Акт от 15.10.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Велико Търново, 15.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря В.Г., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 428 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба, подадена от К.В.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/351 от 04.06.2020 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – гр.

Велико Търново, обжалвана по административен ред и потвърдена с Решение № 04-РД06-0030/ 03.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново. С оспорената заповед на К.В.И. е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/351 от 18.05.2020 година. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на установената форма /фактическа липса на мотиви/, издаването й при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, неспазване на принципите на истинност и служебно начало в административния процес /чл. 7 и чл. 9 от АПК/, в противоречие с матералноправните разпоредби и целта на закона. Конкретните оплаквания са за бланкетно изложени мотиви в оспорения административен акт, неизясняване от органа на всички относими към правото на социално подпомагане факти и липса на извършена в пълнота социална анкета. По същество се твърди неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 2 и ал. 3, и чл. 12, ал. 2, т. 1 – т. 3 от ЗСП, както и че административния орган, на база всеобхватна преценка на относимите обстоятелства, е разполагал с правото на преценка и възможността да отпусне, друг вид социална помощ, различна от посочената в подаденото заявление. Развива доводи и за противоречие на акта с правото на ЕС като се позовава на практиката на СЕО/СЕС. С тези доводи от съда се иска оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката – *** П. от ВТАК, поддържа оспорването и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директорът на

Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново, чрез ***А. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания.

Изтъква, че за отпускането на исканата от жалбоподателката еднократна помощ в условията на извънредна епидемиологична обстановка е предвидено освен наличието на общите условия по чл. 16 от ППЗСП, да бъдат изпълнени и допълнителни условия, въведени с указателни писма на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Твърди, че едно от тези условия е заявителите да са били осигурявани по реда на Кодекса за социално осигуряване в последните 6 месеца.

Това условие в настоящия случай не било изпълнено, доколкото съжителстващият с жалбоподателката – Х.Т., няма изискваната 6-месечна регистрация като осигурено лице по КСО. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна и моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди административния акт.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 18.05.2020 година К.В.И. *** е подала в ДСП – Велико Търново Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ/351 от същата дата за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП при неплатен отпуск във връзка с обявеното извънредно положение в страната. Заявителката е декларирала, че е трудово заета, клинично здрава, живее на семейни начала с Х.Д.

Т.– също работещ и клинично здрав, в притежаваното от него жилище с три стаи.

Декларирано е, че детето й Д.Х. Т.посещава държавно/общинско училище на пълна държавна издръжка, брутните доходи на семейството през месеца, предхождащ този на подаване на заявлението, са общо в размер на 1 522,21 лв. и притежават един брой лек автомобил за лични нужди. Към молбата са приложени копия на служебни бележки за трудови възнаграждения на Х.Д. Т.за периодите месец октомври 2019 г.

– месец март 2020 г. и месец ноември 2019 г. – месец април 2020 г., издадени от „Лукойл България“ ЕООД, Удостоверение с изх. № 91/ 24.04.2020 г., издадено от „Бета Трейд“ ЕООД относно размера на брутния доход на К.И. за месец март 2020 г., както и два броя удостоверения от 24.04.2020 г. и от 11.05.2020 г., че лицето е използвало полагаемия платен годишен отпуск за 2020 г. в размер до месец март и от 06.04.2020 г. е неплатен отпуск от 35 работни дни, както и че не е включена в мярката 60/40 съгласно ПМС № 55/30.03.2020 година.

На 01.06.2020 година социален работник е извършил социална анкета чрез проведен телефонен разговор и е изготвил социален доклад от 04.06.2020 година, в който е отбелязано, че заявителката К.И. е трудово заета, от 04.04.2020 г. е в неплатен отпуск за 35 работни дни, осигурявана е по реда на КСО през последните шест месеца и не е включена в мярката за компенсация 60/40 във връзка с ПМС № 55/30.03.2020 година. Констатирано е, че лицето, с което живее на семейни начала - Х.Д.Т., е трудово зает със сключен трудов договор от 27.02.2020 г., но не е осигуряван през последните шест месеца по реда на КСО. В доклада е посочено, че е извършена проверка в Агенция по вписвания, при която е установено, че Т.е едноличен собственик и управител на „Т.- 83“ ЕООД, което обстоятелство не било декларирано в заявлението. Вписано е също, че на 01.06.2020 г. е извършена проверка в системата Regix. Социалният работник е установил, че доходите на двамата родители за месец март 2020 г. е в размер на 1 773,93 лв. и нито един от тях не е получавал еднократна социална помощ на основание чл. 16 от ППЗСП от началото на 2020 година. Общото им дете е на 11 г. и е посещавало редовно училище до 13.03.2020 година.

При преценка на нуждите за социално подпомагане социалният работник е записал, че предлага да се откаже еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП във връзка с обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г. в подкрепа на работещи родители, осигурявани по реда на КСО в последните шест месеца, тъй като към момента на заявяване на помощта Х.Д. Т.не отговарят на условията за подпомагане по чл. 16 от ППЗСП – не е осигурен през последните шест месеца. В законоустановения срок директорът на ДСП – Велико Търново е постановил Заповед № ЗСП/Д-ВТ/351 от 04.06.2020 г., с която на К.В.И. е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Мотивите на заповедта на административния орган са идентични с изложените в социалния доклад съображения за отказ на исканата помощ - заявителят не отговаря на условията на чл. 16 от ППЗСП, тъй като към момента на заявяване на помощта Х.Т.не е бил осигурен през последните шест месеца. Отказът е доведен до знанието на жалбоподателката на 11.06.2020 г., видно от известието за доставяне /л. 30 от делото/. Недоволна от резултата, К.И. е оспорила заповедта с жалба вх. № 04-94К-00-0300 от 19.06.2020 г. до директора на РДСП – Велико Търново. От административния орган е изготвено Становище с изх. № 30-52008#1/

24.06.2020 г. до директора на РДСП -

Велико Търново, с което е отказал да отмени оспорената по административен ред своя заповед и което по същество не се различава от констатациите, съдържащи се в социалния доклад и оспорената заповед. С Решение № 04-РД06-0030 от 03.07.2020 г., директорът на РДСП – Велико Търново е потвърдил заповедта като се е позовал на писмо №9100-0140/ 04.05.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ – гр. София, в което били указани условията за отпускане на едократна помощ по чл. 16 от ППЗСП при извънредно положение. Изложени са мотиви, аналогични на изложените в заповедта и цитираните по-горе документи от административната преписка, а именно че съжителят на жалбоподателката е трудово зает от 02.03.2020 г. и не е бил непрекъснато осигуряван по реда на КСО през последните шест месеца преди момента на подаване на заявлението-декларация. Предвид това е прието, че не е налице нормативно основание за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП в условията на извънредно положение в подкрепа на работещи родители, осигурявани по реда на КСО в последните шест месеца преди подаване на заявлението за отпускане на помощта. Няма безспорни данни кога решението на горестоящия орган е доведено до знанието на К.И., жалбата на същата пред АСВТ е подадена чрез административния орган с вх. № 0401-94К-00-2222/ 17.07.2020 година.

В съдебната фаза на производството са приети като доказателства по делото документите, съдържащи се в административната преписка по издаване и оспорването на процесния административен акт, представени с писмо вх. № 2572/ 21.07.2020 г. от Директора на РД „Социално подпомагане“ - Велико Търново, съгласно съдържащия се в писмото опис, както и писма с изх. № 9100-0123/ 14.04.2020г. и изх. № 9100-0140/ 04.05.2020 г., и двете на изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ - гр. София.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт. В представената преписка липсват доказателства относно датата на връчване на жалбоподателката на потвърдителното решение на горестоящия орган, но предвид датата на издаване на решението и тази на подаване на жалбата, съдът приема, че оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия и в установената от закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с изискването на чл. 13, ал.

2 от ЗСП. Въпросът за съответствието на правните и фактическите основания, и направените изводи, с данните и обстоятелства, констатирани със социалната анкета, по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗСП, е въпрос по съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта.

Подаденото от К.В.И. заявление-декларация е разгледано при формално спазване на относимите изисквания на чл. 26 и чл. 27 от ППЗСП, приобщени са представените от заявителката документи, проведена е социална анкета, съставен е социален доклад и на база направените в последния констатации и предложението на социалния работник за отказ на помощта е издадена обжалваната заповед. Спазен е срокоът по чл. 28 от ППЗСП за изготвянето на социалния доклад и издаването на заповедта.

Въпреки горното, оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила, тъй като изводите на социалните работници не кореспондират с приложените към административната преписка писмени доказателства. От съдържанието на процесната заповед е видно, че еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП е отказана на К.В.И. поради това, че лицето, с което живее на семейни начала и баща на детето й към момента на заявяване на помощта не е осигурен през последните шест месеца. От приложеното към делото заявление-декларация е видно, че жалбоподателката е представила два броя служебни бележки от настоящия работодател на Х.Д. Т.за полученото от него трудово възнаграждение за месец март и април 2020 г., в които липсва информация за размера полученото възнаграждение преди месец март 2020 година. Това е така, тъй като според съдържанието на служебните бележки, Т.работи на длъжността „контрольор“ от 02.03.2020 г., което обстоятелство не е спорно по делото. Видно от изготвения социален доклад е извършена проверка в системата за междурегистров обмен Regix, която справка не е приложена към преписката. Нито в административната преписка, нито в хода на съдебното производство, са събрани или представени доказателства относно осигурителния статус на Т.преди месец март 2020 година. След като именно липсата на осигуряване през последните шест месеца по отношение на Х.Т.е основание за формиране на крайния извод за постановяване на отказ за отпускане на еднократна помощ, то този факт следва да бъде доказан от административния орган преди издаване на административния акт.