Решение № 304 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000158 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4612/18.012023год., подадена срещу Решение № 1479/23.12.2022год., постановено по т.д.№ 1379/2022год. по описа на СГС , с което „ Ани Трейд 16“ ООД е осъдено да заплати на „Пауър Брандс“ ЕООД на основание чл.327,ал.1 от ТЗ вр. с чл.79,ал.1 предл. първо вр. с чл.102, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 5 500 лева , представляваща сбора от неплатени падежирани вноски за периода от м.януари 2022год. до м. ноември 2022год. включително,съгласно договор за поемане на дълг от 08.01. 2021год. сключен между „ Пауърс Брандс“ ЕООД като кредитор и „ Ани Трейд 16“ ЕООД като поемател,ведно със законната лихва върху главницата от 3 500лева /за падежираните вноски за периода от м.януари 2022год. до м.юли 2022год./за периода от 25.07.2022год. до окончателното й изплащане и законна лихва върху главницата от 2000лева /за падежираните вноски от м.август 2022год. до м.ноември 2022год.включително / за периода от падежа на всяка от тези вноски-20 число на съответния месец до окончателното изплащане като е отхвърлил иска за горницата над 5 500лева до предявения размер от 29 500лева като неоснователен и с което е осъдил „ Ани Трейд 16 „ ЕООД да заплати на „ Пауър Брандс“ ЕООД разноски по делото в размер на 219.95лева.

Във въззивната жалба се твърди , че в обжалваната му част решението е неправилно , тъй като погрешно първоинстанционният съд бил приел ,че подписването на договора от 08.01.2021год. има характеристиките на извънсъдебно признание на задължението,както и признание на дълга и от заместения длъжник „ Дарли 90“ ООД/в несъстоятелност/.Последното дружество не било страна по договора ,респ. не е възможно в договора за бъде обективирано негова признание , а и заместването в дълг не било равнозначно на признание на дълга.

Неправилен бил и извода на съда ,че вземането на ищеца е съществувало към момента на подписване на договора за заместване в дълг,тъй било погасено в хипотезата на чл.739, ал.1 от ТЗ.Вземането ,предмет на договора за заместване в дълг , не било предявено в производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД, поради което и съгласно чл. 739, ал.2 от ТЗ неудволетвореното в производството по несъстоятелност вземане се е погасило. Процесното задължение не било подновено на 08.01.2021год. по смисъла на чл.107 от ЗЗД, за да продължи 1 ответникът да носи отговорност към ищеца, което също не било съобразено от първоинстанционния съд. Поддържа се ,че на 08.01.2021год. ответникът бил заместил друго лице в несъществуващо задължение към ищеца,тоест към 08.01.2021год. „ Дарли 90“ /в несъстоятелност/ не е притежавало качеството „ длъжник“ на „ Пауър Брандс“ ЕООД.

По изложените съоблажение се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това последици.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от отвеника- „ Пауър Брандс“ ЕООД. В съдебно заседание въззиваемото дружество – чрез процесуалния си представител моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа , че вземането към „ Дарли 90“ ООД /в несъстоятелност/ не било погасено с изтичане срока по чл. 688 от ТЗ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При разглеждането им по същество констатира следното :

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ Пауър Брандс“ ЕООД срещу „ Ани Трейд 16“ ЕООД за заплащане на сумата от 29 500 лева ,представляваща неизпълнена част от задължение по Договор за поемане в дълг от 08.01.2021год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено ,че в началото на 2015год. „ Пауър Брандс“ ЕООД е доставило на „ Дарли 90“ ООД бутилирана продукция /високоалкохолни напитки и вина/ на обща стойност 44 752.46 лева с ДДС, която сума не му била изплатена изцяло. Посочено е , че на

08.01.2021год. между него и „ Ани Трейд 16“ ЕООД бил сключен Договор за поемане на дълг, по силата на който „ Ани Трейд 16“ ЕООД се било задължило да поеме задължението на „ Дарли 90“ ООД в общ размер на 36 500 лева като изплаща дълга на ежемесечни вноски по 500 лева до пълното му погасяване и че в изпълнение поетото задължение дружеството било издължило единствено сума в размер на 6 000 лева. Твръдяно е , че с позоваване на нормата на чл. 739 от ТЗ „ Ани трейд 16“ ЕООД преустановило плащането на дълга към „ Пауър Брандс“ ООД, като останала неиздължена част от него в размер на 29 500 лева.

След дадени указания от съда за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът е представил коригирана искова молба ,в която е уточнил ,че макар уговореното плащане на вноски ,цялото задължение от 29 500лева бъли дължимо поради настъпилата му предсрочна изискуемост.

В подаден писмен отговор ответникът оспорва така предявения иск като неоснователен.

Сочи ,че „ Дърли 90“ ООД е в открито производство по несъстоятелност ,че с Решение № 260085/28.06.2021год.,постановено по т.д.№ 118/2016год. производството по несъстоятелност било прекратено и длъжникът залишчен, поради което и поради това ,че вземането на „ Пауър Брандс“ ЕООД не било предявено в производството по несъстоятелност,то съгласно чл.739,ал.2 от ТЗ същото е погасено с изтичане на срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ или към 28.05.2018год. Така към 08.01.2021год.-датата на подписване на договора за поемане на дълг вземането към първоначалния длъжник не е съществувало,респ. „ Ани Трейд 16“ ЕООД е поел несъществуващ дълг. Задължението не било и подновено по смисъла на чл. 102, ал.3 от ЗЗД,поради което на негово място не било възникнал и нов дълг,за който поемателят да отговаря .

По изложените съображения е направено искане за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на направените по делото разноски.

С обжалваното в настоящото производство решение предявения иск е уважен частично за сума в размер на 5 500 лева, представляваща сбора от неплатените падежирани вноски за периода от м.януари 2022год. до м.ноември 2022год. съгласно договор за поемане в дълг от

08.01.2021год., ведно със законната лихва върху главницата от 3 500 лева /за падежираните вноски за периода от м. януари 2022 год. до м.юли 2022 год./за периода от 25.07.2022год. до окончателното й изплащане и законна лихва върху главницата от 2000 лева /за падежираните вноски от м. август 2022год. до м.ноември 2022 год.включително / за периода от падежа на всяка 2 от тези вноски- 20 число на съответния месец до окончателното изплащане като е отхвърлил иска за горницата над 5 500 лева до предявения размер от 29 500 лева като неоснователен.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел ,че ищцовото дружество е имало вземане към „Дарли 90“ ООД в размер на 44 847.73 лева, представляващо незаплатена цена за доставени му стоки / високоалкохолни напитки и вина / , за която доставка са били издадани фактури № 100004481/27.01.2015год., № 1000048624/27.04.2015год. и № **********/27.04.2015год. Приел е също така ,че по силата на сключен между „ Пауър Брандс“ ЕООД и „ Ани Трейд 16“ ЕООД на 08.01.2021год. договор за поемане на дълг ответното дружество- „ Ани Трейд 16“ ЕООД е поело задълженията на „ Дарли 90“ ООД в размер на 36 500лева към „ Пауър Брандс“ ЕООД ,ведно с всички отговорности , проитичащи от него и че след частичното погасяване на задължението и предвид уговореното заплащане на дължимата сума на вноски от по 500лева , съобразно настъпилия падеж, искът се явявал основателен в размер на 5 500 лева и че за разликата до пълния предявен размер от 29 500 лева следва да се отхвърли.

Посочил е , че предвид уговореното плащане на вноски са дължими само тези с настъпил падеж до завеждане на исковата молба , позовавайки се на приложимост на т.1 от ТР от 02.04.2019год. по т.д.№ 8/2017год. на ОСГТК на ВКС. Счел е за неоснователни възраженията на ответника по чл.

739, ал.1 и ал.2 от ТЗ и това за несъществуване на вземането на ищеца ,респ. за поемане от „ Ани Трейд 16“ ЕООД с договора от 08.01.2021год. на несъществуващ дълг. При уважаване на претенцията по чл.86 от ЗЗД първоинстанционният съд се е съобразил с падежа на вноските, като за падежираните такива за периода от м.август 2022год. до м.ноември 2022год. е присъдил законна лихва считано от падежа на всяка една от тях.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.Фактическата обстановка , която се установява по делото е такава , каквато е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Спорният между страните въпрос е относно това дали със сключения между тях на 08.01.2021год. договор за поемане на дълг е поета отговорност за несъществуващо задължение. В този смисъл- че е поета отговорност за несъществуващо задължение се поддържат от поемателя и във въззивното производство и са допустими за разглеждане съгласно разпоредбата на чл.102, 3 от ЗЗД. Поемателят твърди ,че не съществува дълг на „ Дарли 90“ ЕООД към „ Пауър Брандс“ ЕООД, който той да е поел с договора от 08.01.2021год. Вземането на „ Паур Брандс 90“ ЕООД и произтичащо от доставката на „ Дарли 90“ ООД на високоалкохолни напитки не било предявено в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и чл.688, ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Дарли 90“ ООД , поради което било погасено на основание чл. 739 от ТЗ. След като вземането на „Пауър Брандс“ ЕООД било погасено, то липсвало и задължение на „ Дарли 90“ ООД към „Пауър Брандс“ ЕООД , което да е поето от „ Ани Трейд 16“ ЕООД с договора от 08.01.2021год.

Настоящият съдъбен състав намира за несъстоятелни възраженията на „ Ани Трейд 16“ ЕООД за липса на основания да му се търси отговорност от него за задълженията на „ Дарли 90“ ООД, обосновани по гореописания начин.

В случая , от приложените по делото съдебни актове е видно ,че по отношение на стария длъжник -„ Дарли 90“ ООД е открито производство по несъстоятелност , което е спряно на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ .Производството по несъстоятелност е възобновено с Решение № 29/ 28.02.2018год., постановено по т.д.№ 118/2016год. по описа на ОС-Враца поради привнесени от кредитора „ Инвестбанк „ АД суми, определени за начални разноски в производството по несъстоятелност. От направена от съда справка по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява , че с последващо решение на съда по несъстоятелността, а именно Решение №96/08.08.2018год. , постановено по д.№ 118/2016год. на ОС-Враца производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД отново е било спряно на основание 632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ и възобновено повторно с Решение № 145/15.08.2019год. С Решение № 34/06.2020год. производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД е спряно за трети път на основание чл. 632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ и с последващо Решение № 260085/28.06.2021год., е прекратено на основание чл. 632,ал.4 от ТЗ като е постановено и заличаване на дружеството от търговския регистър. Няма спор по делото ,че в производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД ищецът- „ Пауър Брандс“ ЕООД не е 3 предявил вземане за сума в размер на 44 752.46 лева ,представляваща неизплатена цена за доставени високоалхолни напитки съгласно фактури № 1000048624/27.04.2015год., №