Решение № 19 от 22.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20212100900118 по описа за 2021 година

Производството по делото е с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по повод исковата претенция на „Кънстракшън енд менаджмент билдингс груп“ ЕООД, ЕИК 201729144, със седалище и град Поморие и адрес на управление ***А, представлявано от Спиридон Димитров Костадинов, а след вписана в търговския регистър промяна „Кънстракшън енд менаджмент билдингс груп“ ЕООД, ЕИК 201729144 - в несъстоятелност против „Иксепшънъл“ ЕООД /заличено/, ЕИК 202543534, със седалище град Несебър и адрес на управление Административен център „Сапфир“, ет. 3, представлявано от Владимир Атанасов Сербезки за приемане на установено, че въз основа на заявление А4, с вх. № 20210121121602 по партидата на „Иксепшънъл“ ЕООД /заличено/, ЕИК 202543534, е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно заличаване на дружество поради приключило производство по ликвидация. Претендира се от ищцовата страна и осъждането на ответната да и заплати сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ищцовото дружество твърди, че се намирало с ответното в правоотношение, произтичащо от договор, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу извършване на строителство №160, том II, дело № 351/06.06.2013 година на нотариус с район на действие Районен съд - град Несебър. По него ответникът му дължал сумата от 150 000 евро. С този договор той се задължил да изгради подробно описани в него обекти, съгласно одобрени архитектурни проекти от 28.09.2007 година и 24.11.2010 година на Община Несебър и протокол за откриване на строителна линия и ниво на строежа от 10.12.2007 година, издаден от Община Несебър. В т. XIV от цитирания договор било уговорено, че ако не построи обектите в договорените срокове, дължи на ищеца неустойка в размер на 300 евро на ден, но не повече от 150 000 евро. Различните обекти следвало да се завършат в груб строеж /акт обр. 14/ през 2015 година и 2016 година. Те не били изградени в договорената степен и до прекратяване на дружеството, поради което договорената неустойка достигнала своя предел от 150 000 евро, изискуеми към датата на откриване на производството по ликвидация.

Според чл. 267 от Търговския закон, ликвидаторът бил длъжен да отправи покана до известните кредитори, като обяви последната в търговския регистър. В случая, съобразно решение на едноличния собственик на капитала на ответника от 21.10.2019 година за негов 1 ликвидатор бил назначен Владимир Атанасов Сербезки, който бил негов управител преди откриване на производството по ликвидация. Поради това, според ищеца, той бил наясно със съществуващото правоотношение между тях.

Ликвидаторът на ответното дружество, обаче не изпратил писмена покана до ищеца.

Поради това, на 15.01.2021 година му била връчена покана за незабавно изпълнение. На 18.01.2021 година ищецът депозирал молба пред Бургаския окръжен съд с искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, по която било образувано търг. дело №18/2021 година по описа на този съд.

На 21.01.2021 година Сербезки в нарушение на закона подал заявление А4 с вх. № 20210121121602, към което приложил декларация, че всички задължения на дружеството са уредени, а също баланс и пояснителен доклад към последния за приключване на ликвидацията. Въз основа на тях ответното дружество било заличено с вписване 20210127101402 от 27.01.2021 година. След заличаването ликвидаторът уведомил съда по несъстоятелността за това обстоятелство и посочил, че поради заличаването липсвала надлежна страна, което налагало прекратяване на делото. Предвид горното вземането на ищеца останало неудовлетворено. Действията на ликвидатора на ответника довели до вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като не били налице императивно уредените предпоставки за приключване на ликвидацията и заличаване на дружеството от търговския регистър.

Вземането на ищеца не било единственото известно такова по смисъла на чл. 273 от Търговския закон, предявено за удовлетворяване в производството по ликвидация преди заличаването на ответното дружество. Със заявление Г1 с вх. № 20200331132722 А. С. Р. предявил своето вземане преди заличаването на ответното дружество. Въпреки, че било отказано вписване по заявлението на Рустамов, поканата му станала достояние на ответника. Това обстоятелство било видно от пояснителния доклад на ликвидатора Сербезки, в който същият невярно твърдял, че поканата на Рустамов била предявена след изтичане на 6-месечния срок от обнародване на поканата до кредиторите /с дата 06.11.2019 година/. От една страна заявлението на Рустамов било подадено преди изтичане на 6месечния срок, а от друга цитираният срок нямал преклузивен характер, т. е. с неговото изтичане не се погасявали вземанията на кредиторите на дружеството, респективно задължението на ликвидатора да удовлетвори същите. Единствено след уреждането на всички отношения следвало да се пристъпи към приключване на ликвидацията, респективно заличаване на дружеството от регистъра. Налице била хипотезата, при която било вписано несъществуващо обстоятелство по партидата на ответното дружество, което не удовлетворило всички свои известни кредитори, поради което не били налице предпоставките за заличаването му и приключване на производство по ликвидация.

Според ищеца, единствената цел на ответното дружество била да осуети привличането му като ответник по делото по несъстоятелност и принудителното удовлетворяване на кредиторите. От това произтичал правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск против ответника. Последният имал ограничена правоспособност, като искът бил допустим независимо от заличаването му преди завеждането на настоящото производство.

С определение № 514 от закрито заседание на 04.08.2022 година, постановено по настоящото дело, съдът е отменил протоколното си определение от 13.07.2022 година за приключване събирането на доказателства и даване ход по същество. Със същото е оставил без движение производството по делото, като е указал на ищеца да внесе сумата от 600 лева за разноски по назначаване на особен представил на ответника за защитата му - процесуално представителство от адвокат по настоящото дело, както и последиците при неизпълнение на това негово задължение. Определената сума е била внесена, като след изпратено писмо до Бургаска адвокатска колегия и получения по същото отговор на ответното дружество е бил назначен особен представител, на когото е било постановено да бъде връчен препис от исковата молба и доказателства към нея с указания за писмен отговор в двуседмичен срок, съответно за упражняване на предоставените с нормата чл. 367 от ГПК права.

2

В посочения по-горе срок особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор. Със същия е изразено от него становище за допустимост, но неоснователност на заявената искова претенция. Излагат се следните доводи в тази насока, а именно:

Ищецът претендирал да е известен кредитор, по смисъла на чл. 267 от ТЗ за ликвидатора на ответника. Като основание на вземането си сочел дължима неустойка в размер на сумата от 150 000 евро, произтичаща от сключен между двете дружества във формата на нотариален акт №160, том II, peг. № 2675 дело № 351 от 06.06.2013 година на нотариус с рег. № 600 на НК договор за учредяване на право на строеж срещу извършване на строителство. Дори и да се установяло наличието на такава клауза и съответно сочения размер на уговорената санкция, за да бъдел същият „известен кредитор”, трябвало да са налице няколко предпоставки.

На първо място, предвидената в договора неустойка следвало да бъде претендирана от кредитора, ако са настъпили, според него, условията за нейната дължимост. Това следвало да бъде предприето с отправяне на ясно изявление до длъжника, което трябвало да стигне до неговото знание, за да бъде евентуално отразено това задължение в търговските и счетоводните книги. По делото, обаче липсвали данни подобно задължение да фигурира в търговските книги на заличеното дружество. Липсвала предходна кореспонденция между двамата търговеца, от която да било видно, че такова задължение се претендира и се оспорва или не от заличеното дружество. Ищецът не сочел наличие на висящо дело, образувано за удовлетворяване на неговата имуществена претенция. Единственото изявление на ищцовото дружество в насока удовлетворяване на неговата претенция се изразявало в отправена покана за доброволно изпълнение, датирана от 15.01.2021 година, относно която липсвало доказателство за надлежното й връчване на ликвидатора. Поради това не можело да се приеме, че ищцовото дружество било за ликвидатора „известен кредитор” на ликвидираното дружество.

Изтъква се, че посоченото в цитираното и от ищеца решение № 5 от 01.06.2017 година по търг. дело № 3674/2015 година на ВКС, І т. о. било абсолютно валидно и по отношение на настоящия казус предвид липсата на какъвто и да било висящ съдебен или арбитражен спор относно претендираната неустойка и съответно отправена покана за плащане, без доказателство за достигането и до получателя, едва няколко дни преди окончателното приключване на ликвидацията и заличаването на ответното дружество.

Ищецът в предоставения му за това срок е депозирал допълнителна искова молба, с която заявил становище за неоснователност на направените възражения.

Изразено е несъгласие с твърдението в отговора на исковата молба, че след като били настъпили условията за нейната дължимост, неустойката трябвало да бъде претендирана по съображения, че вземането не било част от предмета на спора. За пълнота на изложението е пояснено, че задължението за неустойка било възникнало по следните доводи:

В пункт V от процесния нотариален акт „Иксепшълън“ ЕООД се задължило изцяло със свои сили и за своя сметка да изгради описаните в пункт I самостоятелни обекти и съответната инфраструктура, както и външни ВиК и ел. връзки с необходимите съоръжения за функционирането им, при вид на строителството - монолитно с тухлени стени, при спазване на всички качества и други показатели, гарантирано първо качество на материалите и изисквания за строителство и въвеждане в експлоатация по БДС при посочената степен на завършеност, а в пункт VIII от същия да въведе сградите в експлоатация и да снабди ищеца с удостоверение за ползване в договорената степен на завършеност не по-късно от 15.09.2017 година.

В пункт XIV на нотариален акт № 160/2013 година на нотариус с рег. № 600 на НК било уговорено, че „при забавено изпълнение на изпълнителя по този договор след уговорения срок за завършване, същият дължал неустойка в размер на 300 евро за всеки ден забава, но не повече от 150 000 евро“.

Строежът не бил завършен в предвидения краен срок за изпълнение - 15.09.2017 година, поради което от 16.09.2017 година се следвала неустойка за всеки ден забава в 3 размер на 300 евро до достигане на предела й от 150 000 евро след изтичане на 500 дни, а именно на 29.01.2019 година. Това вземане не било погасено по давност, тъй като съгласно чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, давностният срок за него започвал да тече от последния ден, за който се начислявала неустойка. В случая това бил деня, в който неустойката достигнала крайния си предел, а именно 500 дни след момента, от който следвало да се начислява - 16.09.2017 година или на 29.01.2019 година бил конкретния ден, от който започвал да тече тригодишния срок. Поради това именно ищецът бил кредитор на „Иксепшънъл“ ЕООД по вземане за неустойка в размер на 150 000 евро.

За неоснователно е счетено и възражението, че ищцовото дружество нямало качество на „известен кредитор“. Сочи се в тази връзка, че търговските книги се водели от самия търговец, който можел да спазва, съответно да не спазва правилата за редовното им водене. Поради това кредиторът щял да има качество „известен“, дори и вземането му да не фигурирало в търговските книги, но ако дружеството или ликвидаторът можели обективно да узнаят за него.