Решение № 260095 от 06.12.2021, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260095 / 6.12.2021 г. град Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К

И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ състав

На двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ

Секретар ……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ..........................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….………… Гражданско дело номер......1025.......по описа за............2020..................година, УСТАНОВИ:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.А.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник- адв. Я.С., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти-земеделски земи по реда на чл. 34, ал.1 от ЗС и чл. 341 и сл. от ГПК против М.Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** *****№193, вх. А, ет. 5, ап. 49, К.В.В., ЕГН ********** с адрес:

***, Р.Д.Д.– Д., ЕГН ********** с адрес: ***, К.Г.Д.,

ЕГН ********** с адрес: ***, В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, К.Х.К., ЕГН **********, с адрес*****, В.Х.И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и Т.Х.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, находящи се в землището на с. ****, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, ЕКАТТЕ ****

С настоящата искова молба се претендира на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът да осъди М.Х. М. да заплаща на ищцата Г.А.М. сума в размер на ½ от средния пазарен размер на получаваната рента в района, която била в размер на

27 лева / дка. за 64/90 ид. ч. от общо 105667 кв.м., равняваща се на сумата 1014, 39 лева, представляваща обезщетение за ползването на дела на Г.А.М. от недвижимите земеделски имоти, предмет на делба за стопанска година, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното извършване на делбата. Желае се ответника да бъде осъден да заплаща тази сума за всяка стопанска година до приключването на делото, като плащането да се извършва в периода, в който се плащат наемните/арендни плащания – до края на м. септември за всяка стопанска година до приключването на делото, вкл. и за 2020 година.

Съдът е приел за разглеждане така предявения иск, като е изпратил на останалите съделители копие от исковата молба и приложенията към нея.

В преклузивния срок по чл. 131 е постъпил отговор от М.Х. М., с който отговор същия, чрез пълномощника си твърди, че претенцията е допустима, твърди, че в представеното към момента по делото удостоверение за наследници № 595 / 15. 12. 2020 г. на община Сунгурларе не е вписана дъщеря на Г.Д.Г.- Н.Г.С., починала 22. 05. 1984 г., оставила като законни наследници А.Г.Д. (брат) и П.Г. Г. (сестра).

А.Г. Д. (№ 2.2) е починал на 24. 02. 2020 г. и оставил законни наследници: В.Д.В.П.

(№ 2.2.1.2) с ЕГН: ********** от гр. *********, Р.Т.Д.П.

(№ 2.2.1.3) с ЕГН: ********** ***№ 9 и Д. А. М. (№ 2.2.2) с ЕГН: ********** от гр. *****. № 43. П. Г. Г.(№ 2.3) починала на 08. 01. 2014 г. и оставила законни наследници: А. И. С. (№ 2.3.1) с ЕГН: ********** от гр. **** и З.И. Г. (№ 2.3.2) с ЕГН: ********** от гр. *****.

Твърди, че посочените лица следва да се конституират в производството като съделители.

Относно основателността на иска, се твърди, че имотите предмет на иска за делба са били възстановени с решение № 20680 от 04. 11. 1998 г. на ПК гр. Сунгурларе и решение № 20681 от 04. 11. 1998 г. на ПК гр. Сунгурларе по поземлена преписка вх. № 6504 / 18. 03. 1992 г. на наследниците на Д. Г.Д. починал на 03. 01. 1933 г., като правото на собственост е възстановено върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Везенково, общ.

Сунгурларе, представляващи поземлени имоти с №№014033, 022009, 025008, 031031, 032029, 034009, 039013, 040018, 043031, 043061,051012,

059029, 074020, 077022, 095046, 096002, 010193 по плана на землището на селото.

Посочва, че 1/90 ид. ч. е била дарена на М.Х. М. от част от наследниците на недвижимите имоти, а 64/ 90 ид. ч. са били закупени от същите наследници, като по този начин бившите съпрузи /брака на които е бил прекратен с Решение по гр. дело № 5697/ 2016 г. по описа на РС Бургас, чрез развод считано от 12.01.2017 г./ са станали собственици на посочената част и делбата на поземлените имоти следва да се допусне и извърши между съсобствениците, страни в настоящото производство, при квоти на притежание както следва: Г.А.М.- 128/ 360 ид. ч., М.Х.М.- 132 / 360 ид. ч., Д.А.Б.- 4/ 360 ид. ч., К.В.В.-

36/ 360 ид. ч., Р.Д.Д.-Д.-12/

360 ид. ч., К.Г.Д.- 12/ 360 ид. ч., В.Г. Д.- 12/ 360 ид.ч., В.Д.В.П.- 3/ 360 ид. ч., Р.Т.Д.П.- 3/ 360 ид. ч., Д.А. М. -6/ 360 ид.ч., А.И.С.- 6/ 360 ид. ч. и З.И.Г.-6/ 360 ид. ч..

Не се оспорва искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК за плащане на 27 лв./дка обезщетение за ползване на процесните земи, общо за дела на ищеца 37. 570 дка възлизащо на 1014. 39 лв. считано от 2020 / 2021 стопанска година.

Останалите съделители не са представили отговори на така предявената искова молба и не са взели становища по същата.

В съдебно заседание така предявените претенции с исковата молба се поддържат и се иска тях уважаване изцяло. Извършено е изменение на претенцията относно правото на собственост на ищцата Г.А.М., като се желае съдът да приеме, че същата е придобила правото на собственост върху 35 / 90 ид. ч. от правото на собственост върху процесните земи, тъй като същата е придобила правото на собственост от ответниците Т.Х.Ф. и П.П., за което са представени и съответните нотариални актове. Желае също така съдът на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да осъди М.Х.М. да заплаща на Г.А.М. сума в размер на 27 лева за декар обезщетение за дела и, възлизаща общо на сумата от 1109, 51 лева за всяка стопанка година, считано от 2020 / 2021 стопанска година до окончателното извършване на делбата.

В съдебно заседание се явява единствено пълномощник на М.Х.М., който подържа отговора и желае да се извърши делбата, не възразява срещу изменението на иска и не го оспорва. Останалите съделители не се явяват и не изпращат представители.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по настоящото дело, а е и видно от представените първоначално и в последствие, удостоверения за наследници № 595 / 15. 02. 2020 г. на Община Сунгурларе; № 11 / 04. 02. 2021 г. на кметство с. Везенково, община Сунгурларе; № 50 / 23. 04. 2021 г. на Община Върбица, област Шумен, че посочените като ответници в исковата молба и допълненията към нея, Д.А.Б., К.В.В., Р.Д.Д.–

Д., К.Г.Д., В.Г.Д., П.П.П., Н.П.П.,

К.Х.К., В.Х.И. и Т.Х.Ф. са наследници на общият им наследодател Д.Г.Д.роден на **** г. и починал на 03. 01. 1933 година.

Този факт не се оспорва от страните по настоящото дело и се признава от тях.

Видно от решения № 20680 от 04. 11. 1998 г. и № 20681 от 04.

11. 1998 г. на ПК в гр. Сунгурларе по преписка по заявление вх. № 6504 / 18.

03. 1992 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Г.Д.върху седемнадесет поземлени имота с настоящи идентификатори: № *** ; № ***; № 10327. 25.8; № ***

; № *** ; № *** ; №

*** ; № *** ; № *** ; № *** ; № *** ; №

*** ; № *** ; №

*** ; № 10327. 95.46 ; № *** ; № *** всички по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Везенково, Община Сунгурларе, Област Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-1679/10.10.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК.

С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 87, том ІІ, рег. № 1225 дело № 193 от 2015 г. на нотариус № 570 с район на действие района на РС- Карнобат, акт № 114 том VІ, дело № 894 от 12. 05. 2015 година на Служба по вписвания Карнобат, М.Х.М. е надарен с 1/90 ид. ч. от недвижими имоти в землището на село Везенково, община Сунгурларе, област Бургаска. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том ІІ, рег. № 1226 дело № 194 от 2015 г. на нотариус № 570 с район на действие района на РС- Карнобат, акт № 115 том VІ, дело № 894 от 12. 05. 2015 година на Служба по вписвания Карнобат, М.Х.М. е закупил 64 / 90 ид. ч. от недвижими имоти в землището на село Везенково, община Сунгурларе, област Бургаска от част от наследниците на Д.Г.Д..

С Решение по гр. дело № 5697/ 2016 г. по описа на РС Бургас, бракът между М.Х.М. и Г.А.М. е бил прекратен чрез развод считано от 12.01.2017 г., като СИО е прекратена с развода и се е трансформирала в обикновена съсобственост, която подлежи на делба. Видно от посоченият по горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, по време на брака М. е придобил 64 /90 ид. части от земеделските земи останали в наследство от Д.Г.Д.които следва да бъдат поделени между него и ищцата Г.М.в съотношение за всеки от тях по ½ част от притежаваните недвижими имоти.

По отношение на останалите съделители: Видно от представеното удостоверение за наследници № 11 / 04. 02. 2021 г. на кметство с.

Везенково, община Сунгурларе, един от наследниците на общия наследодател Д.Г.Д.а именно Г.Д.Г. е имал три деца, двете от които или техните наследници са се разпоредили с правото си на собственост, върху наследствените им земеделски земи като са дарили и продали на М.Х.М. идеални части от тях, което не е сторено от наследника Н.Г. С. или нейните наследници. Видно от представеното удостоверение за наследници № 50 / 23. 04. 2021 г. на Община Върбица, област Шумен, същата е починала, като е оставила наследници Т.Х.Ф.- дъщеря, П.П.П.- внук, Н.П.П.-внук, В.Х.И.- внук, К. Х.К.- внучка, които следва да участват в делбата и съответно да придобият дял от делбената маса.

От посочените по горе нотариални актове се установява, че в разпореждането с идеални части от наследствените недвижими имоти извършени с тези актове не са участвали и част от наследниците на Д.А.Д., внук на общия наследодател, а именно Д.А.Б. – негова внучка. Не са участвали и наследниците на другия син на общия наследодател Н..Г.- К.В.В., Р.Д.Д.- Д., В.Г.Д. и К.Г.Д., които следва да получат съответстващият им се дял от недвижимите имоти останали в наследство от общия им наследодател.

Относно част от изложените твърдения в отговора на исковата молба от пълномощника на М.Х.М., относно наследници на дъщерята на общия наследодател- Н.Г.С.съдът намира същите за неоснователни, тъй като наследниците на същата са посочени в удостоверение за наследници № 50 / 23. 04. 2021 г. на Община Върбица, област Шумен и не съответстват на посочените в отговора на ИМ.

По отношение на наследниците на А. Г. Д. (№ 2.2) починал на **** г., съдът намира, че същите не следва да бъдат конституирани в настоящата делба, тъй като вино от Н. А. за дарение на недвижими имоти № 87, том ІІ, рег.

№ 1225 дело № 193 от 2015 г. на нотариус № 570 и Н. А. за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том ІІ, рег. № 1226 дело № 194 от 2015 г. на нотариус № 570, А. Г.Д. приживе се е разпоредил с притежаваните от него недвижими наследствени имоти, като е участвал лично в това разпореждане, поради и което неговите наследници не следва да бъдат конституирани като съделители в настоящото производство.

Абсолютно същото се отнася и до посочените в отговора на ИМ А.И.С.(№ 2.3.1) с ЕГН: ********** от гр. Сливен, и З.И.Г.(№ 2.3.2) с ЕГН: ********** от гр. Бургас, които са се разпоредили с правото на собственост върху полагащите им се идеални части от наследствените недвижими имоти на общият им наследодател, като са ги дарили и продали на М.Х.М., поради и което не следва да бъдат конституирани като съделители в настоящото производство.

От представените в хода на първата фаза на делбата нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 9, том V, рег. № 2438, дело № 459 от 2021 г. на нотариус № 581 на НК, с район на действие района на РС- Карнобат е видно, че съделителите Т.Х.Ф. и П.П.П. са продали на ищцата Г.А.М. идеалните си части от наследствените им недвижими имоти. Същите са подали молби, с които желаят да бъдат заличени от списъка на ответниците по делото, което се подържа от процесуалните представители на ищцата Г.А.М. и М.Х.М. и е направено в първото по делото съдебно заседание и е било допуснато от съда с протоколно определение, което съдът е отменил като неоснователно и противоречащо на задължителната съдебна практика, а именно на Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОС на ГК на ВКС, където е посочено, че „При извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна.“ В тази връзка и съдът намира за правилно да се произнесе по допускане на делбата по отношение на първоначалните съделители при съответните квоти, тъй като не е налице съгласието на всички съделители.