Решение № 406 от 28.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Казанлък, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510100387 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, действащ чрез адвокат В. Д. М., АКС.З., против И. М. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **** с правно основание чл. 23, ал. 2 СК. Ищецът сочи, че с ответницата сключили граждански брак на **** г., като на 09.09.2002 г. по време на брака закупили апартамент 11, с изложение запад-юг, находящ се в гр.К., в жилищен блок конфекция Б., на ул. „Х.Б.“ **, построен на основание отстъпено право на строеж върху земя общинска собственост, в квартал **** по плана на града, на ****, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение 4 и таванско помещение 9, както и 1/15 ид. част от общите части на сградата и 1/76 ид.ч. от правото на строеж върху терена с площ от **** кв.м., при съседи: на апартамента горе-И. М., долу-И. К., видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот N **** г. на Нотариус Н.Б., с район на действие PC-Казанлък за сумата от 11700,70 лв.

Съгласно схема 15-237099-08.03.2021 г., издадена от СГКК гр.С.З., апартаментът бил с идентификатор ****, с предназначение - жилище, апартамент, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект **** и ****, под обекта: обект № **** и над обекта обект ****, заедно с прилежащите му Избено помещение 4 и таванско помещение 9, като самостоятелният обект се намирал на етаж 4 в сграда с идентификатор № ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: гр.К., ул.“Х.Б.“ **, ****. Данъчната оценка на апартамента била в размер на 51 161,40 лв. съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № **** г. издадена 1 от Община К.. Сочи, че на 06.06.2012 г. бракът им бил прекратен с развод решение от 06.06.2012 г. постановено по гр.д. № ****/**** г. по описа на КРС, след което режимът на СИО се прекратил с развода им с ответницата и останали съсобственици на този апартамент. Сочи, че на 14.08.2002 г. със съгласието на вече бившата му съпруга продал апартамент негова лична собственост за сумата от 6300 лв.. която сума вложил изцяло за закупуването на процесния апартамент. Паричните средства, получени от продажбата на неговата лична собственост имот, дадени от него и вложени в закупуването на апартамента били в размер на 6 300 лв. поради което предявява настоящия иск за частично преобразуване на негово лично имущество в продобиването на общия им имот. Съгласно Тълкувателно решение 5/2013 на ВКС придобитото през време на брака, независимо на чие име, било с характера на вложените в продобиването средства. Ако те били изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият нямал принос в продобиването - изпяло или за съответната част, макар да участвал в придобивната сделка. Бракът не бил средство за неоснователно обогатяване. Съществен бил приносът в продобиването, а не това на чие име бил придобит имотът. Сочи, че не можел да се спогоди относно квотите в съсобствеността на апартамента и ответницата не била съгласна с преобразуването на личното му имущество, бил принуден да заведе настоящия иск, като моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че притежава и е собственик на 76,92 % идеални части от гореописания апартамент, предвид обстоятелството, че част от заплатената сума за закупуването на апартамента в размер на 6 300 лв. била негова лична собственост, преобразувана от продажбата от негово лично имущество - друг апартамент. Останалата сума в размер на 5400,17 лв. /11700.70 - 6300 = 5400,70 / е заплатена от тях - страните в режим на СИО, и така ответницата е вложила в режим на СИО сумата от 2700.35 лв., а от негова страна 9000.35 лв., от които в режим на СИО сумата от 2700,35 лв. и 6 300 лв. негови лични средства, получени от продажбата на апартамент негова лична собственост. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че първоначално спрямо нея били предявени две искови претенции, като с първата от тях се искало от ищеца да бъде определен по[1]голям дял от недвижим имот, придобит от нея, представляващ апартамент е идентификатор **** с предназначение жилище с административен адрес гр. К., ул. „Х.Б.“ **, ****. С втората искова претенция се искало съдът да раздели процесния апартамент между нея и ищеца при квоти 76,92% идеални части за ищеца и 23,08 % идеални части за нея. След като оспорила исковите претенции, ищецът коригирал исковата си молба и вече от съда само се искало да се постанови съдебен акт, с който да се приеме за установено, че ищецът притежавал и бил собственик на 76,92 % идеални части от процесния апартамент. Отново се твърдяло, че ищецът продал свой имот и част от получената сума в размер на 6300лв. предоставил за 2 закупуване на процесния апартамент, като по този начин било налице преобразуване на негово имущество. Оспорва тази искова претенция и счита, че следвало да се отхвърли като неоснователна и недоказана по следните съображения: Действително с ищеца били съпрузи от ****г. до 06.06.2012г., когато бракът им бил прекратен. Действително на 14.08.2002г. ищецът продал негов недвижим имот, представляващ апартамент, като сделката била обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** на нотариус Н.Б.. Действително на 09.09.2002г. закупила процесния апартамент, за което бил съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот ****г. на нотариус Н.Б.. Оспорва изцяло исковите претенции и отправените в исковата молба твърдения, че ищецът е вложил лично негови средства, придобити от продажба на негов недвижим имот в имота, който придобила тя. През 2002г. ищецът бил хазартно зависим и имал много дългове и многократно бил търсен от неговите кредитори, за да им върне сумите, които им дължал. По тази причина и за да се издължи на своите кредитори ищецът продал собствения си недвижим имот, като с получената сума погасил задълженията си. Дори и да имало останали някакви средства от тази продажба, то същите били много малко и послужили за закупуване на вещи за дома и неговото обзавеждане. Недвижимият имот, който тя закупила по време на брака й с ищеца, бил придобит основно с нейни средства, представляващи спестявания и предоставени й от нейни роднини. По тази причина имотът бил записан на нейно име, а не на името на нея и ищеца. Настоящият спор не попадал в обхвата на указанията, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, противно на твърденията в исковата молба. В случая константната съдебна практика била категорична и обобщено се изразявала в следното: „В хипотезите, когато продобиването на имот е на името само на единия съпруг, установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг, е изключено. В този случай възниква или съпружеска имуществена общност или трансформация на придобиващия съпруг.“ В този смисъл са например Решение № 45 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г., II г. о., ГК; Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015 г„ II г. о„ ГК. Заявява, че оспорва исковата молба. Процесният апартамент бил изключителна нейна собственост и моли съда предвид константната съдебна практика тази искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли на основание чл. 23, ал. 1 СК да бъде признато за установено спрямо ищеца, че процесният апартамент е придобит по време на брака с нейни средства и представлява нейно лично имущество, като ищецът няма принос в неговото придобиване.

Претендира за разноски по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Не е спорно, че страните са сключили граждански брак на **** г., 3 който брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № ****/**** г. по описа на КРС.

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** на нотариус Н.Б., е видно че на 14.08.2002 г. Т. Г. Т., със съгласието на съпругата си И. М. Т. продал на С.Д.С.,следният свой недвижих имот, придобит чрез обезщетение по реда на чл.100 ЗТСУ /отм./ и представляващ негова лична собственост ,а именно: апартамент № 12 /дванадесети/, находящ се в град К., в жилищен комплекс “И.”,в жилищна сграда ****, жилищен блок № 19 /деветнадесети/,във вход “А”,на **** етаж,състоящ се от две стаи, столова,кухня и сервизни помещения,със застроена площ от 83,73 кв.м.

/осемдесет и три пяло и седемдесет и три стотни кв.метра/,ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12 /дванадесето/,с полезна площ от 4,40 кв.м. /четири цяло и четиридесет стотни кв.метра/.

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот ****г. на нотариус Н.Б., е видно че на 09.09.2002 г. Ц. С. Е. и съпругата му Н.

Х. Е., чрез пълномощника си Ц. С. Е. и Е. С. Е. продават на И. М. Т., следният свой недвижим имот,придобит по покупка и чрез наследяване по закон и по завещание,а именно: апартамент № ****,с изложение юг-запад,находящ се в град К.,в жилищен блок-конфекция “Б.”, на улица „Х.Б.” № ** /****/,построен на основание отстъпено право на строеж върху земя общинска собственост, в квартал **** /****/ по плана на града,на **** етаж,състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащите помещение № **** и таванско помещение № 9.

Видно от схема 15-237099-08.03.2021 г., издадена от СГКК гр.С.З., апартаментът е с идентификатор ****, с предназначение - жилище, апартамент, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект **** и ****, под обекта: обект № **** и над обекта обект ****, заедно с прилежащите му Избено помещение 4 и таванско помещение 9, като самостоятелният обект се намирал на етаж 4 в сграда с идентификатор № ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: гр.К., ул.“Х.Б.“ **, ****.

Данъчната оценка на апартамента е в размер на 51 161,40 лв. съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № **** г. издадена от Община К..

Приобщени са Заповед за защита **** г., издадена по гр.д.

№****/**** г. на КРС, както и Заповед за защита №****., издадена по гр.д.

№****/**** г. на КРС, видно от които съдът е задължим ищецът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата.

По делото се събраха гласно доказателства.

Свидетелят О.Т.Ц., без родство със страните, заявява, че познавал Т. от 2001 г. - бил шеф на цех в „Б. К“. Станали приятели. През август, 2002 г продал апартамент. След това заминал на море със семейството си, помолил го да му пази парите през това време. След 2-3 седмици - на 09.09 си ги 4 потърсил обратно. Били 6-7 хиляди лева. Предал му ги в центъра на град К., не помни точно колко са били парите, но ги преброил. Не му било известно Т. да е имал зависимости от хазарт, бил му партньор в бизнеса.

Сочи, че разписка за пликчето с пари не е взимал, когато ги връщал – също – не му искал. Познавал съпругата на Т., но те били в тежки отношения от както ги познавал. Не коментирали как е бил закупен апартамента. Заем от тях не е искал. Към онзи период били с Т. приятели, след това бизнес партньори, а сега - само приятели. Имущества – коли, ниви, морски имоти, апартаменти, злато – незнае дали са придобили. Коли са придобили във фирмата.

Свидетелката М. Г. М., майка на ответницата, желае да свидетелства, заявява, че по време на брака И. и бившият й зет придобили апартамент през 2002 г., намирал се на ул. „Х.Б.“, за което им помогнали. В онзи момент, знаела от дъщеря си, че зет й се е занимавал с хазарт, трябвало да продаде негов личен апартамент, за да може да покрие дълг, който имал заради хазарта. Сочи, че тя помогнала за закупуването на апартамента с 5000 лева, била в Г. 17 години, работела. Лично дала сумата от 5000 лева, пращала ги по другата си дъщеря. В момента в апартамента живеел Т., изгонил дъщеря й и детето. И. живеела на квартира под наем, не можела да влезе в апартамента, а Т. не й плащал наем.