Решение № 179 от 27.10.2021, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. К., 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101847 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.243 от Закона за задължения и договорите /ЗЗД/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.

В исковата молба ищцата заявява, че на 05.09.2007 г. в гр. К. сключила граждански брак с И.Т.И., ЕГН ********** - син на ответницата.

На 22.03.2013 г. по време на брака им с И.Т.И. съгласно НА *** г. на Нотариус, рег.№ *** на НК, район на действие РС К., придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. С., представляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-6566 /първи за шест хиляди петстотин шестдесет и шест/ с площ 447 /четиристотин четиридесет и седем/ кв.м., кад. район 501 /петстотин и първи/ по плана на града, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, както и всички приращения и подобрения в имота, при граници: УПИ XIV-6569, УПИ VII-6568 УПИ VIII-6567, 6567а, УПИ/ XIII-6565, в който имот след ремонт заживели и станало семейното им жилище.

През 2014 г. позволили на ответницата да се нанесе в семейното им жилище на първия етаж, тъй като тогава тя нямало къде да живее като не са уговаряли срок, а те със сина й и децата им заживели на втория етаж от къщата.

През м. март 2020 г. И.Т.И. /тогава все още неин съпруг/ се изнесъл от семейното им жилище и отишъл в другия им съсобствен недвижим имот в гр.

К., ул. С., където и понастоящем живеел.

На 15.06.2020 г. ответницата си закупила собствено жилище /дворно 1 място с масивна двуетажна къща/ в с. Ч., съгласно НА № 30, т. II, рег.№ ***г. на Нотариус, рег.№ *** на НК, район на действие РС К..

С влязло в сила на 12.10.2020 г. съдебно решение 260052/12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1762/2020 г. по описа на РС К., брака им с И.

Т. И.ов бил прекратен при условията на чл. 50 от СК, с развод по взаимно съгласие, като съгласно утвърденото споразумение по чл. 51 от СК, обективирано в диспозитива на решението ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. С. било предостави на ищцата.

Твърди, че няколкократно след това учтиво устно молила ответницата да освободи първия етаж от къщата, в която на втория етаж живеела тя с двете си малолетни деца, но резултат нямало.

На 04.11.2020 г. на ответницата и била връчена лично нотариална покана, рег.№ *** г. на Нотариус, рег.№ *** на НК, район на действие РС К., с която отново я поканила в срок до 01.12.2020 г. да освободи предоставеното й за ползване жилище /на което е и съсобственик заедно с нейния син/, с цел уреждане на отношенията им доброволно и извънсъдебно.

Заявява, че ответницата продължава и до настоящия момент да живее на първия етаж в дома й, като освен че не желае да го напусне, не допуска и никой от нейните роднини да влиза в него.

Сочи, че ответницата си позволявала да обижда 13-годишната й дъщеря с нецензурни думи, както и да прибира вещите на децата й от двора /колела и други/ и да ги носи в нейния имот в с. Ч., като им казвала, че не са техни, а на баща им. Счита поведението й за грубо, некоректно и арогантно, а престоят й в предоставеното й за ползване жилище лишено не само от правно, но вече и от морално основание.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да опразни /освободи/ и й предаде държането по отношение на обитавания /заетия/ от нея първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул. С., предоставен й за послужване без изрично уговорен срок, на който имот е съсобственик с нейния син – бившият й съпруг И.Т.И. и върху който имот с влязло в сила на 12.10.2020 г. съдебно решение № 260052/12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1762/2020г. по описа на РС К. й е предоставено правото на ползване. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Г. М..

Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.А.

А., с който изразява следното становище:

Счита, че предявената искова молба е редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК и исканията са допустими.

Сочи, че следните обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните, а именно:

На 22.03.2013 г. синът й И.Т.И. закупил недвижим имот с НА № *** г., находящ се в Гр.К. ул. "С., представляващ урегулиран поземлен имот /УПИ I 6566, с площ 447 кв.м., масивна двуетажна жилищна сграда, който имот бил 2 закупен от сина й, но понеже това било по време на брака му с ищцата В. СТ.

ИВ., с ЕГН********** бил в режим на семейна имуществена общност, но средствата за закупуването му били осигурени от сина й И.Т.И.. При закупуването на къщата синът й искал в първия да живее тя, а вторият етаж да стане семейното им жилище, заедно със съпругата му и двете деца, като след време целият имот остане в наследство на двете деца. Именно поради тази причина и при прекратяването на брака с ищцата, синът й не направил делба, а със споразумение по чл. 51 от СК вторият етаж от имот с НА номер *** г., находящ се в гр. К. ул. "С., който представлявал семейното им жилище бил предоставен за ползване от ищцата и двете им деца.

Ответницата твърди, че останала изненадана и учудена, когато на 04.11.2020 г. й била връчена нотариална покана рег. № *** г. на Нотариус рег.

№ ***, с район на действие гр. К., с която покана била канена да освободи жилището, в което живеела от 2014 г. като ищцата твърдяла, че й е предоставено от съда, което не отговаряло на истината.

Сочи, че семейното жилище като понятие е нормативно установено това е жилището, което съпрузите са обитавали заедно с ненавършилите пълнолетие деца. За да е семейно, жилището трябва да бъде обитавано до прекратяването на брака или до фактическата раздала от съпрузите.

Собствеността на жилището не е от значение за неговата квалификация като семейно.То може да е собственост на съпрузите, на единия от тях, на техни близки или трети лица, като единственото условие, за да се определи едно жилище като семейно е те да живеят в него под наем или безвъзмездно (при условия на заем за послужване), не се счита за семейно, ако двамата съпрузи не са живеели в него, а ищцата сама в исковата си молба твърди точно това.

Заявява, че от закупуването на имота от сина й И.Т.И. до прекратяването на брака му с ищцата тя винаги е живяла на първия етаж на къщата, а те заедно с непълнолетните си деца са живели в семейното им жилище на втория етаж, затова и претенциите на ищцата са неоснователни.

Моли съда да отхвърли исковата молба на ищцата В. СТ. ИВ., с ЕГН**********, с адрес гр. К. ул. "С. като неправилна и незаконосъобразна, за да се спестят последващи съдебни разноски и загуба на време.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че ищцата по делото е съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. С., представляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-6566 /първи за шест хиляди петстотин шестдесет и шест/ с площ 447 /четиристотин четиридесет и седем/ кв.м., кад. район 501 /петстотин и първи/ по плана на града, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, както и всички приращения и подобрения в имота, при граници: УПИ XIV-6569, УПИ VII-6568 УПИ VIII-6567, 6567а, УПИ/ XIII-6565 , а това се установява и от нотариален акт *** г., по описа на нотариус Д. К., с рег.№ *** на НК, с район на действие Районен съд - К.. Не е спорно, че процесния недвижим имот е придобит от ищцата по време на брака й И.Т.И. /син на ответницата/ в режим на съпрежеска имуществена общност.

3

С влязло в сила решение №260052/12.10.2020г., постановено по гр.дело №1762/2020г. по описа на Районен съд – К. гражданския брак между И.Т.И. и В. СТ. ИВ. е прекратен по взаимно съгласие. Със същото решение съдът е предоставел упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца родени от брака на В. СТ. ИВ., като и е предоставил за ползване семейното жилище, находящо се в град К., улица „С..

По делото е представена нотариална покана с рег. №***г. по описа на нотариус П. Павлов, с рег. *** на НК от В. СТ. ИВ. до М.А. А., с която ищцата е поканила ответницата в срок до 01.12.2020г. да освободи недвижим имот находящ се в град К., улица „С.. Нотариалната покана е получена от ответницата на 04.11.2020 г.

Представен е и нотариален акт № *** г. по описа на натариус П.

Павлов, с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд – К.. От същия се установява, че ответницата М. АЛ. АН. е закупила дворно място, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда в село Ч., община К..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. О. Д..

От показанията на свидетелката Д. /майка на ищцата/ се установява, че имотът е закупен от И. и В. през 2013г., когато имали граждански брак.

Заявява, че миналата година през март месец И. и В. се разделили, а през октомври се развели. М. била свекърва на В. и живеела в жилището от една година след като го закупили. Твърди, че сметките за ток, вода, интернет били поети изцяло от В., а „М. не давала за нищо пари“. Ответницата живеела на първия етаж от къщата, а дъщеря й заедно с децата живеели на втория етаж. Знаела, че М. притежава в село Ч. двуетажна вила с басейн.

Сочи, че „молба бяха пуснали от нотариуса – документ, за да може М. да излезе, но тя до ден днешен не ще“.

Показанията на свидетелката Д. следва да бъдат обсъдени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, като следва да се има, предвид родствената й връзка с ищеца и възможната негова заинтересованост от изхода на делото.

Съдът намира, че изложеното от свидетеля следва да се приеме за достоверно и неговите показания следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са непротиворечиви, логични, почиват на непосредствени впечатления и се потвърждават от представените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В това производство в тежест на ищеца е да докаже, че именно той е предоставил на ответника безвъзмездно ползване, както и условията, при които е сключен неформалния договор – т.е.той следва да докаже наличието но валидно облигационно правоотношение, по силата на което да е предоставил на ответника в заем за послужване процесния имот и от това правоотношение да произтича правото му да иска връщането му. Настоящият осъдителен иск е без съмнение облигационен и същият визира неизпълнение на едно облигационно задължение на ответника за връщане на наета или заета за послужване вещ на основание сключения договор за наем или за послужване /в настоящия случай ищецът твърди, че се касае за договор за заем за послужване/.

4

По делото се установява, че ищцата е съсобственик на процесният недвижим имот като ответницата живее в него от 2013г. Не е спорно, че ответницата е бивша свекърва на ищцата, която след прекратяването на гражданския брак между сина й И.Т.И. и В. СТ. ИВ. е продължила да живее в жилището.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят са задължава да я върне.

Договорът за заем за послужване е неформален, реален, безвъзмезден и едностранен, поради което за сключването му законът не изисква писмена форма. Предвид факта, че за действителността на този договор не се изисква писмена форма, доказването на неговата действителност може да се осъществи със свидетелски показания. Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор, е необходимо също така, въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.