Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4666 от 06.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6828/2022
Вид
Решение № 4666
Подписан
06.07.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Зорница Ангелова Езекиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.380,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4666 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20221100106828 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 25.01.2018 г. около 21,40 ч. на път Е-79, в района на гр.С., при км 426+300, в района на магазин „Технополис“, при управление на л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег№ ********,

А.Х.Д. нарушил правилата за движение по ЗДвП, при което по непредпазливост е допуснал настъпването на ПТП, като се ударил в насрещно движещия се товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ********, управляван от ищецаправоспособен водач, в резултат на което настъпила смъртта на Д., а ищецът претърпял увреждания по цялото тяло: фрактура на бедрената кост на левия крак, контузия на гръден кош, мозъчно сътресение и охлузвания по лицето. На 05.02.2018 г. е извършена операция с поставяне на вътрешна остеосинтеза. За случая е образувано ДП № 339-ЗМ-47/2019 г. по описа на РУП-Сандански, пр.пр.№ 418/2018 г. по описа на ОП-Благоевград, прекратено поради смъртта на виновния водач.

Твърди се, че ищецът претърпял оперативна интервенция, като е изписан от болницата на 14.02.2018 г. за домашно лечение и със специална програма за постоперативно възстановяване, представляваща: пълна почивка на легло за един месец, постепенна мобилизация чрез ходене с подмишечни патерици за шест месеца, невъзможност за самообслужване за три месеца, невъзможност за частично самообслужване за още три месеца, редовни посещения в кабинета за постоперативно наблюдение на травмата, системно прилагане на лекарства за продължителен период от три месеца главно антимикробно лечение, 70 сесии по физиотерапия, редовен, всеки месец рентгеноложки контрол на развитието на фрактурата. Поддържа се, че на 17.10.2018 г. ищецът е подложен на нова хирургична интервенция на лявото коляно, където под обща упойка е извършено артроскопско премахване на сраствания, отстраняване на свободен винт и изпъкнало парче 1 кост, след което са извършени още две оперативни интервенции съответно на 10.12.2018 г. и на 04.03.2009 г. Към 10.04.2019 г. при преглед са установени остатъчни увреждания, във връзка с което на ищеца му предстоят в непосредствено бъдеще да претърпи допълнителни хирургични интервенции.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/22/117003244358 от 11.12.2017 г., валидна към датата на ПТП. Сочи, че заплатил за лечение сумата от 21546,63 лева – за извършените болнични и извънболнични процедури, както и за лично явяване в проведените съдебни производства – разходи, които твърди да е заплатил, за която сума предявява иск.

Твърди се, че ищецът е провел процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 2.3.2020 и 29.4.2020г. – за сумата 20264,70 лева, като с допълнителна претенция претендира и сумата от още 200евро, но е издаден отказ с писмо от 8.6.2020г. Твърди, че докато е течал срока за произнасяне по претенцията, ищецът е направил допълнителни разходи във връзка с лечението си, и явяването на личен преглед по назначена по гр.д.№ 12598/2019г. на СГС, Първо ГО, 6- ти състав СМЕ, за явяване в о.с.з. на 12.6.2020г.: 300евро за физиотерапевтични процедури на коляно, билет за пътуване от Солун до София 45 лева, билет за връщане 158,89 лева, заплащане на преглед и снимка 35 лева, билет за пътуване за явяване в о.с.з за 324,04 лева и билет за връщане 45 лева. Поради изложеното, предявява осъдителен иск за сумата 21546,63 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 2.3.2020г. до плащането.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Ч. , в който се оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че се оспорва механизма на ПТП, при твърдение за неяснота. Прави се възражение за съпричиняване на резултата, като се твърди, че ищецът е бил без предпазен колан. Оспорва се причинната връзка между разходите и ПТП – оспорва се продължителността на лечението твърдението за настъпило трайно състояние, като се сочи, че ищецът е получил единствено телесни увреждания, които не обуславят сложно лечение. Твърди, че за така претърпяното трайно състояние причината е собственото поведение на пострадалия, който при първоначалния прием в лечебно заведение е отказал болнично лечение.

Оспорва твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на л.а.м.

„Ауди Кю7“ , , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдението, че същият е бил без правилно поставен предпазен колан, както и че е нарушил чл.20 ЗДвП, като управлявал автомобила с превишена за пътния участък и несъобразена скорост, като при създалата се ситуация, не е предприел маневра аварийно спиране, с оглед на което е допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат.

Оспорва всички твърдения в исковата молба относно обема и интензитета на 2 претърпените болки и страдания. Оспорва претенцията за лихви, с довод, че същите се дължат след представяне на всички документи по претенцията и изтичане на срока за произнасяне. .

С молба по делото, ищецът е направил искане за увеличение на иска със сумата 5223,22 лева, ведно със законна лихва от 21.6.2022г.,

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение по гр.д.№ 12598/2019г. на СГС, изменено с решение на САС, на ищеца, по негов иск, от същото ПТП против ответника, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 70000лева, като съдът не е приел същите две възражения на ответника , за съпричиняване. Прието е, че застрахованият при ответното дружество водач е виновен за ПТП, което е причинил след употреба на алкохол, и с превишена скорост. На основание чл.299 ГПК, тези факти не подлежат на преразглеждане от настоящия състав, тъй като решението формира сила на пресъдено нещо по отношение следните факти и обстоятелства: че ответникът към ПТП е застраховател на виновния водач, че ищецът е пострадал от ПТП, че не е налице съпричиняване на ПТП /при твърденията на ответника, обсъдени от съда и направени в отговора по гр.д. 12598/2019г./, че ищецът е бил без правилно поставен предпазен колан, както и че е нарушил чл.20 ЗДвП, като управлявал автомобила с превишена за пътния участък и несъобразена скорост, като при създалата се ситуация, не е предприел маневра аварийно спиране, с оглед на което е допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат.

Ето защо, спорно по настоящото производство е: дали ищецът е сторил разходите, предмет на иска, дали същите са в причинна връзка с проведеното лечение.

СГС по гр.д.№ 12598/2019г. е приел, че от ПТП на ищеца са нанесени травматични увреждания: контузия на гръден кош, многофрагментарно счупване на лява бедрена кост в долния й край, разкъсване на кръстосани връзки на лява колянна става, следтравматична анкилоза / обездвижване/ на лява колянна става, които са в причинна връзка с ПТП.

Първоначално ищецът е настанен за лечение в болница в гр.Сандански, където е поставена гипсова шина и обезболяващи и противосъсирващи лекарства. По негово желание лечението му е продължило в Гърция, чийто гражданин е. На 10.12.2018 г. ищецът е изписан от Клиника „Св. Лука“ в Солун с диагноза-обездвижване (анкилоза) на лявото коляно след операция за счупване на долния край на лявата бедрена кост. Направено е артроскопско отстраняване на срастванията. На 04.03.2019 г. ищецът е приет за лечение отново в същата клиника с диагноза постравматична анкилоза на коляното. Подложен на отстраняване на срастванията и на тендопластика на м квадрицепс. Изписан на 06.03.2019 г.

Ищецът е бил в отпуск по болест за 2 месеца считано от 06.03.2019 г. до 04.05.2019 г.

Бил подложен на пластика на м квадрицепс и имобилизация на ляво коляно.

3

За лечението на получените от ПТП травми, ищецът е претърпял следните оперативни интервенции:

На 05.02.2018 г. ищецът е опериран - открито наместване и остеосинтеза с метална пластина и винтове на лявото бедро. Изписан на 14.02.2018 г. На 17.10.2018 г. поради нераздвижване е опериран в болница „Св.Лука“-Солун. На 10.12.2018 г. е опериран отново артроскопско отстраняване на срастванията. На 04.03.2019 г. е опериран отново освобождаване на срастванията и тендопластика на квадрицепса. Съдът намира, че от претендираните разходи, във връзка с ПТП са всички разходи, платени от ищеца за рехабилитация и лечение, включително транспортирането му до Гърция, тъй като са в рамките на лимита на застрахователната сума, и от приетото от СГС по гр.д.№ 12598/2019г./ е установено, че ищецът е претърпял сочените по – горе оперативни интервенции. Не се установи с поведението си, ищецът да е допринесъл за по – дълъг оздравителен процес, респективно –същият да е наложил извършването на разходи, за които причинната връзка да е прекъсната.

Не така стои въпросът със сторените разходи, за явяване за преглед и експертно заключение по гр.д.№ 12598/2019г. Ищецът е можел да претендира тези суми по соченото дело, като разноски, а не като разходи, свързани с ПТП, както е сторено в настоящото производство. Ето защо, за тях искът следва да се отхвърли. Ето защо,искът е основателен за сумата от 26161, 92 лева, включително и посочените разходи на стойност 5223,22 лева, като следва да се отхвърли за сумата 607,93 лева.

По отношение на лихвата съдът приема следното:

Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция за сумата от общо 21546,63 лева е била предявена, както следва: с искане от 2.3.2020г. е направено искане за плащане на сумата 20264,70 лева, с допълнителна претенция, ищецът е поискал заплащането на сумата от още 200 евро, равностойни на 391,17 лева.

Застрахователят е постановил изричен отказ на 8.6.2020г. За сумите в размер 5223,22 лева, не е подавана извънсъдебна претенция, ето защо, обезщетение за забава се следва върху тях от датата на молбата, подадена в о.с.з. на 21.6.2022г. пред съда, до плащането. по задължителна застраховка „ГО“ не може да бъде по-дълъг от три месеца, счетано от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. В настоящия случай не се спори по делото, а това се установява и от представените доказаства, че претенцията е предявена по начина, по който е описано по –горе, като отказът е мотивиран от искане за представяне на документи, удостоверяващи вината на водача.

Посочено е, че до представяне на документите, не е налице основание за уважаване на претенцията. Липсват доказателства до тази дата, документите да са били представяни.

С разпоредбата на чл.380,ал.3 КЗ е предвидено, че непредставяне на банкова сметка на пострадалия ведно с извънсъдебната му претенция, и по време на теченето на срока за произнасяне, има последицата на забава на кредитора, поради което застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ. Приложението на разпоредбата е съответно, тъй като 4 отговорността на ответното дружество, макар произтичаща от разпоредбата на чл.45 ЗЗД, е регресна, и за чуждо задължение, като същата следва от сключения застрахователен договор.

Ето защо, следва да се приеме, че законът предвижда тази хипотеза за застрахователя, за освобождаването му от плащането на лихва. Изричното посочване не позволява разширително тълкуване. Поради изложеното, писмото от 8.6.2020г. следва да се приеме за изричен отказ, и всички лихви, с изключение на сочената за сумата 5223,22 лева, се следват от 9.6.2020г. до плащането.

При този изход на спора, разноските се дължат от ищеца съобразно с уважената част от иска и от ответника, съобразно отхвърлената част от иска.

Страните са сторили следните разноски:

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение с ДДС, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, като е представен договор за правна защита, с която процесуалният представител защитава ищеца безплатно. на процесуалния представител на ищеца , на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., следва да се определи възнаграждение в размер на 2800 лева, от което, съразмерно на основателната част на претенцията, да се присъди сумата от 2736,41 лева / 1399евро/