Определение № 420 от 30.07.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 318/2025
- Вид
- Определение № 420
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 30.07.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл.38,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.407 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.7 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420 гр. Враца, 30.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500318 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по възражение вх.№ 8161/05.06.2025 г. на Г. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Л. В. от АК - Враца, срещу Заповед № 1206/29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1989/2022 г. (№ 20221420101989) по описа на Районен съд - Враца.
Във възражението си Г. Ц. сочи, че на 21.05.2025 г. й е връчено съобщение изх.№ 7273/21.05.2025 г., от което разбрала, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 2024***0401060 по описа на ЧСИ Ц. Д., вписана с рег № *** в КЧСИ, като изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист № 1574, издаден на 13.12.2023 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1206/2022 г. по ч.гр.дело № 20221420101989 по описа на Районен съд - Враца. По силата на издадения изпълнителен лист Ц. е осъдена да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *** различни суми, конкретизирани по основание, размер и периоди в изпълнителния титул и заповедта.
Ц. твърди, че заповедта за изпълнение не й връчвана нито лично, нито чрез друго лица. Заповедният съд е разпоредил връчването да бъде извършено по реда на чл.47 ГПК, Тя била търсена многократно на два адреса и след съответните справки за адресна регистрация, справки в НАП и др. съдът разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, като приел, че процесната заповед й е надлежно връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК. Счита този извод на заповедния съд - за влизане в сила на заповедта за изпълнение, за неправилен и противоречащ на разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, задължаваща съда да укаже на 1 заявителя правната възможност да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47,ал.5 ГПК. Счита, че при връчване по реда на чл.47 ГПК заповедта за изпълнение не влиза в сила и съдът е бил длъжен да укаже на заявителя, че има право да предяви установителен иск по чл.422 ГПК, и да не издава изпълнителен лист.
При тези си доводи намира, че разпореждането на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли ОС-Враца да приеме възражението й по чл.423 ГПК против издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение № 1206/29.06.2022 г. по ч.гр.дело № 1989/2022 г. на Районен съд - Враца, да спре изпълнението на заповедта и да върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1 ГПК.
Позовава се и на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по предвидения в чл.47,ал.1-5 от ГПК ред, в нарушение на разпоредбите за връчване на съобщения, като подробно се обосновава. Позовава се и на практика на ВКС. Твърди, че процедурата по връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление е опорочена и връчването по този ред е нередовно, тъй като отсъствието й от адреса не е удостоверено от връчителя след не по-малко от три посещения на адреса в различно време, включително в извънработно време, като е ненадлежно и удостоверяването от връчителя, че тя не може да бъде намерена на адреса и няма друго лице, чрез което съобщението може да бъде връчено. В конкретния случай връчителят е оформил съобщенията и за двата адреса, като не е посочил в кои часове е посетил тези адреси.
На втория адрес в с. ***, на 27.10.2023 г. е залепено уведомление, без да е посочено мястото, на което е залепено.
При тези си твърдения и доводи поддържа, че не са спазени разпоредбите за връчване на съобщения, поради което и заповедта за изпълнение е ненадлежно връчена, по смисъла на чл.423,ал.1,т.1 ГПК. Отново моли ОС-Враца да приеме възражението й по чл.423
ГПК против издадената срещу нея Заповед №
1206/29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1989/2022 г на РС -Враца, да спре изпълнението на заповедта и да върне делото на първоинстанционния съд за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415,ал.1 ГПК.
Представя съобщение по чл.428 ГПК изх.№ 7273/31.05.2025 год., връчено й на 21.05.2025 г., с което ЧСИ Дахлева я е уведомила за образуваното против нея изп. дело №2024***0401060.
Заявителят "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, редовно уведомен чрез Системата за сигурно електронно връчване, не е заявил становище по възражението.
Врачанският окръжен съд, след като прецени доводите на длъжника и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частно гр.дело № 1989/2022 г. по описа на РС - Враца е образувано по заявление на 2
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 29.01.2018 г. между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и Г. Г. Ц., вземането по който договор е цедирано на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД: 6137.15 лева главница; 2334.00 лева договорна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 05.02.2021 г.; 3266.25 лева обезщетение за забава за периода от 02.09.2018 г. до подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Поискано е и присъждане на направените разноски - 234.75 лева платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Със заявлението е представен договор за потребителски кредит № ***.
Издадена е Заповед № 1206/29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1989/2022 г. на Районен съд - Враца, с която е разпоредено длъжникът Г. Г. Ц. да заплати на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД посочените в заявлението суми.
Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на служебно установения преди издаването й адрес (постоянен и настоящ) на длъжника Ц.,а именно: общ.Враца, с. ***, ***. Съобщението е изпратено за връчване на 30.06.2022 г. и е върнато в съда в цялост на 22.05.2023 г. с отметка, че лицето е търсено на 07.07.2022 г., на 15.07.2022 г., на 31.07.2022 г. и на 20.01.2023 г., но не е открито. Положен е печат на Кметство с.*** и подпис, но имена и длъжност на връчителя не са посочени.
На 26.05.2023 г. Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване и на посочения в договора за потребителски кредит адрес на длъжника Ц., а именно: ***. Адресът е посетен от призовкар на 29.05.2023 г., на 05.06.2023 г., на 27.06.2023 г. и на 09.07.2023 г. в различни часове, но адресатът отново не е открит.
На л. 22 - 23 от ч.гр.дело № 1989/2022 г. е приложено уведомление, според което на 27.10.2023 г. на имота с адрес с.***, *** е залепено уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като екземпляр от същото е пуснат и в пощенската кутия. Уведомлението е оформено с печат на Кметство с.***, а като връчител е посочен д-р Й. Т., който е положил подпис. Г. Г. Ц. не се е явила в двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК в Кметство с.***, за да получи книжата.
На адреса, посочен в заявлението и в договор за потребителски кредит № *** ***, уведомление по чл.47,ал.1 ГПК не е залепвано.
Районният съд не е извършвал справка за актуални трудови договори, с оглед възможността за връчване на заповедта за изпълнение по месторабота.
На 13.12.2023 г. заповедният съд е постановил разпореждане № 4637, с което е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист, какъвто е издаден на същата дата 13.12.2023 г.
Въз основа на Заповед № 1206/29.06.2022 г. и изпълнителния лист от 13.12.2023 г. е 3 образувано изпълнително дело № 2024***0401060 по описа на ЧСИ Ц. Д., по което на 21.05.2025 г. до длъжника Г. Г. Ц. е изготвено съобщение по чл.428 ГПК с описани като приложения преписи от " подлежащите на принудително изпълнение актове".
Съобщението е връчено на Г. Ц. в кантората на ЧСИ Дахлева на 21.05.2025 г., т.е същия ден.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Възражението на Г. Г. Ц. е подадено в законоустановения срок.
Съгласно чл.423 ГПК, длъжникът следва да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. В конкретния случай длъжникът Ц. е узнала за заповедта на 21.05.2025 г., когато заедно със съобщението по изпълнително дело № 2024***0401060 са й връчени преписи от заповедта за изпълнение и от издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист. Възражението е депозирано пред РС-Враца на 05.06.2025 г., поради което се явява допустимо.
Неотносими към настоящето производство са доводите на длъжника Ц. за незаконосъобразност на разпореждането на РС-Враца от 13.12.2023 г. за издаване на изпълнителен лист, тъй като издадената Заповед за изпълнение на парично задължение Заповед № 1206/29.06.2022 г по ч.гр.дело № 1989/2022 г. на Районен съд - Враца не била влязла в законна сила по отношение на нея. Тези доводи биха имали своето значение в производство по чл.407 ГПК - Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, каквото настоящето не е. Тези доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй като правото на възражение по чл.423 ГПК възниква единствено в случаите, при които поради наличието на някоя от хипотезите по чл.423, ал.1, т.1 - 4 ГПК длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл.414 ГПК.
Разпоредбата н а чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания:1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Длъжникът Ц. се позовава на хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 ГПК, като твърди, че е била лишена от възможността да оспори вземането с възражение поради това, че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за 4 връчване на съобщения.
Като взе предвид изложеното във възражението и данните по ч.гр. дело № 1989/2022 г. на РС- Враца, ОС - Враца намира, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не е връчена надлежно на Г. Г. Ц..
Връчването на съобщенията в заповедното и изпълнителното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК.Съгласно задължителната съдебна практика, в ГПК е установена една поредност на начините на връчване на съобщения и призовки по делата, като всеки следващ може да се приложи след изчерпване на предходния, а именно: лично (включително и на представител) - чл. 45 ГПК, чрез друго лице - чл.46 ГПК, или чрез залепване на уведомление - чл. 47 ГПК /в този смисъл Определение №192/06.07.2012 г. по гр.дело №40/2012 г., ВКС, I г.о., Определение №135/11.02.2013 г. по ч.гр.дело №7848/2013 г., ВКС, III г.о., Определение №377/25.07.2011 г. по ч.гр.дело №195/2011 г., ВКС, I г.о. и много други/.
Заповедта за изпълнение по чл 410 ГПК се връчва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба - чл.42,ал.1, изр.1- во ГПК, или чрез общината или кметството - чл. 42,ал.1, изр.2 - ро ГПК, като следва да бъдат положени усилия за нейното надлежно връчване на длъжника. Заповедта, в отклонение от правилото на чл.38,ал.1 ГПК, се връчва на постоянния или настоящия адрес на длъжника чл.411,ал.1 ГПК.
В конкретния случай връчването на заповедта е станало в условията на чл.47,ал.1 5 ГПК, приложими по силата на изричната разпоредба на чл.47,ал.7 ГПК. Съдебната практика разрешава еднопосочно въпроса, че за да е редовна процедурата за връчване чрез залепване на уведомление и за да се приложи презумпцията на чл.47,ал.5 ГПК, съответният връчител би следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, като отрази в разписката към съобщението констатираните обстоятелства при всяко посещение.
Разпечатката съдържа 42 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aca96ebe-1006-4fe8-b6a1-a6371248b76f