Решение № 4356 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4356 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110202230 по описа за 2024 година при участието на секретаря Йордана Ташева, като разгледа докладваното на съдията н. а. х. дело № 2230 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Ц. С. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 3681855, издаден на 08.06.2020г. от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева.

В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, защото имало нарушение на процесуалните правила – липсвал подпис под електронния фиш, неясно било описано мястото на твърдяното нарушение, липсвала дата на издаване на оспорвания акт, към него не била приложена снимка на заснетото моторно превозно средство (МПС), съотв. не можело да се установи кой е управлявал заснетото пътно превозно средство (ППС).

Оспорва се и извършването на соченото административно нарушение. Твърди се, че е изтекъл давностния срок за търсене на отговорност за соченото нарушение. Прави се искане за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателката Н. С., редовно призована, се явява лично, като поддържа своята жалба и излага подробни съображения, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен.

Въззиваемата страна (и наказващ орган) – Столична дирекция на вътрешните работи, 1 редовно призована, не изпраща процесуален представител, като са представени писмени съображения по повод на жалбата в депозирани писмени бележки (вж. л.91-93) от процесуален представител юрк. А.А. (вж. л.94), в които се претендира неоснователност на жалбата при законосъобразен административно-наказателен акт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR-1 M” с радарен скоростомер „Трафик радар TR 4D” с иден.

№ 613 монтирана на служебен автомобил на ОПП-СДВР с рег. № СА 6408 ММ (вж. л.16), било установено, че на 08.06.2020г., в 12:46.39 ч., в гр. София, по бул. „Александър Малинов”, с посока на движение от ул. „Самара” към ул. „Д-р Атанас Москов”, до № 491 на булеварда, моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил марка/модел „,,***''” с рег. № ,,***'' (собственост на жалбоподателката Н. Ц. С. – вж. л.9), се движело със скорост от 101 км/ч., при въведено ограничение от 50 км/ч. (вж. 4 бр. снимки – л.8). Изготвен бил клип № 7729 към съответна полицейска преписка.

Нарушението било установено чрез м о б и л н а система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с наименование „TFR-1 M” заедно с радарен скоростомер „Трафик радар TR 4 D” с фабр. № 613, която била вписана в Регистъра на „одобрен тип” средства за измерване на БИМ под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. (вж. л.12). На съдебния състав е служебно известно, че видео-радарните системи подлежат на задължителна първоначална и последващи проверки на една година, като в случая е представен 1 бр. протокол за последваща проверка № 6-38-19 от 12.11.2019г.

(л.11).

Въз основа на изготвения видеоматериал (вж. л.8), неизвестно лице от СДВР издало на 08.06.2020г. (вж. л.14) обжалвания Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 3681855 за това, че на 08.06.2020г., в 12:46 ч., в гр. София, по бул. „Александър Малинов”, с посока на движение от ул. „Самара” към ул. „Д-р Атанас Москов”, и до № 491 на булеварда е извършено нарушение за скорост (нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП) с моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил марка/модел „,,***''” с рег. № ,,***'' (собственост на жалбоподателката – вж. л.9), като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение е 50 км/ч., а установената – 98 км/ч., т. е. допуснато бил превишение на разрешената скорост с 48 км/ч. Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на физическото лице Н. Ц. С. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушението.

Съгласно данните от информационната система АИС – КАТ за Списък с намерени фишове по справката в информационните масиви на пътната полиция, процесният ЕФ бил 2 връчен на 13.01.2024г. чрез системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) (л.5-6).

Според извадката от информационната система на Отдел „Пътна полиция” – СДВР (системата АИС – КАТ) собственик на въпросното МПС, придобито на 18.12.2023г. се явява жалбоподателката Н. Ц. С. (вж. л.9).

По делото е постъпило и писмо от Дирекция „Управление и анализ на трафика” при Столична община (вж. л.89), към което е приложено копие от схема за организацията на движение на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация за процесния пътен участък (гр. София, бул. „Александър Малинов”, от ул. „Самара” към ул. „Д-р Атанас Москов”, до № 491 – вж. л.89), като е посочено, че към датата 08.06.2020г. в посочения пътен участък няма данни за промяна в организацията за движение, както и че „при липса на монтирани пътни знаци В26, максимално разрешената скорост на движение на ППС в населено място е 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата” /ЗДвП/ (вж. писмо на л.88 и схема на л.89).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: връчване чрез ССЕВ (л.5-6), процесния ЕФ (л.7, 25), справка за собственост на МПС (л.9), заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.10), протокол за последваща проверка № 6-38-19/12.11.2019г. (л.11, 26), удостоверение за „одобрен тип” средство за измерване (СИ) (л.12, 27), писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020г. на ГД „НП” – МВР (л.13, 28), извадка от АИС – КАТ за издаване и връчване на ЕФ (л.14), ежедневна форма на отчет (л.16), справка за нарушител-водач (л.17), протокол за извършено обучение (л.18), протокол рег. № 4332р-27146/08.06.2020г. за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (л.20), писмо вх. № 264272/16.08.2024г. от ОПП – СДВР (л.24), писмо вх. № 263460/15.08.2024г. от БИМ заедно с приложени документи (л.33-67), писмо вх. № 268097/21.08.2024г. от БИМ заедно с приложени документи (л.68-85), писмо вх. № 269286/22.08.2024г. от СО заедно със схема на организация на движението в пътния участък (л.88-89), както и вещественото доказателство:

5 (пет) бр. фотоснимки (л.8 и 15).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата и часа на нарушението и автомобилът, с който е извършено въпросното нарушение, но писмените доказателства не установяват собствеността на превозното средство към датата на извършване на нарушението. В приложената справка за собственост на въпросното МПС е посочено, че жалб. Н. С. е придобила процесния автомобил на 18.12.2023г., но същата сочи, че собственик била лизингова компания. Във веществено доказателство – фотоснимка от клип № 7729 на Радар № 613 точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е 98 км/ч.) посочена на снимковия материал – 101 км/ч., но с оглед допустимата грешка на средството 3 за измерване от ± 3 процента (за скорости над 100 км/ч. – вж. л.11, 38), същата може да бъде и 104,03 км/ч., съотв. 97,97 км/ч.). Точното превишение на разрешената скорост също не е установено – в оспорения ЕФ е отразено превишение от 48 км/ч., а на снимковия материал, с оглед данните в него, превишението би следвало да бъде 47,97 (съотв. 54,03) км/ч.

Писмените документи установяват също така, че става въпрос за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е монтирана на служебен автомобил на пътната полиция с данни за регистрационен номер (вж. л.15-16).

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), като срокът по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8, изр.1 и изр.2, предл.1 от ЗДвП се счита спазен (ЕФ е връчен на 13.01.2024г., а жалбата е от 26.01.2024г.), и е насочена срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.2 от ЗАНН) и като такава следва да провери законността, т. е. дали са спазени процесуалните правила и правилно ли е приложен материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, което налага отмяна изцяло на атакувания електронен фиш, като съображенията са следните:

Законът точно и изчерпателно в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.51 от 05.06.2020г.) въвежда понятието електронен фиш, както и необходимите законови предпоставки за валидността на същия. За разлика от общите процедурни правила по ЗАНН, изискващи двуетапност на извънсъдебната фаза, а именно – образуване на административно-наказателното производство със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и завършването му (при доказано административно нарушение) с издаване на наказателно постановление (НП) от конкретен наказващ орган, разпоредбата на чл.189, ал.4 от цит. з. урежда и допуска изключение от тези общите правила. В т. смис. издаването на електронния фиш е подчинено на строго определени условия, визирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.51 от 05.06.2020г.), а именно: нарушението да е установено и заснето с техническо средство, и в отсъствието 4 на контролен орган и на нарушител. Това налага категоричният извод, че издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, т. е. стационарни, със съответните предварително обозначения за съществуването им и тези средства функционират при автоматичен режим, който сам по себе си не налага наличието на обслужване от страна на контролните органи – именно в този смисъл следва да се разбира употребеното в закона „в отсъствие на контролен орган”. Във всички останали случаи на използване на мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наличието на т. нар. „човешки фактор” и тяхното непосредствено използване и обслужване от контролен орган, приложението на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е изключено и за установяване на нарушения на правилата на ЗДвП с тези технически средства следва да се спазват общите правила и ред на ЗАНН – съставянето на АУАН за нарушението и издаването на НП.

Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aca43c79-0566-4572-97ea-40a095b9946b