Решение № 18081 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18081 гр. С, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110118467 по описа за 2024 година

Предявени са искове от В. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Св.Т И“ № ...., чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, бул.“А С № 125, насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № .., офис 20, представлявано от И В Д и Д В Н, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № .../23.05.2022 г. на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД, и за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 930.00 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 24.09.2024 г./, представляваща платена без основание сума по посочения договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.04.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.

В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договор за потребителски кредит № .../23.05.2022 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищца т а твърди, че на 23.05.2022 г. е сключила с „Ф Б“ ЕООД договор за потребителски кредит № ..., по силата на който й е отпусната в заем сумата от 1000.00 лв., при ГПР 49.11% и срок от 12 месеца.

Отбелязва се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя е договорено да бъде обезпечено с поръчителство от Ferratum bank. Посочва, че при сключване на договора за потребителски кредит, ищцата не е имала представа за размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Едва след като усвоила заемната сума, според ищцата, тя е установила, че са й начислени допълнително 930.00 лв. – такса за обезпечение с поръчителство.

С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. От една страна ищцата обръща внимание, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит. От друга страна се сочи, че договор за поръчителство не е подписан от ищцата нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис.

1

В същото време договорът за кредит се оспорва, тъй като дължимите вноски за поръчителство не са посочени като размер и не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК за разписване на начина на изчисляване и формиране на ГПР. Отбелязва се, че и посоченият в договора ГПР е грешен, тъй като в него не е включено задължението по предоставяне на поръчителство. Това се определя като заблуждаваща търговска практика, съобразно чл.68г, ал.4 ЗПК вр чл.68л, ал.1 от ЗПК, която пречи на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В исковата молба се изложени подробни съображения относно характера на процесния разход на поръчител като такъв по чл.19, ал.1 от ЗПК, който се включва в ГПР.

Отделно от това се обръща внимание, че за кредитора съществува задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договор с него.

Според ищеца, в случай, че той беше включен в ГПР, размерът на последния щеше да е 70%.

Процесната клауза от договора за кредит се оспорва като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕАЕУУ.

Той обаче оспорва сключването на договор за поръчителство с М банк /Малта/ да е задължително условие за отпускане на кредита. Отбелязва, че при кандидатстване за заем, потребителят може да посочи поръчител, избран от него.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Ответникът признава, че при сключване на такъв договор, той може да информира потребителя с точност за разходите за поръчител, но доколкото това са разходи за предоставяне на обезпечението, те не следва да се включват в ГПР.

Отбелязва се, че ответникът е предоставил на ищеца цялата необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина за неговото формиране, като тя е подробно разписана в стандартния европейски формуляр. Освен това, според ответника, след като на потребителя тази информация му е била предоставена преди сключване на договора, той е разполагал с достатъчно време, за да прецени кое от обезпеченията да избере и съобразно това да сключи договор за кредит. Обръща се внимание, че на всеки етап от процеса за кандидатстване за кредит, кредитополучателят разполага с достатъчно време за преценка, доколкото приемането на условията се осъществява чрез СМС код.

Освен това, ответникът сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, респ. чл.9 от договора.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

2

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, ответникът следва да установи, че клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 23.05.2022 г. В. П. Н. е сключила с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор № ... за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1000.00 лв. Страните са постиглани съгласие годишният лихвен процент да е 23.00%, а годишният процент на разходите 49.11 %.

В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 1230.00 лв. и срокът за това – 12 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е посочен размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница и лихва/, както и падежната дата /л.32 от делото/. Съобразно предвиденото в чл.5 от договора, кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на Ф Б.

По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

В случая, според настоящия състав, не е спорно възникването на облигационното правоотношение между страните /в тази насока са изявленията на ищцата в исковата молба/.

Също така, ищцата представя и формулар с преддоговорна информация, което индиция, че такъв й е бил предоставен преди сключване на процесния договор.

В същото време, съдът намира, договорът за кредит отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните 3 вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 12 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика.

В номрата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл.4 от договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 49,11 %.

Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19, ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.