеца, поддържайки, че не е собственик или вещен ползвател на процесното жилище. Поддържа, че ищецът не е материално легитимиран да претендира цената на услугата дялово разпределение, тъй като същата била предоставена от дружеството за дялово разпределение, в чиито права топлофикационното дружество не се било суброгирало. Оспорва да е надлежно поставена в забава за изпълнение на процесните задължения. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията, предмет на претенциите, по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание ответницата да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От представения с исковата молба и неоспорен Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 39, том I , рег. № 2772, дело № 23 от 2013г. се установява, че на 15.04.2013г. *** С. и С. К. С. са продали на трето за процеса лице правото си на собственост върху таванско помещение, за което в нотариалния акт е посочено, че е принадлежност към процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 40, вх. В, ет. 2, както и че последният е съсобствен на продавачите.

От Нотариален акт № 25, том II, рег. № 11168, дело № 124 от 2017г. се установява, че на 27.10.2017г.- преди исковия период, С. К. С. е продала на *** притежаваната от нея 1/5 идеална част следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно от процесния апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 40, вх. В, ет. 2.

2

Установява се от приобщената по искане на ищеца справка за родствени връзки на С.

К. С., че нейната майка *** С., сочена като неин съсобственик по отношение на процесното жилище в нотариалния акт за покупко- продажба от 2013г., както и баюа й **** И. *** са починали. Същвеременно, от тази справка не се установява който и да е от тях да е имал други деца, поради което и съобразно нормите на чл. 5- чл. 9 ЗН, следва да се приеме, че след смъртта на *** С. собствената й идеална част от процесния имот е преминала към С.

С.. Наред с това, следва да се събрази и, че в проведеното на 20.03.2024г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата изрично е заявил, че не оспорва С. С. да е единствен наследник на своите родители.

При така установеното от фактическа страна и при съобразяване на обстоятелството, че при извършване на сделки, имащи за предмет вещни права върху недвижими имоти, нотариусът извършва проверка за принадлежността на правото на собственост към правната сфера на прехвърлителя, респ. прехвърлителите, следва да се приеме, че към 15.04.2013г. С.

С. и *** С. са били единствени собственици на процесния обект, а към 27.10.2017г. единствен титуляр на право на собственост върху същия е била С. С., доколкото в нотариалния акт, обективиращ продажбата на 1/5 идеална част от жилището, е удостоверено, че последното е нейна собственост, придобита по силата на наследяването.

Ето защо, и при липсата на данни, а и твърдения за извършени от С. С. след посочената дата и преди или по време на исковия период разпоредителни актове с процесния имот, следва да се приеме, че през същия тя е била титуляр на право на собственост върху останалите неразпоредени след продажбата от 27.10.2017г. 4/5 идеални части от имота. С оглед на това и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същата е била потребител на доставяната до имота през исковия период топлинна енергия и като такъв е била материално легитимирана да отговаря за заплащане на цената й съобразно квотата си в съсобствеността.

А след смъртта на 09.01.2022г. на С. К. С. възникналите в нейната правна сфера парични задължения са преминали към патримониума на единствения й наследник по законответницата С. П. М., съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх.

№ РСЛ23-ВК08-654/12.04.2023г. по описа на *****, район „***“.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на ищеца „****“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период не се оспорват от името на ответницата, а и се установяват от заключението на съдебнотехническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период 3 в имота е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и един водомер за топла вода, въз основа на показанията на които в края на всеки от включените в процесния отчетни периоди е извършен реален отчет, за което съгласно констатациите на вещото лице и представените от третото лице- негов помагач документи са съставени документи за главен отчет, носещи подписи за потребител, което по своята правна същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че имотът е бил топлоснабден, като през съответния отоплитезен сезон до същия е доставена топлинна енергия в сочения в отчета обем. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз основа на предоставеното му свидетелство за метрологична проверка експертът е установил, че при първоначалното му монтиране в абонатната станция общият топломер е бил проверен и са били установени техническата и експлоатационната му годност. Метрологичната проверка на този топломер е изтекла на 11.08.2019г., но смяната му е извършена след тази дата- на 30.04.2020г., като на вещото лице не са били предоставени други документи, касаещи преминаването му, макар и след законоустановения двугодишен срок, през метрологична проверка и резултатите от нея.