Решение № 533 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100901992 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от ищеца „Никос –Галаксия“ ЕООД, ЕИК 101639009 срещу ответника „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.59 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да върне на ищеца сумата от 57 171,79 лв. (29 231,47 евро), с която се е обогатил за негова сметка без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати на ищеца сумата от 20 590 лв. (10 527,50 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.02.2023г. до 09.10.2025г.

Ищцовото дружество основава исковите си претенции с твърденията, че е титуляр на разплащателна банкова сметка с IBAN BG******** в

„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД, от която в изпълнение на задължение към „Сторумс“ ЕООД-дружество с което се намира в трайни търговски отношения и по повод на издадена от последното фактура №7581/23.01.2023г., на 01.02.2023г. нарежда чрез система за електронно разплащане превода на сумата от 57 171,79 лв. към разплащателната сметка на „Сторумс” ЕООД, но по неизвестни причини системата автоматично и неправилно е въвела IBAN, който е различен от този на сметката на „Сторумс“ ЕООД, по която е следвало да бъде извършено плащането. Посоченият погрешно IBAN e BG********, а титуляр на тази сметка е дружеството „Дино Енерджи“ ЕООД, с което ищецът няма никакви търговски взаимоотношения и към което няма задължения за плащане. По този начин е било създадено електронно платежно нареждане с номер на електронен документ 2612966/01.02.2023г. като в него за получател на превода е посочено „Сторумс“ ЕООД, но поради грешка е изписан IBAN:

BG 70 UBBS ********, на която сметка титуляр е „ДИНО ЕНЕРДЖИ" ЕООД.

1

В следствие това платежно нареждане с погрешно изписан IBAN със сумата 57 171,79 лева е била заверена сметката на „ДИНО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.

Разбирайки за грешката управителят на ищцовото дружество още на следващия ден -02.02.2023г., подава чрез своята обслужваща банка „Интернешънъл Асет Банк“ АД искане до „Обединена Българска Банка“ АД за връщане на превода с основание „сгрешен IBAN“. Това искане е било получено в ответната банка на 02.02.2023г. в 14.32 часа. Въпреки това, „Обединена Българска Банка“ АД е отказала да уважи искането, позовавайки се на чл.90, ал.2 от ЗПУПС, според който доставчикът на платежни услуги не носи отговорност, когато преводът е изпълнен според посочения в нареждането уникален идентификатор (IBAN).

На следващо място ищцовото дружество сочи, че банковата сметка на дружеството „Дино Енерджи“ ЕООД, по която е постъпила погрешно наредената сума е била предмет на финансово обезпечение на основание договор по Закона за договорите за финансово обезпечение и приключващо нетиране от 17.11.2021г. С този договор „Дино Енерджи“ ЕООД е учредило залог върху сумите постъпващи по банковата му сметка в полза на ответната банка за обезпечаване на кредитно задължение на трето лице - „Кафсима Петролеум“ ЕООД, ЕИК 204374321. Отпуснатият кредит не бил обслужван и „Обединена Българска Банка“ АД е приложила клаузата за нетиране на предоставеното финансово обезпечение, въпреки, че е била уведомена още на 02.02.2023г., че паричните средства са постъпили по сметката на „Дино Енерджи“ ЕООД в резултат на грешка и не са собственост на дружеството, като още на следващия ден-03.02.2023г. служебно е прехвърлила постъпилата сума от 57 171.79 лева по своя сметка с IBAN:BG******** - „Реализация на финансово обезпечение“, като е погасила задължение на „Кафсима Петролеум“ ЕООД.

На 14.02.2023г. банката на платеца - „Интернешънъл Асет Банк“ АД е изпратила до „Обединена Българска Банка“ АД напомнително писмо за отговор на искането за връщане на погрешно преведената сума, като на 15.02.2023г. ответникът е отговорил с израза: „нашият клиент е уведомен за искането“, като е скрил обстоятелството, че е усвоил служебно сумата.

Ищцовото дружество твърди, че в опит да си възстанови парите е предявило частичен иск срещу „ОББ“ АД, с правно основание чл.49 ал.1 във вр. с чл. 45 ЗЗД, който е бил отхвърлен с влязло в сила решение, защото банката не носи отговорност за превода при погрешно посочен I B A N от наредителя. Въпреки това, ищецът счита, че ответната банка, възползвайки се от грешката, служебно е усвоила сумата на основание учреден залог върху банкова сметка и е погасила свое реално вземане към „Кафсима Петролеум“ ЕООД, а при това си действие тя е била недобросъвестна, тъй като преди това е била уведомена, че парите са постъпили по сметката в резултат на грешка и не са собственост на „Дино Енерджи“ ЕООД, с което се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.

В заключение ищцовото дружество твърди, че на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът му дължи и лихва за забава считано от 03.02.2023г. до предявяването на иска, като претендира за осъждането му да заплати и сумата 2 от 20 590 лв.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на ответника „Обединена Българска Банка“ АД. С отговора предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Ответникът сочи, че искът следва да бъде насочен не към ОББ, а към „Дино Енерджи“ ЕООД в качеството му на лице, чиято сметка е заверена с процесната сума и така е получило сума по дълг, за който ищецът-платец твърди, че не е длъжник. Счита, че в разрез с процесуално и материалноправните правила настоящият иск е предявен срещу ОББ. Сочи, че по повод процесния дълг и процесната сума ответната банка има качеството на доставчик на платежни услуги, която в това си качество съгласно Закона за платежните системи и платежните услуги надлежно е изпълнила платежно нареждане от банка към посочен титуляр на сметка съгласно нареждането.

ОББ не се явява нито кредитор по вземането, обективирано в процесната фактура, нито се явява получател на сумата по нареждането на ищеца-платец, поради което не е пасивно легитимирана по иск с правно основание чл.56 ЗЗД, поради което той се явява недопустим.

Относно основателността на иска твърди, че в случая не е налице твърдение за наличие на заблуда у ищеца относно съществуването на дълга въобще, или относно обстоятелството, че именно платецът е длъжник, а всъщност на кредитора дължи друго лице, при което не е описано наличието на грешка нито относно съществуването на дълга по процесната фактура, нито относно качеството „длъжник“ по процесната фактура, а става въпрос за техническа грешка в посочването на банковите реквизити на кредитора на ищеца по вземането, обективирано в така представената фактура № 7581 от 23.01.2023 г. От този факт следва, че не е налице заблуда у ищеца, че именно той, който е заплатил сума в размер на 57 171,79 лв., е и длъжникът по вземането съгласно фактурата, а става дума за погрешно идентифициране от страна на ищеца-платец на неговия кредитор „Сторумс“ ЕООД по съзнаваното от ищеца вземане на „Сторумс“ ЕООД към него. Възразява, че в случая не е налице плащане на чужд дълг, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл.56 ЗЗД.

Сочи, че дори да се допусне, че искът е предявен срещу ОББ не в качеството й на доставчик на платежни услуги, а в качеството й на кредитор на „Дино Енерджи“ ЕООД по вземането й по Договор по Закона за договорите за финансово обезпечение от 17.11.2021 г. с клауза за нетиране (Договора), то следва да се акцентира, че ОББ се явява кредитор и усвоява процесната сума едва след като съгласно нареждане на ищеца е заверена сметката на погрешно посочения кредитор по вземането по Фактурата, а именно „Дино Енерджи“ ЕООД. Счита, че какво се случва с така платената от ищеца сума по-нататък и на какви основания е друг въпрос и евентуално - предмет на друг спор.

Заявява, че няма данни, нито доказателства, някога да е обективирана воля от страна на „Никос Галаксия“ ЕООД да плати дълга по договора, нито дълг, по който длъжник е „Дино Енерджи“ ЕООД или кредитор е ОББ. Следователно, дори в качеството си на кредитор, а не на доставчик на платежни услуги, ОББ не е пасивно легитимирана по иска по чл. 56 от ЗЗД, а ответник следва да бъде 3 лицето-титуляр на сметка, посочено съгласно нареждането на платеца за плащане на дълга по Фактурата - „Дино Енерджи“ ЕООД.

От страна на ищеца беше подадена допълнителна искова молба, в която се обосновава тезата, че относимата норма по отношение на търсената защита и предявените права е именно чл.56 ЗЗД. Освен това добавя, че очевидно претенцията се основава на грешка (в посочването на идентификатора), а разпоредбата на чл.56 ЗЗД не изключвала подобен род грешки и не позволявала кредитора по чуждия дълг да се възползва без основание от тях.

Заявява, че в резултат на сключен договор за обезпечение по Закона за договорите за финансови обезпечения и приключващо нетиране, титулярът на сметката, по която са постъпили погрешно преведените суми, не е имал право да се разпорежда с тях, тъй като всички суми постъпващи в сметката са предварително заложени като обезпечение на отпуснат от ответника кредит.

На основание договора за обезпечение „ОББ“ АД е имала изключителното право да се разпорежда със сумите независимо от волята на титуляра, поради което служебно на следващият ден е усвоила парите. В тази връзка добавя, че съгласно чл.5 от Законът за финансовите обезпечения и приключващо нетиране „парични вземания или безналични ценни книжа се смятат за предоставени на обезпеченото лице от момента, в който паричните вземания бъдат заверени по посочената сметка в банката“. Това според ищеца означава, че от момента на получаване на погрешния превод банката се е считала за собственик на парите по него. Това на свой ред води до извода, че възражението на банката, че парите по предвода не били получени от нея, а от дружеството „Дино Енерджи“ ЕООД е неоснователно.

Ответникът представи в срок допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който добавя, че към момента на завеждане на иска ЗПУПС е специален спрямо ЗЗД закон и неговата уредба относно липсата на задължение на банката да следи и проучва допълнително при предоставена в нареждането за плащане индивидуализация чрез уникален код, надделява възможно най-широкия обхват на понятието „грешка“ съгласно ЗЗД. Намира за нелепо съображението, че банката е знаела, че става дума за грешка в IBAN-а и въпреки това е „приела“ процесното плащане и е заверила сметката си с платената от ищеца сума, защото в случая се смесвали две съвсем отделни правни отношения, както и две различни качества на ОББ – това на доставчик на платежни услуги с това на кредитор. Отново обръща внимание, че ОББ не е кредитор по дълга, за който с платежно нареждане ищцовото дружество е заявило плащане и на сумата по него, която същото иска да бъде върната, като това не е спорно между страните. Поради това обстоятелство ОББ заверява не своята сметка, а тази на титуляра на посочения в нареждането IBAN – уникален идентификационен код. Фактът дали и кога ОББ се счита за собственик на средствата по сметката на длъжника си „Дино Енерджи“ ЕООД не променя обстоятелството нито относно съществуването на две отделни задължения (това по Фактурата и това по Договора по ЗДФО от 17.11.2021 г.), нито относно съответното притежаване на различни качества на ответната банка с оглед тези две задължения. Ирелевантно според ответника е обстоятелството с какъв механизъм се заверява сметката на ОББ с така 4 платената от „Никос Галаксия“ ЕООД сума. От значение е, че същата се заверява въз основа на основание, различно от основанието, на което се изпълнява задължението, предмет на платежното нареждане на „Никос Галаксия“ ЕООД. Сочи, че в случая дългът, относно чиято дължимост длъжникът е в грешка, и дългът, който длъжникът е изпълнил, трябва да бъде един и същ. В настоящия случай се смесвали две отделни правоотношения за грешката и съответно - за изпълнението. Както и да се интерпретира фактическият състав на чл. 56 от ЗЗД, няма как грешката, че се дължи изпълнение, да се отнася до един дълг, а да е изпълнен друг. Правният и житейският смисъл на посочената разпоредба е длъжникът да е сгрешил за дължимостта на плащането по отношение на дълга, който е платил. В случая дългът, който е платен от „Никос Галаксия“ ЕООД, е дългът с основание фактура № 7581 от 23.01.2023 г. в размер на 57 171,79 лв. с кредитор „Сторумс“ ЕООД, следователно, и самата грешка следва да касае именно дългът по тази фактура с този размер и с този кредитор. Вместо това, за плащането и след това – за претенцията за връщането - на дълга по Фактурата ищецът черпи аргументи от грешка относно съвсем друг дълг, който има различен кредитор (ОББ АД), различно основание (Договор по ЗДФО от 17.11.2021 г.) и различен размер от така платения (финансово обезпечение в размер на 500 476.10 лв.). Подобна теза разкривала пълна липса на правни аргументи в исковата претенция, което според ответника дори граничи с опит за недобросъвестно процесуално поведение, състоящо се във водене на множество дела с произволни основания и искания в търсене на обратно връщане на сума, която не му се следва.