Решение № 1174 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Румяна М. Найденова

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100502656 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20064141/27.10.2022 г. по гр.д. № 60086/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав, по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че К. Й. К., ЕГН **********, Й. Й. К., ЕГН **********, и С. Й. К., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, разделно (първите двама по 1/6, а третата ответница – 4/6) от следните суми: от сумата от 3275,71 лева – главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м.

04.2018 г. в имот с абонатен № 325090, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.04.2019 г. до окончателното й изплащане, от сумата от 382,57 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2017 г. до 08.04.2019 г., както и от сумата от 65,03 лева, представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 03.2016 г. до м.

04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21906/2019 г. по описа на СРС, 87-ми състав, като исковете за главница и лихви са отхвърлени в останалата част.

1

С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Й. К. и Й. Й. К. са осъдени да заплатят в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 20,72 лева – разноски в заповедното производство, и сумата от по 112,07 лева – разноски в първоинстанционното производство, а С. Й. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 82,86 лева – разноски в заповедното производство, и сумата от 448,26 лева – разноски в първоинстанционното производство.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците К. Й. К., Й. Й. К. и С. Й. К., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваните части.

Жалбоподателите поддържат, че решението било прието в противоречие с обективните закони на Земята; не била приложена задължителната практика на ВАС относно валидността на Наредбата за топлоснабдяването, която била приложима по висящи производства; не била приложена задължителна практика на ВКС по тълкувателни дела; изводите на първоинстанционния съд били необосновани; не бил сключен писмен договор между страните, съответно нямало как да се прилагат общите условия на ищеца; експертното заключение по съдебно-техническата експертиза било неправилно и немотивирано, предвид което неправилно съдът го бил кредитирал; оспорват количествата начислена топлинна енергия и реда за тяхното разпределение; оспорват дължимостта на цената на услугата дялово разпределение и легитимацията на ищеца да я претендира; оспорват сключения договор за дялово разпределение между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение; считат, че правната уредба на топлоснабдяването била противоконституционна, а общите условия съдържали неравноправни клаузи; лихвите неправилно били начислени върху прогнозни сметки. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по жалбата.

В отхвърлителната му част решението не е било обжалвано и следователно е влязло в сила.

По делото в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпила частна жалба от ответниците К. Й. К., Й. Й. К. и С. Й. К. срещу определение № 20117682 от 10.03.2024 г. по гр. д. № 60086/2019 г. по описа на СРС, 87-ми състав, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се, че разноските за възнаграждения за вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи следва да останат за сметка на ищеца, тъй като се твърди, че не допринасят за 2 изясняване на спора от фактическа страна, а са дадени отговори на правни въпроси, което е недопустимо, както и че вещите лица са работили по неверни данни и по отменени правила. Поради това е отправено искане за отмяна на обжалваното определение, като се иска вместо него да бъде постановено ново такова, с което разноските във връзка с експертизите да останат в тежест на ищеца.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

3

По делото е безспорно установено от представения договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.06.1992 г., че Й.Г. К. е придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****. От представеното удостоверение за наследници, издадено от Столична община-район „Овча купел“ с изх. № РОК22-УФ01-105/1 от 21.03.2022 г., се установява, че Й.Г. К. е починал на 24.05.2003 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си С. Й. К. и децата си Й. Й. К. и К. Й. К.. Между страните няма спор, че имотът е бил придобит от общия наследодател на ответниците по време на брака му със С.

К., предвид което имотът е бил съпружеска имуществена общност. С оглед това и съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН ответниците са наследили процесния имот при квоти 4/6 за преживялата съпруга С. К. и по 1/6 за всяко дете – К. К. и Й. К..

При наличието на доказателство за притежание на право на собственост върху имота и при липса на данни за извършено последващо разпореждане с него се налага изводът, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот. Като такива те имат качеството на клиенти на топлинна енергия през исковия период и следователно се явяват страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителите-ответници дължат цената на доставената топлинна енергия.

Договорът е при общи условия, като са приложими представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени на 27.06.2016г. Видно от представените по делото общи условия, същите са публикувани във в.

„Монитор“ на 11.07.2016 г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. При извършената служебна проверка въззивният съд не установи наличие на неравноправни клаузи в общите условия, касаещи възникването и изискуемостта на процесните вземания. Във въззивната жалба не са наведени твърдения за конкретна правна норма от Конституцията на Република България, съдържаща различна уредба на обществените отношения, уредени с чл. 139 – чл. 154 ЗЕ, а единствено общи оплаквания, че законовите процедури по отчитане и разпределение на топлинната енергия нарушавали правото на собственост и потребителската защита, поради което възражението за противоконституционност на цитираната уредба е неоснователно.

На следващо място, от приетите в първоинстанционното производство протоколи за отчет от 17.05.2017 г. и 14.05.2018 г., подписани от потребителя, се установява, че през процесния период в имота е имало пет броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/ и два водомера за топла вода. Установява се също, че топлинната енергия за отопление на имота и битово горещо водоснабдяване е била разпределена въз основа на дистанционен отчет, след което стойностите са били коригирани с изравнителни сметки, извършени въз основа на реалния отчет на уредите.

Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № 164 334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като както в първоинстанционното, така и в настоящото въззивно производство липсват твърдения и доказателства за конкретни специфични параметри на процесната сградна инсталация в сградата, които не са взети предвид при изчислението по методиката, поради което количеството на топлинната енергия, разпределено за сградна инсталация, не подлежи на преизчисляване. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки на 25.11.2015 г. и 13.11.2017 г., като съответства на одобрения тип.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 3275,71 лева, която е помалка от претендираната от ищеца стойност в размер на 3275,73 лева.