Решение № 191 от 14.12.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Шумен , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица И. Хаджииванова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20203600500281 по описа за 2020 година при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №281 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №107 от 06.02.2020г. по гр.д.№3609/2018г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от "УЛТИМА" ЕООД срещу В. Н. М. искове по чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 20584,80 лева главница и 6171,12 лева лихви за забава за периода 30.12.2015г. - 17.12.2018г. по договор за заем от 30.12.2009г. в едно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. като неоснователни.

На ответната страна са присъдени деловодни разноски в размер на 2870 лева. С определение №1196/21.05.2020г. съдът е оставил без разглеждане молбата на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските, като недопустима.

Недоволен от така постановеното решение и определение останал ищеца, който ги обжалва по изложени съображения, и моли съда да отмени решението и постанови друго, с което да уважи предявения иск, както и да бъде отменено определението и се уважи искането за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговори на жалбите, в които, излага аргументи за законосъобразност на атакуваните актове, и се моли жалбите да бъдат оставени без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

1

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е недопустимо, и следва да се обезсили, а производството да се прекрати. Настоящото исково производство е образувано по подадена от "УЛТИМА" ЕООД срещу В. Н. М. искова молба, с която ищеца излага, че с Договор за потребителски кредит, сключен под формата на заем №11915 от 30.12.2009г. предоставил на ответника парична сума в размер на 28000 лева при уговорени лихва и условия. Срокът за издължаване на кредита бил 48 месеца. Ищеца изпълнил задължението за предаване на сумата, а ответника първоначално заплащал изискуемите вноски, но в последствие преустановил плащанията към м.05.2010г. Към предявяване на иска задължението му възлизало на 20584,80 лева главница, и 6171,12 лева обезщетение за забава за периода 30.12.2015г. - 17.12.2018г., поради което и моли ответника да бъде осъден да му заплати горните суми. С отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на процесното вземане, доколкото за същото правоотношение, между страните по същия договор за кредит №119154381/30.12.2009г. има влязло в сила съдебно решение по ТД №768/2012г. на Окръжен съд Шумен, по което е признато че не се дължи сумата по този договор за наем. С определение от 22.03.2019г. по делото, първоинстанционния съд е намерил възражението за недопустимост за неоснователно, доколкото по ТД №768/2012г. на ШОС , бил отхвърлен иск на ищеца срещу ответника и трето лице, неучастващо в настоящото производство, че солидарно му дължат сумата от 28000 евро, по запис на заповед от 30.12.2009г., а основанието на сега предявения иск било различно от горното. От приложеното по делото съдебно решение постановено по търг.д.№768/2012г. по описа на ШОС, което е било потвърдено с Решение №271/17.10.2013г. по в.т.д.№422/2013г. на Апелативен съд Варна, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №10/07.01.2015г. по т.д.

№86/2014г. І ТО на ВКС, е видно че е отхвърлен предявения от ищеца “УЛТИМА” ЕООД гр. Ш., с ЕИК – *, положителен установителен иск по чл.415 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът има изискуемо вземане при условията на солидарност срещу ответниците: 1/В. Н. М. с ЕГН – **********, с постоянен адрес – обл. Ш., общ. В., с. Г., ул.

„.” № и 2/. П.Н.М. с ЕГН – *, с постоянен адрес – обл. Ш., общ. В., с. Г., ул. „.” №., в размер на 28000 /двадесет и осем хиляди/ евро, ведно със законната лихва върху претендираната главница,считано от датата на завеждане на иска-5.ХІІ.2012г. което вземане произтича от непогасено менителнично задължение по запис на заповед от 30.12.2009 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично поръчителство от страна на втория ответник, който запис на заповед е предявен на 30.І.2010 година, вследствие на неизпълнение на сключен Договор за потребителски кредит под формата на Договор за заем № 11915 4381/30.12.2009 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с № 1987/05.10.2012 г. от Районен съд Шумен по гр.ч.д. № 3346/2012 г.и изпълнителен лист от с.дата, по който изпълнителен лист е образувано ИД № 2012*0400687, по описа на ЧСИ Д.З.,рег.№ * на КЧСИ. За да постанови горното решение, съдът е разгледал въведеното от самия ищец в това производство каузално правоотношение - договор за заем /отречен от ответника, който е твърдял наличие на 2 договор за финансов лизинг, и след прекратяване на плащанията от негова страна, ищеца си взел обратно автомобила/. Третото лице, което не участва в настоящото производство П.Н.М., е бил ответник по т.д.№768/2012г. в качеството му на поръчител по процесния договор за заем, съответно авалист по издадения запис на заповед, обуславящи и евентуалната му солидарна отговорност, наред с главния длъжник В. Н. М. - издател на менителничния ефект, получател на заемната сума. Участието на това лице не би могло да обуслови липсата на субективен идентитет между страните в двете производства, доколкото и двете страни в настоящото производство са адресати на силата на пресъдено нещо в предходното производство. В това производство, съдът е приел за установена връзката между ценната книга и въведеното /сочено от ищеца/ каузално правоотношение обезпечаване на процесния договор за заем, и поради неосъществен фактически състав на реалния договор - липса на установено предаване на конкретна сума парични средства е прието, че не е установено каузалното правоотношение, обезпечено със записа, което е обусловило и извода за неоснователност на предявения установителен иск.

С ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, бе разтълкувано приложението на закона в производства по чл.422 от ГПК, като се прие че при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Независимо от горното тълкувателно решение, при въведено от ищеца каузално правоотношение - договор за наем за обезпечение на което е била издадена ценната книга, и възражение на ответника, сочещо различна кауза /отричаща твърдяното от ищеца основание/, съдът е следвало да разгледа и се произнесе по наведеното от ищеца каузално правоотношение, което въпреки че не променя предмета на делото - вземането по менителничния ефект, решението ще формира сила на пресъдено нещо и по отношение на разгледаното от съда каузално правоотношение. Обективните предели на силата на пресъдено следва да обхванат и това основание, доколкото то е станало част от предмета на делото, и съдът се е произнесъл по валидността и действието му, а обратното би означавало да има възможност за пререшаване на вече разрешен правен спор, и би обезсмислило правораздавателната дейност.

Една от абсолютните отрицателни процесуални предпоставки /процесуална пречка/ за наличието на правото на иск, за които съдът следи служебно е силата на пресъдено нещо.

Правна последица на силата на пресъдено нещо е непререшаемостта на разрешения спор чл.229 от ГПК. При обсъждане на обективните предели на силата на пресъдено нещо, във връзка с преценката за наличието и, се поставя изискването за тъждество между решения със СПН въпрос и въпроса на новото дело. В тази насока следва да се отбележи, че обективното тъждество е налице както когато вторият иск цели още веднъж да потвърди съдебно признатото или пък неговата противоположност, така и когато цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото, съответно отречено, което е 3 несъвместимо със съдебно признатото. Ето защо производството по делото е недопустимо, поради което и атакуваното решение следва да се обезсили в частта с която е разгледан по същество предявения иск, и производството по делото да се прекрати като недопустимо.

По отношение на присъдените с първоинстанционното решение деловодни разноски, решението не следва да се коригира, доколкото и при отхвърляне на иска, и при прекратяване на производството поради недопустимостта му, ответника има право на деловодни разноски. Постановеното от съда определение, с което е оставено без разглеждане искането на ищеца за изменението му решението в частта му за разноските е правилно, доколкото искането е направено след изтичане на преклузивния срок, в какъвто смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика - Определение № 234 от 06.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., като следва да се отбележи и, че ответника е представил още с отговора на исковата молба договорът за правна помощ, въз основа на който е претендирал деловодни разноски, и ищеца е имал достатъчно време, както да се запознае с него, така и да направи в срок възражението си за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение. Ето защо атакуваното определение следва да се потвърди.

На въззиваемата страна В. Н. М. следва да се присъдят деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1370 лева, за присъждането на които е направено искане, съответно представени доказателства още с отговора на въззивната жалба.

Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 и чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №107 от 06.02.2020г. по гр.д.№3609/2018г на Районен съд гр.Шумен, В ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените от "УЛТИМА" ЕООД срещу В.

Н. М. искове по чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 20584,80 лева главница и 6171,12 лева лихви за забава за периода 30.12.2015г. 17.12.2018г. по договор за заем от 30.12.2009г. в едно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. като неоснователни, като НЕДОПУСТИМО, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост.

ПОТВЪРЖДАВА решение №107 от 06.02.2020г. по гр.д.№3609/2018г на Районен съд - гр.Шумен, имащо характера на определение, В ЧАСТТА, с която са присъдени 2870 лева деловодни разноски на ответната страна, както и Определение №1196 от 21.05.2020г. по гр.д.№3609/2018г. на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА "УЛТИМА"ЕООД с ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ НА В. Н. М. с ЕГН

**********, сумата от 1370лв. /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща 4 направените във въззивното производство деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5