Решение № 287 от 09.08.2021, Административен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 287 гр. Враца, 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА

МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА исково адм. дело № 136 по описа на АдмС - Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Д.М.К. *** против Сухопътни войски, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на:

- 300,00 /триста/ лева

– неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания в периода 15.07.2020 г. – 11.11.2020 г. от действието на незаконосъобразна заповед № ЗРД-319/10.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание **, издадена от и.д.к. на в.ф.

*** , ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

- 400,00 /четиристотин/ лева – имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от действието в периода 15.07.2020 г. – 11.11.2020 г. на незаконосъобразна заповед № ЗРД-319/10.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание **, издадена от и.д.к. на в.ф. ***, изразяващи се в неизплатена със заплатата за м. октомври 2020 г. парична награда, ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищцата се явява лично. Поддържа предявените искове по съображенията, изложени в исковата молба.

Ответникът – Сухопътни войски, чрез пълномощника ** П.Ф., ангажира становище за неоснователност на исковите претенции.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Изразява мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

По делото са представени писмени доказателства. Изискано и приложено е адм. дело № 324 по описа за 2020 г. на АдмС – Враца, предмет на разглеждане по което е била Заповед № ЗРД-319/10.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание **, издадена от и.д. к. на в. ф. *** .

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и се установява от представените писмени доказателства, че жалбоподателката Д.М.К. е ** на длъжност **.

Със Заповед №

ЗРД-319/10.07.2020 г., издадена от и.д. к. на в. ф. ***, на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание ** . Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Враца, където е образувано адм. дело № 324/2020г. по описа на съда. С влязло в сила решение № 384 от 11.11.2020 г. съдът е отменил издадената заповед като незаконосъобразна.

Със Заповед №

ЗРД-1176/07.10.2020 г. на командира на Сухопътните войски, т. 3, е разпоредено да се изплатят парични награди за постигнати високи постижения в службата на военнослужещите и цивилните служители от военните формирования в Сухопътни войски, в т.ч. и на военнослужещите от временните задгранични щатове на министъра на отбраната, в размер не по-малко от 400 (четиристотин) лева и не повече от 600 (шестстотин) лева, в рамките на лимита за съответното в.ф. съгласно Приложение № 3. Съгласно т. 8.2 от заповедта парична награда не следва да се изплаща на военнослужещи, на които е наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 3 – т. 7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“, „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“, „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“, „предупреждение за уволнение“, „уволнение“), което не е заличено.

Със Заповед № ЗРД-521/12.10.2020 г. на к. на Б. к. – ***, т. 3, е разпоредено да се изплатят парични награди за постигнати високи резултати в службата на военнослужещите и цивилните служители от Б.к. в т.ч. и на военнослужещите от временните задгранични щатове на министъра на отбраната, в размер не по-малко от 400 (четиристотин) лева и не повече от 600 (шестстотин) лева, в рамките на лимита за съответното в. ф. съгласно Приложение № 1. Съгласно т. 8.2 от заповедта парична награда не следва да се изплаща на военнослужещи, на които е наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 3 – т. 7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“, „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“, „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“, „предупреждение за уволнение“, „уволнение“), което не е заличено.

Със Заповед № ЗРД-449/13.10.2020 г. на к. на *** , издадена в изпълнение на Заповед № ЗРД-521/12.10.2020 г. на к. на Б.к. – ***, е разпоредено да се изплатят парични награди за постигнати високи резултати в службата на военнослужещите и цивилните служители от ** , в т.ч. и на военнослужещите от временните задгранични щатове на министъра на отбраната, в размер не по-малко от 400 (четиристотин) лева и не повече от 600 (шестстотин) лева, в рамките на лимита за ** . Съгласно т. 6.2 от заповедта парична награда не следва да се изплаща на военнослужещи, на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.

244, т. 3 – т. 7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“, „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“, „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“, „предупреждение за уволнение“ или „уволнение“), което не е заличено.

Съгласно Справка рег. №

З-1362/13.10.2020 г., изготвена от * на отделение „Л. с.“ на **, утвърдена от к. на ** , по отношение на Д.М.К. е налице пречка за изплащане на парична награда, съгласно т. 8 от Заповед № ЗРД-521/12.10.2020 г. на к. на Б. к. – *** – наложено дисциплинарно наказание **.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г.А.Т. и В.В.В..

Свид. Г.А.Т. работи заедно с ищцата във в. ф. *** , в ** , от 2014 г. Установява, че налагането на дисциплинарно наказание и прочитането на заповедта пред целия личен състав са повлияли изключително негативно на ищцата. Тя се почувствала унизена, затворила се в себе си, не искала да излиза с колегите си. Не била вече усмихнат и позитивен човек, както преди. Била притеснена, плачела, отслабнала драстично. Това нейно състояние продължило няколко месеца.

Свид. В.В.В. работи заедно с ищцата в ** във в.ф. във ***. Познава я от повече от 10 години. Установява, че преди налагането на дисциплинарно наказание ищцата е била отворен човек, излизали са често и са се забавлявали. На работа ищцата излизала навън с колегите да пушат, говорила с всички и била добре настроена. След наказанието се затворила в себе си. Запознала да излиза по-рядко, да общува по-малко, не искала да излиза с колегите да почива, да обядва. През обедната почивка стояла в канцеларията. Държала се дистанцирано към колегите. Страхувала се да не я обвинят в нещо друго и да я освободят от работа.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца, намира от правна страна следното:

Исковата молба е предявена от надлежна страна - лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от действието на незаконосъобразна заповед № ЗРД-319/10.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание **, издадена от и.д. к. на в. ф. *** , срещу Сухопътни войски.

Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана са юридически лица на бюджетна издръжка. В.ф.

***, чийто * е издал отменения впоследствие административен акт, е от състава на Сухопътните войски. Предявената против Сухопътни войски искова претенция е насочена срещу пасивно легитимиран ответник, доколкото претендираните вреди са произтекли от незаконосъобразен акт на административен орган, включен организационно и бюджетно в неговата структура.

Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административния акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени и неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

С предявените обективно съединени искове се претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от действието на незаконосъобразно постановена спрямо ищцата заповед № ЗРД-319/10.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание ** .

Налагането на дисциплинарно наказание е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При наличието на служебно правоотношение отношенията във връзка с дисциплинарната отговорност на служителя също са административни.

Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е отменена като незаконосъобразна с Решение № 384 от 11.11.2020 г. по адм. дело № 324/ 2020 г. по описа на

Административен съд – ***. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт при изпълнение на административна дейност.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищцата, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните съображения:

По иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди В случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното достойнство и на доброто име, претърпени в резултат на незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание.

Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях /чл. 4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. По силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.