Решение № 745 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20221100510005 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 6939/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 48782/2021 г. на СРС, ГО, 113 състав, ответникът “Застрахователно дружество Е.” АД е осъден да заплати на ищеца М. В. Г., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 714.60лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществените вреди по лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № СА **** ХМ във връзка с реализирано на 28.03.2019 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София по вина на водача на лек автомобил “Тойота Версо” с рег.№ СА **** СК, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 20.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 165.54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 15.05.2019г. до 20.08.2021г. Със същото решение искът за главница за разликата до пълния предявен размер от 884,64 лв. и искът за обезщетение за забава за периода от 04.04.2019г. до 14.05.2019г. вкл. са отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение, в частта, с която исковете са уважени, са постъпили въззивни жалби от ответника в производството “Застрахователно дружество Е.” АД и от третото лице - помагач С. Б. Б. /водач на МПС “Тойота Версо”.

Първоинстанционното решение, в частта му, с която исковете са отхвърлени до пълно заявените им размери, не е обжалвано от 1 заинтересованата страна и не е предмет на въззивна проверка.

Въззивникът “Застрахователно дружество Е.” АД сочи, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, като постановено при наличието на процесуална пречка за развитието на производството, а именно - наличието на друго висящо съдебно производство с преюдициален характер спрямо настоящото. Отправя искане за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по настоящия иск. В условията на евентуалност излага аргументи в подкрепа неправилността на постановеното съдебно решение. Счита, че съдът е достигнал до погрешен правен извод относно приетия за установен по делото механизъм на процесното ПТП. Намира, че същото е осъществено изцяло по вина на ищцата М. Г., поради което исковете се явяват неоснователни. В случай, че съдът приеме, че вина за настъпилото ПТП има ответника, поддържа направеното пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване с искане за намаляване на присъденото обезщетение за вреди.

По изложените съображения моли за отмяна на постановеното първоинстанционно решение решението и постановяване на друго, с което да предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендира се разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. В. Г., чрез адв. К., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Счита, че в хода на производството е установена основателността на предявения иск, с оглед което същият правилно е уважен от районния съд. Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение.

Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв.

Въззивникът С. Б. Б. /трето лице - помагач на страната на ответника/ излага подробни аргументи за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение. Счита, че въпросът за вината за процесното ПТП е бил предмет на друго гражданско дело, което е предходно образувано и е било висящо към датата на последното открито съдебно заседание пред СРС. С оглед на това, намира, че настоящото производство се е развило при наличието на абсолютна процесуална пречка и е подлежало на прекратяване.

С оглед на това, отправя искане за обезсилване на постановеното първоинстанционно решение. Допълнително сочи, че по предходно образуваното дело, към датата на предявяване на въззивната жалба, вече е било налице влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо е установена вината на ищцата за процесното ПТП, поради което моли горното обстоятелство да бъде съобразено от въззивния съд при постановяване на настоящото съдебно решение. В условията на евентуалност излага съображения за неправилност на постановеното решение досежно изводите на съда за наличието на негова изключителна вина за инцидента.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове срещу застрахователя да бъдат отхвърлени, евентуално - размерът на присъденото обезщетение да бъде намален, поради 2 наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на ищцата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата М. Г. с аргументи за нейната неоснователност и искане постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от подпомаганата страна - “ЗД Е.” АД. Излага се становище за нейната основателност с искане постановеното решение да бъде обезсилено, евентуално - отменено като неправилно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, като постановено от съд в кръга на неговата компетентност. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

При извършената служебна проверка за допустимост на постановения съдебен акт, както и с оглед наведените от страните основания за неговата недопустимост, въззивният съд намира следното:

Настоящото гражданско дело е образувано на 24.08.2021 г. по пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданска отговорност на делинквента - чл. 432 КЗ. Ищец по иска е М. Г. /водач на МПС “Фолксваген”/, ответник по иска е “ЗД Е.” АД. Като трето лице-помагач на страната на ответника е привлечен водачът на другото МПС “Тойота” - С. Б..

Претенцията срещу застрахователя е за заплащане на стойността на причинените имуществени вреди върху управлявания от ищцата лек автомобил “Фолксваген”, претърпени в резултат на ПТП от 28.03.2019 г., виновно причинено от застрахования при ответника водач на МПС “Тойота” С. Б..

С искова молба от 22.04.2019 г., подадена от С. Б. срещу М. Г., в Софийски районен съд е образувано гр.д. № 23086/2019 г. по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Претенцията срещу ответницата е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди върху МПС “Тойота” в резултат на ПТП от 28.03.2019 г., виновно причинени от М. Г. - водач на МПС “Фолксваген”. Във връзка с предявения иск е постановено влязло в сила на 20.04.2022г. съдебно решение по в.гр.д. № 12318/2020 г. на СГС, с което предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е уважен като основателен. Като трето лице помагач на страната на ответника е привлечено “ЗД - Е.” АД - застраховател 3 на гражданската отговор на М. Г..

За преценка наличието на основание за обезсилване на постановеното съдебно решение, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, образуваното производство /независимо от поредността му/ подлежи на спиране. Тълкувателната практика на ВКС пояснява, че съдебно решение, постановено при наличието на основание за спиране, се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

В конкретния случай, не се наблюдава твърдяната връзка на преюдициалност между делата. Такава връзка би била налице, ако предходно образуваното дело за вреди беше по иск на самата ищца М. Г. срещу С. Б.

/защото установяване единствено предпоставките по такъв иск са включени имплицитно в настоящото производство/, но не и в огледалния вариант, както е в случая. С оглед на това, правилно съставът на СРС е оставил без уважение направеното искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

На следващо място, неприложима е и нормата на чл. 299, ал. 1 ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Разпоредбата следва да бъде тълкувана съвместно с нормата на чл. 298 ГПК, съгласно която решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

На първо място, видно от посоченото, не е налице пълен субективен идентитет между страните в производствата - независимо че същите три лица участват и в двете производства, техните процесуални качества на главни и подпомагащи страни не са еднакви. На следващо място, независимо, че в предмета на доказване и по двете дела са включени обстоятелства, касаещи едно и също ПТП, правната квалификация на претендираните от ищеца права е различна, като по-тясната /чл. 45 ЗЗД/ в случая не се поглъща от пошироката /чл. 432 ГПК/, поради обстоятелството, че в производството по гр.д.

№ 23086/2019 г. на СРС се изследва вината на М. Г. и наличието на вреди върху имуществото на С. Б., а не обратното, както е в настоящия случай.

С оглед липсата на пълен субективен и обективен идентитет между делата, не е налице основание за прекратяване на настоящото производство поради направения отвод за пресъдено нещо, нито е налице възможност приетото за установено в другото съдебно решение да бъде противопоставено на страните в настоящото производство, или да бъде съобразено от настоящия съдебен състав, който следва да се произнесе по основателността на претенциите и възраженията на страните по съобраните единствено в настоящото производство доказателства.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените от въззивниците доводи за недопустимост на първоинстанционното производство по предявеният главен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

По изложените от страните конкретни оплаквания за неправилност 4 на съдебното решение, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

432 КЗ от М. В. Г. срещу “ЗД Е.” АД, за сумата от 884,64 лв. /съгласно увеличението, допуснато с протоколно определение от 13.04.2022 г./, представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № СА **** ХМ във връзка с реализирано на 28.03.2019 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София по вина на водача на лек автомобил “Тойота Версо” с рег. № СА **** СК, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяването на исковата молба, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 165.54 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва от 04.04.2019 г. /уведомяването на застрахователя/ до датата на предявяване на исковата молба /20.08.2021 г./ Ищцата твърди, че на 28.03.2019г. около 12,55ч. пострадала от ПТП при управлението на собствения си лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.

№ СА **** ХМ в гр. София. Твърди, че се намирала в дясната /собствена/ лента за движение на ул. „Г.Начевич“ с посока на движение от ул.

„Кюстендил“ към ул. „ Акад. Иван Гешов“ на кръстовището с ул. „Георги Софийски“. При подаден зелен сигнал на светофара предприела разрешена маневра завой наляво. В същото време л.а. “Тойота Версо” с рег. № СА **** СК, управляван от С. Б.., чиято „Гражданска отговорност“ била застрахована при ответника, се намирал в същата лента, по-назад в кръстовището.