Решение № 22124 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22124 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110140511 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Й. А. Ф. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 2059/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Й. А. Ф. за: сумата от 852,92 лева (осемстотин петдесет и два лева и 92 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 144,84 лева (сто четиридесет и четири лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 08.01.2025 г., сумата от 48,02 лева (четиридесет и осем лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,70 лева (десет лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2022 г. до 08.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните в процесния период и за процесния имот. Сочи, че ищецът не е доказвал наличието на роднинска връзка с лицето РФ., отразена в представения акт за собственост на имота. Сочи, че през процесния имот ответникът е бил настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с. Подгумер, общ. Столична и не е обитавал процесния имот, респ. не е ползвал топлинна енергия. Сочи, че не е давал съгласието си за сключване на договор с дружеството за дялово разпределение. В условията на евентуалност прави възражение за изтекъл период на погасителна давност за част от процесния период както по отношение на исковете за главница, така и по отношение на исковете за лихва. Претендира разноски.

Третото лице – помагач ангажира становище за извършвано дялово разпределение в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за 2 енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 02.09.2025 г. и обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 23.10.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебносчетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд се установява, че на 01.12.1970 г. лицето Р Ф. е придобило собствеността върху процесния имот, а именно:

От удостоверение на ГИС от 25.06.2013 г. се установява, че „ж.к. Красно село – плавателен канал“ е с променено наименование – „ж.к. Гоце Делчев“.

Основен спорен въпрос между страните дали ответникът е наследник на лицето Р Ф. и дали между тях е налице родствена връзка. За установяване на това обстоятелство по делото е прието удостоверение за родствени връзки на Й. А. Ф., от което се установява, че Р Х Ф. е негова майка. От приетото по делото удостоверение за наследници на Р Ф., издадено на 12.11.2025 г. от Столична община, р-н Средец, се установява, че същата е починала на 07.10.1971 г., като е оставила двама наследници – ответникът Й. А. Ф. /син/ и В А. Ф. /дъщеря/, която е починала на 23.10.1973 г. Налага се извод, че към процесния период ответникът е единствен наследник на придобилото собствеността върху имота лице Р Ф..

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части.

Установи се, че ответникът е единствен наследник на Рифка Хаймова Ф., поради което се налага извод, че същият е придобил изцяло собствеността върху процесния имот след смъртта на своята майка.

Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

3

Действително се установява по делото, че считано от 15.07.1983 г. ответникът е настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с. П, но обстоятелството дали потребителят реално е обитавал процесния имот, е ирелевантно по отношение на задължението за заплащане на цена за използвана в обекта топлинна енергия.

Частично основателно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на погасителна давност за вземанията, но само по отношение на периода. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.01.2025 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.01.2022 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.

Сборът от фактурите, по които се претендира плащане в настоящото производство, е посочен в приетата по делото справка /л. 34/. Видно от същата е, че първата фактура, сумата по която се претендира, е от 31.12.2021 г., като изискуемостта за нея е настъпила след 16.01.2022 г. Ето защо общото задължение за ТЕ, което не е погасено по давностен срок за процесния период е в пълния претендиран от ищеца размер и е за отоплителния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. Действително част от процесния период /от 01.05.2021 г. до 13.01.2022 г./ касае погасени по давност задължения, но видно от данните по делото, за тази част от периода не се претендират суми от ищеца, които да са с настъпила изискуемост. Предявените искове за главница за доставена топлинна енергия са основателни в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга, като бъдат отхвърлени единствено за периода от 01.05.2021 г. до 13.01.2022 г.