Решение № 336 от 28.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Бургас, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20212100501488 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 435, ал. 2 ,т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от Д. Т. Н., ЕГН **********, чрез адв.Любен Донев, съдебен адрес; гр.Бургас, ул.“Цар Иван Шишман“ № 8, ет.5, офис 2, против действия на частния съдебен изпълнител Станимира Н. по изп.дело № 397/2021година. В жалбата е посочено, че се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 14.05.2021г. за приемане на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, както и разноските по изпълнението, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 15479/22.06.2021г. от 22.06.2021г., с която длъжникът е уведомен, че дължи по изпълнителното дело разноски в размер на 1853,17 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Посочено е, че постановлението за приемане на адвокатско възнаграждение е незаконосъобразно за размера му над 200 лв. до приетия такъв в размер на 400 лв. Твърди , че съдебният изпълнител неправилно е приел този размер на адвокатско възнаграждение, тъй като от представеният по делото документ не става ясно дали това е възнаграждение само за образуване на изп.дело – чл.10, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или се отнася за образуване на изпълнително производство и процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане – чл.10, ал.2 от Наредбата. Ако се 1 приеме, че размерът от 400 лв. е общ, т.е. за действия по чл.10, ал.1 и по чл.10, ал.2, то длъжникът не дължи сумата от 200 лв. за извършване на действия по чл.10, ал.2, тъй като процесуалният представител на взискателя е извършил възлагане съобразно чл.18 от ЗЧСИ, поради и което същият не извършва действия по чл.10, ал.2 от Наредбата. Счита, че видно от поканата за доброволно изпълнение, е начислена такса по т.2 от ТТРЗЧСИ, което ще доведе до плащане на такса за едни и същи действия на процесуалния представител и на съдебния изпълнител.

По отношение на разноските по изпълнението, счита, че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да изготви сметка по чл.79, ал.1 ЗЧСИ, която да връчи на длъжника, поради което съдът не може да осъществи контролните си функции по отношение размера на разноските и съответно разноските са незаконосъобразно само на това основание.

В допълнение посочва, че таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ е неправилно начислена, тъй като същата се начислява едва когато по изпълнителното дело постъпят суми от принудителното изпълнение. В процесния случай, тази такса е начислена преждевременно, освен това липсва сметка, в която да е посочено върху какъв материален интерес е начислена таксата, тъй като същата се определя в процент от събраната сума.

Иска от съда постановлението за приемане на адвокатско възнаграждение да бъде отменено за сумата над 200 лв., както и разноските по изпълнението, обективирани в поканата за доброволно изпълнение.

Претендират се разноски в настоящото производство – 25 лв. –държавна такса и 36 лв.- такси и разноски във връзка с администрирането на жалбата и 200 лв. – адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпило становище по жалбата от взискателя – М. Т. Г., чрез адв.Ирина Камбурова- Тунтева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I” № 70, ет.1, с което се оспорва жалбата като неоснователна. По отношение адвокатския хонорар се твърди, че същият е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, освен това, действията на адвоката не се изчерпват само с молбата за завеждане на изпълнително дело, адвокатската услуга се изразява в процесуално представителство, извършване на справки, евентуално обжалване действията на съдебния изпълнител, депозиране на становища.

Намира доводите изложени в жалбата за необосновани и неоснователни. Предвид гореизложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Към жалбата е приложено копие от изпълнителното дело и мотиви на съдебния изпълнител, в които той излага съображения за недопустимост на жалбата, евентуално счита същата за неоснователна.

2

Изпълнително дело № 20218050400397 по описа за 2021г. на ЧСИ Станимира Н. е образувано по молба на взискателя М.Г., въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2021г., издаден от Бургаски окръжен съд, с който Д.Н. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 16 000 лв., представляваща главница от наследствения й дял от остойностено наследствено имущество на общия на страните наследодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019г.

Представен е и договор за правна помощ и съдействие, сключен между взискателя по изпълнителното дело и адв.Ирина Камбурова-Тунтева, от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. изразяващо се в процесуално представителство и защита по изпълнително дело, като е посочено, че възнаграждението е платено в брой.

По делото има издадено постановление от 14.05.2021г. на съдебния изпълнител, с което същият е приел като разноски по изпълнителното дело сума в размер на 400 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар. Това постановление не е връчено на длъжника. На длъжника на 12.08.2021г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 15479/22.06.2021г., с която му е съобщен размера на задължението по изпълнителното дело -21432,72 лв., формирана от главница и лихва по изпълнителния лист; 400 лв. – адвокатско възнаграждение; 1853,17 лв. такси по ТТРЗЧСИ и 259,55 лв. – публични вземания. С поканата за доброволно изпълнение е съобщено на длъжника, че е наложен запор върху банкови сметки, както и възбрана върху недвижими имоти, негова собственост.

При така изложените фактическа обстановка, настоящият състав намира следното:

Жалбата от длъжника, въз основа на която е образувано настоящото дело е входирана на 18.08.2021г. при ЧСИ Станимира Н., а поканата за доброволно изпълнение е връчена на 12.08.2021г. на процесуалния представител на длъжника,което води до извод подаване на жалбата в срока по чл.436,ал.1 ГПК .

На първо място, в жалбата се оспорва размера над 200 лв. на приетия адвокатски хонорар от 400 лв.В тази част тя се явява недопустима. Макар и длъжникът да не е изразил становище за прекомерност на така определения адвокатски хонорар, същият е изложил твърдения, че неправилно размерът за сумата над 200 лв. е приет от съдебния изпълнител и иска от съда да отмени постановлението за разноски са размера над 200 лв.

Компетентен да разгледа и да се произнесе по въпроса за разноските, включително за намаляване на адвокатското възнаграждение, е само съдебният изпълнител, пред когото е образувано изпълнителното дело и именно този негов акт подлежи на съдебен контрол. Съдът не може за първи път да се произнася по искане за изменение, съответно намаляване на разноските при липса на съответния акт на съдебния изпълнител, тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа, ръководещ процесуалните действия. Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване на сторени от взискателя разноски по изпълнителното 3 производство, съставляващи адвокатско възнаграждение, е разрешен в съдебната практика, според която произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие, то е реализация на общия принцип за отговорност за разноски.

Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител изменение, съответно намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. В определение от 25.03.2011г. по ч.гр.д. №297/2010г. на ВКС IV Г.О., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с който да се отказва намаляване на адвокатския хонорар.Настоящият състав не споделя изложеното в молбата на адв.Донев от 23.09.2021г, че след приемането на ТР №3/10.07.2017г по т.д.№3/2015г е изоставена практика на съдилищата в посочения по-горе смисъл, тъй като цитираното тълкувателно решение не се занимава с въпроса относно реда за намаляване на адв.възнаграждение от ЧСИ, а само с въпроса кои актове на съдебния изпълнител относно разноските подлежат на обжалване. Освен това съдебен контрол на акта на ЧСИ, с който ще се произнесе по искането за намаляване на разноските,представляващи адв.възнаграждение е допустим и възможен.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да го обжалва пред съда. Подадената от длъжника жалба в тази част се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство в тази част да бъде прекратено.След връщане на делото на съдебния изпълнител ,той следва да се произнесе по искането за намаляване на приетите разноски, представляващи адв.възнаграждение.

По отношение на жалбата против дължимите разноски, представляващи такси на съдебния изпълнител, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, настоящата инстанция намира следното:

С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което жалбата в тази част е процесуално допустима.

Разноските по изпълнението, са определени от ЧСИ Станимира Н., с поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 12.08.2021г.

Разгледана по същество, жалбата в тази част е основателна, поради следното:

Съгласно нормата на чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за 4 сметка на длъжника, освен в изрично изброени случаи, а във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В конкретния случай не се твърди, а и не се установява в хода на изпълнителното дело да е било извършено погасяване на задължението чрез плащане в срока за доброволно изпълнение.

Първото основно оплакване в жалбата е липсата на сметка по чл.79, ал.1 ЗЧСИ, която съдържа определени реквизити и следва да бъде връчена на задълженото лице. В правната теория и съдебната практика се застъпва разбирането, че сметката по чл. 79 ЗЧСИ трябва да бъде изготвена преди самото събиране на съответните такси от ЧСИ. В нея се записват сумите за таксите, дължими на съдебния изпълнител съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Тази сметка не представлява самото реално събиране на тези суми. Погледнато и правно- логически, и практически, съотношението между тази сметка и реалното плащане на дължимите такси е аналогично на съотношението между сметката за разпределението и реалното плащане на съответните суми на взискателите.Разпоредбата на чл.80 от ЗЧСИ изрично посочва ,че дължимите такси за извършване на изпълнителните действия се внасят авансово/ с изключение на таксата по т.26/.Те следва да бъдат събрани преди започване на конкретното изпълнително действие, а чл.79,ал.1 ЗЧСИ изисква изготвяне на сметка за дължимите такси,която да се връчи на задълженото лице. В подобен смисъл е и решение на ВКС по гр. д. № 4597/14 г. на четвърто г. о., в което е посочено, че разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ е императивна и задължава ЧСИ да спазва изискванията при попълване на сметката по чл. 79 ЗЧСИ, така както законодателно е предвидено. Всякакви други форми на отразяване, извършени от ЧСИ, не го освобождават от спазване на предвиденото в закона изискване на отразяване на извършените от него процесуални действия/ вкл. изготвяне на сметката по чл. 79 ЗЧСИ/ в изпълнителното производство- Решение № 89 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д.