Решение № 916 от 30.07.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000500710 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260132/8.01.2021г, постановено по гр.д.№ 10639/2017г по описа на СГС, I-16 с-в, е признато за установено по предявения от Н. Н. Н. с ЕГН ********** положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответника К. И. Л. с ЕГН **********, че ищцата Н. Н. Н. е собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. ***, общ. ***, район „***“, ул. „***” №23, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1425 кв.м., съгласно нотариален акт № 143, том XXIV, дело № 4116/1963 г. на Х. О., Първи Нотариус при Софийски народен съд, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., с номер по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на гр.

***, местност „***“, при съседи по нотариален акт: от две страни улици и парцели II и IX, на основание покупко-продажба и по наследство. Осъден е К. И. Л. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Н. Н. Н. сума в размер на 6 500 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат и сума в размер на 785.55 лв., представляваща разноски за държавна такса в производството.

Решението е обжалвано от К. И. Л., представляван от адв.З. О. от САК, с доводи, че е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява срещу изводите на съда, че наследодателите на ищцата са придобили правото на собственост въз основа на договор от 12.10.1963г. за покупко-продажба от ТКЗС, тъй като същият е нищожен поради неспазена форма. Счита, че цитираната разпоредба–чл.4, ал.1 и чл.12 от ЗРПВПВННИ, за подписване на НА само от нотариуса, е създадена преp април 1969г, и не e приложима при определянето на действителността на НА №143/12.10.1963г. Към датата на съставяне на НА не е 1 съществувала разпоредба, която да предвижда, че НА се подписва само от нотариуса. Сочи, че разпоредбата на чл.113 ЗС не следва да се прилага, тъй като придобивните основания на страните по делото са различни, като на ищцата е наследяване по закон и не подлежи на вписване. Възразява срещу некредитирането на показанията на свидетеля Р., като поддържа, че същите установяват, че К.Л. е установил владение върху спорния поземлен имот след като го е закупил от Г. С. на 15.05.2013г, а преди това от март 2012г същият се е владял от продавача, поради което е придобил по давност процесния имот. Претендирал е да се отмени обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски за пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна по жалбата-Н. Н. Н., представлявана от адв.П.Ц. Г. от САК, е оспорила същата с доводи, че е неоснователна. Сочи, че по делото е установено придобиването на правото на собственост от наследодателите на ищцата с НА № 143, том XXIV, дело № 4116/1963г. на Х. О., който НА не е бил оспорен по реда на чл.193 ГПК.

Поддържа, че е установено и второто придобивно основание-владение върху процесния имот въз основа на свидетелските показания на св.Ш.. Поддържа, че са правилни изводите на съда, че праводателите на ответника не са придобили правото на собственост върху имота, тъй като НА не е бил вписан в Служба по вписванията, както и не е установено твърдяното придобиване въз основа на давностно владение от ответника, тъй като ангажираните в тази насока свидетелски показания за неточни, липсва им конкретика.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски за пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото Н. Н. Н. е посочила в исковата молба, че притежава правото на собственост на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в гр. ***, общ. ***, район „***“, ул. „***” №23, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1425 кв.м., съгласно нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., с номер по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на гр.

***, местност „***“, при съседи но нотариален акт: от две страни улици и парцели II и IX.

Поддържа, че е придобила собствеността, по наследство от своите родители Л. А. В., починала на 13.05.2005 г. в гр. *** и Н. Й. Н., починал на 08.07.2007 г. в гр. ***.

Наследодателите й придобили правото на собственост върху гореописания имот чрез закупуването му от Трудово кооперативно земеделско стопанство „Г. К.” - *** на 12.10.1963 г. с нотариален акт за собственост на придобит имот по Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 143, том XXIV, дело № 4116/1963г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен съд. От 12.10.1963 г. до настоящият момент процесният имот е владян и ползван непрекъснато, спокойно и необезпокоявано първо от нейните родители, а след това и от нея. Претендирала е да се приеме за установено, че е собственик на имота въз основа на наследствено правоприемство, евентуално въз основа на давностно владение. Относно претендираната собственост от ответника е навела възражения относно придобивното му основание–договор за покупко-продажба, че не е придобил правото на собственост, тъй като прехвърлителят му не го е притежавал, поради невписан в СП нотариален акт. Посочила е, че нотариален акт за покупко-продажба № 23а, том XXV, дело № 4613/1967 г. на Нотариус при СНС не е вписан в Службата но вписвания и не може да бъде открит в имотния регистър при Агенцията по вписвания. Оспорила е доводите на ответника за придобиване на имота въз основа на давностно владение.

Ответникът по делото – К. И. Л. е оспорил исковите претенции с доводи, че са неоснователни. Изложил е възражения, че ищцата не е собственик на спорния имот, тъй 2 като ТКЗС не е било собственик на земята, която ползва, а е имало върху нея само право на кооперативно земеползване. След като процесният имот е внесен в ТКЗС, то на основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ е изключено вещноправното действие на договора за продажба между ТКЗС „Г. К.“ и праводателите на ищцата, както и възможността ищцата да се позове на придобивна давност. Навел е възражение, че не е спазена формата за продажба, защото праводателите на ищцата Л. А. В. и Н. Й. Н. не са подписали нотариалния акт, поради което същата няма прехвърлителен ефект.

Посочил е, че е придобил правото на собственост въз основа на прндобивна давност, тъй като е владял процесният имот от 15.05.2013г. до предявяване на исковата молба, а от м.март 2012г от праводателите му, към които присъединява владението си, а на основание чл.92 ЗС и на построената в него сграда.

С решението СГС е уважил исковата претенция на ищцата, като е приел за установено, че е собственик въз основа на наследяване от праводателите си, придобили въз основа на покупко-продажба процесния имот от ТКЗС, че не е било необходимо страните да подписват договора, отразен в НА, а само нотариуса, съгл. 4, ал.1 от ЗРПВПНИ, че ответникът не е доказал, че е придобил правото на собственост въз основа на давностно владение.

Установява се от нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПНИ, № 143, том XXIV, дело № 4116/1963 г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен съд, че на 12.10.1963 г., ТКЗС „Г. К.“, *** е продало на купувачите Н. Ю. Н. и Л. А. В. /чийто единствен наследник е ищата по делото, тяхна дъщеря, с оглед на представено удостоверение за наследници от 26.05.2017г. на СО, район „Оборище”/, празно дворно място, с площ от 1425 кв. м., съставляващо парцел I – 299, от кв. 27 по плана на гр. ***, м.

„***“, при съседи: от две страни улица и парцели II и IX.

От представено по делото удостоверение изх. № 94-00-2678/11.08.2018 г. на ГИС – София, и от комбинирана скица за идентичност, УПИ I-299 от кв. 27 по действащ регулационен план на м. „***“, се установява, че ПИ с идентификатор ***, с ПИ с идентификатор *** и ***, както и с ПИ № 102 и ПИ без пл. номер – улици по архивен кадастрален план на София, е частично идентичен (попада изцяло) в ПИ № 299 от кв. 27 по стар кадастрален план, кадастрален лист № 589, както площта му по графични данни е 1463 кв. метра.

По делото е представен договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт от № 17, том I, per. № 1519, дело № 16 от 2013 г. на нотариус М.Д.-С., вписан в Агенция по вписванията на 15.05.2013 г. с вх. peг. № 21580, акт № 130, том 51, дело № 16116, с който Г. К. С., в качеството на продавач, продава на К. И. Л., дворно място в гр.***, ул.”***” №23, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1425 кв. м., а по скица 1446 кв. метра, за сума в размер на 97 000 лв.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 12, том I, per. № 1253, дело № 12 от 2013 г. на М.Д.-С., вписан в Агенция по вписванията с вх. peг. № 17154 от 17.04.2013 г., В. Г. С., чрез пълномощника си Г. К. С., е дарила на сина си Г. К. С. 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот.

От преписката по нотариални дела № 16 от 2013 г. и № 12 от 2013 г., е видно че е представен нотариален акт за покупко-продажба № 23А, том XXV, дело N 4613/1967 г. на Нотариус при СНС (л. 69 от делото), без данни за вписване на акта, с която Н. Й. и Л. В. продават на К. В. С. процесния имот. На представеното копие на същия нотариален акт (л.

93), е направено отбелязване за „верността на преписа от оригинала на официален (частен) 3 документ, от Н. Г., която е помощник - нотариус при нотариус М.Д.-С., което впоследствие е опровергано от справка „Обща архива „Вярно с оригинала” свидетелските показания на Г..

Видно от удостоверение изх. № 155 от 30.01.2020 г. на Служба по вписванията, Агенция по вписванията, в книга „Актова книга за продажби“, том XXV от 1967 г., няма подреден акт с номер „23А“, като след акт № 23 следва акт № 24.

В писмо изх. № 572 от 08.02.2019 г. от Службата по вписвания, Агенцията по вписвания, е отбелязано че няма пълно съвпадение на посочените данни за нотариален акт № 23А, том XXV, дело N 4613/1967 г. на Нотариус при СНС, като под № 23, в том XXV от 1967 г. се съхранява нотариален акт за недвижим имот със страни Р. Д. Р. и П. М. М., като на акта отговаря дело № 4607. На дело № 4613/1967 г. в Службата по вписванията, отговоря нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 29, том XXV от 1967 г., със страни ТКЗС „Д. Благоев“ и Т. Л. Б..

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

По делото е предявен положителен установителен иск за признаване право на собственост на ищцата Н. Н. Н. срещу К. И. Л. на основание наследствено правоприемство и покупко-продажба от родителите й Н. Й. Н. и Л. А. В.. От представения по делото договор за покупко-продажба от 12.10.1963г. наследодателите й са придобили правото на собственост върху имот-празно дворно място, с площ от 1425кв.м., съставляващо парцел I299, кв.27, по плана на гр.***, м.”***”, от ТКЗС „Г.К.”-***. Ответникът е навел възражения, че договорът е нищожен, тъй като същият не е подписан от страните по него, а само от нотариуса. Разпоредбата на чл.4, ал.1 и чл.12 от ЗРПВПВННИ, за подписване на НА само от нотариуса, е приета през април 1969г. В посочения закон не е било предвидено изрично изискване за реквизити на НА, подписан само от нотариуса. В ЗРПВПВННИ е предвиден специален ред за продажба на имоти, което се е извършвало въз основа на решение на РНС, каквото е било представено пред нотариуса, а именно препис извлечение от протокол №25/1.10.1963г на Кирковски районен народен съвет-изпълком. Законът предвижда специална процедура за придобиването на подобни имоти: подаване на молба до ОНС, с която да бъде определена цена на имота, който се предлага за продажба, цената да бъде определена от председателя на НС и кандидат купувачът да се е съгласил с нея, председателят на НК да определи кандидатът като купувач на имота, който да внесе цената на имота. Съществено условие, завършващо процедурата по прехвърляне на имота, е преписката да бъде изпратена от ОНС на нотариуса за издаване на акт за продажбата, съобразно посочения по-горе закон-чл.4 ЗРПВПННИ. В случая предвидената процедура е спазена, което е видно от описаните приложения в НА. Съгласно Решение №2063/24.10.1968г по гр.д.№ 1968г, I ГО, се приема, че сделката за прехвърляне на собственост по ЗРПВПВННИ не се извършва въз основа на пряко договаряне между собственик на имота и приобрететал, а при интервенцията на председателя на изпълнителния комитет на местния народен съвет, който определя цената на имота и ако с нея са съгласни собственикът и купувачът, същата се внася от приобретателя, а той бива снабден с НА въз основа на писмо на народния съвет без участието на собственика. Изрично в НА е посочено, че актът се съставя на основание посочения протокол от Кирковски народен съвет, като нотариусът се е уверил, че са налице всички необходими условия за оформяне на извършената чрез съвета сделка. От това следва, че се касае за сделка, за която изрично е посочено, че се извършва чрез съвета, а не за пряко договаряне между страните и волеизявления на същите, отразени в НА, тъй като тези техни волеизявления са дадени още в административното производство, а впоследствие съветът изпраща документите на нотариус без да е необходимо участието на страните. Това впоследствие е довело и до изрично приемане на разпоредбата на чл.4, ал.1 и чл.12 от ЗРПВПВННИ, за подписване на 4