Определение № 156 от 12.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. * , 12.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Христо Ив. Крачолов

Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20215000600367 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение № 168 от 17.06.2021 г. по ЧНД № 1178/2021 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление от 05.05.2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателно производство по ДП №134/2019 г. по описа на сектор *, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК с пострадал Н.

А. К..

Недоволни от определението са останали наследниците на пострадалия Н. А. К. – Х. М. Б., И.Н.А. и Ф.Х.А., които са го обжалвали, чрез своя повереник – адв. Р.М. от АК -* с искане за отмяна, поради неговата неправилност и необоснованост, както и да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и върне делото с указания за извършване на допълнителни действия по разследване, за да се изясни обективната истина.

На първо място, според жалбоподателите, по делото не е точно установено, къде се е движел пострадалия К. – върху пътния банкет до мантинелата или около дясната граница на пътното платно, като и в двата случая е представлявал уязвим участник в движението по смисъла на чл.5, ал., т.1 от ЗДвП, което е следвало да се съобрази от водача Х. при избраната 1 скорост на движение на къси светлини. На второ място се изразява несъгласие с възприетите за установени фактически обстоятелства само на база показанията на водача Х. за внезапно предприето пресичане на пътното платно от страна на пострадалия, който е бил с тъмни дрехи и трудно забележим. Счита се, че това е в противоречие със заключението на СМЕ, в която е описан като механизъм удар в гръб на пострадалия, а дрехите му отзад имат големи надписи и емблема, които са видими от по-далечно разстояние. На трето място се възразява срещу определеното място на удара, тъй като има данни за преместване на тялото на пострадалия от водача. На четвърто място се излагат доводи срещу изводите от заключението на комплексната експертиза, които са възприети безкритично от съда. Намират, че не са съобразени данните, че по време на ПТП пред водача Х. е имало друг автомобил и участъкът е бил осветен, поради интензивното движение и фаровете на преминаващите автомобили. На пето място се възразява срещу извода на съда, че пострадалият е бил непредвидима опасност. Не е установено мястото на движение на пострадалия пешеходец, в кой момент е бил възприет от водача като опасност, за да възникне задължението по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП за внезапната опасност. Не е анализирана реакцията на водача, дали е била своевременна, предвид осветеността на фаровете не само на процесния автомобил, но и от колите на другите водачи. Намират за неправилно изчислена скоростта на движение само въз основа на деформациите по предното обзорно стъкло при удар между автомобил и пешеходец, като не са използвани и други методи. В тази връзка считат за необосновано заключението на съда за липсата на пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на МПС и съставомерния резултат.

На ОП - Пловдив е изпратено по надлежния ред съобщение за постъпилата частна жалба, но не е изразено становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но разгледана по съществото си е неоснователна.

2

Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.243, ал.5 от НПК по подадена жалба от адв. Р. М. от АК – *, като повереник на наследниците на пострадалия Н. А. К. - Х. М. Б. /баща/, И. Н. А. /син/ и Ф. Х.

А. /сестра/, с която е поискано атакуваното постановление да бъде отменено, поради неговата неправилност и незаконосъобразност, а делото да се върне на прокурора с даване на задължителни указания.

Съдебният контрол в производството по чл. 243 от НПК на постановлението за прекратяване на наказателното производство обхваща неговата обоснованост и законосъобразност. Това налага да се проверят, дали установените по делото фактически положения, обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. И ако доказателствата не са обсъдени надлежно в тяхната цялост и взаимовръзка, с оглед на направените правни изводи от прокурора, налице е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

С постановление на наблюдаващият прокурор, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.15 от НК е прекратено наказателното производство, станало обект на първоинстанционен съдебен контрол от Окръжен съд - Пловдив.

Направените изводи в определението, предмет на настоящото въззивно производство, следва да бъдат споделени изцяло.

Внимателният и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства водят до единствения възможен и категоричен извод, че всички поставени въпроси в подадената частна жалба са били убедително изяснени от органите на досъдебното производство.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът задълбочено е анализирал гласните и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е съпоставил със заключенията на вещите лица.

В постановлението подробно е проследена хронологията на развитие на ДП, образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с протокол за оглед на местопроизшествие и наблюдавано от ОП - Пловдив, за възникнало ПТП на 3

24.10.2019 г., около 20.00 часа на път – три 862 км. 0+600, обл. *, посока с. *– гр. *, при управление на МПС – л.а. „*“ с рег. № *, по непредпазливост е причинил смъртта на Н. А. К. от с. * – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.

Въззивната инстанция намира, възприетата фактическа обстановка в постановлението за прекратяване и в определението на окръжния съд, че кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства.

На 24.10.2019г., около 20.00 часа, св. Х. Х. пътувал сам с личния си автомобил, марка и модел „*“ с peг. № * от с. * за гр. *. Било тъмно и св. Х. управлявал автомобила с включени къси светлини. Той преминал през с. *, обл. * и продължил към квартал „*“ на път * в посока от юг на север. Движел се по суха асфалтова настилка със скорост от около 74 км/ч. Пред него нямало други автомобили, но в обратната посока към село* имало голямо движение от МПС. През това време, също в посока от юг на север, около дясната граница на платното за движение до мантинелата се движел и пострадалият пешеходец Н. К.. Когато управляваният от св. Х. автомобил бил на около 45 м, пострадалият К. се отклонил наляво и се придвижил от дясно на ляво, като навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора му на движение. Св. Х. реагирал като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това настъпил удар, който бил в предната част на л.а „*“ и в задната част на тялото на пострадалият К.. След блъскането от автомобила, тялото на пострадалия било възкачено на предния капак на колата, ударило се в предното обзорно стъкло, след което било отхвърлено напред и паднало на земята пред автомобила. След удара автомобилът на св.

Х. се установил на местопроизшествието. Вследствие на удара на пострадалият К. били причинени множество тежки травматични увреждания и същият починал на местопроизшествието.

Св. Х. веднага спрял, излязъл от автомобила и отишъл до пострадалия К., за да му окаже помощ. Обърнал го и видял, че е мъртъв, после пуснал тялото, което се върнало в първоначалното положение.

В същото време, насрещно по същия път се движила и св. К., управлявайки л.а „*“ със скорост с 50-60 км/ч. В един момент чула удар, 4 движещият се пред нея автомобил намалил скоростта. Първоначално помислила, че е ударено куче, но след като погледнала вляво видяла, че в насрещното платно имало спрян автомобил, марка „*“, а пред него паднал човек. Също спряла автомобила и тръгнала към мястото на удара. Видяла, че падналият на земята човек не дава никакви признаци на живот, а намиращия се до него шофьор повтарял, че не е видял нищо в тъмното и е блъснал човек.

От личния си телефон св. К. се обадила на тел. 112 и съобщила за настъпилото ПТП.

На място били изпратени свидетелите Т. и Д., младши автоконтрольори към сектор „*“ гр. *, които тествали св. Х. за употреба на алкохол с дрегер Алкотест 7510, който отчел отрицателни стойности. На местопроизшествието двамата свидетели установили и лицето Д. Б., който им заявил, че по-рано е видял същият пешеходец да криволичи по пътното платно във видимо нетрезво състояние.

Св. Х. бил отведен в сградата на *РУ на МВР гр. *, където бил тестван и за употреба на наркотици, като пробата била отрицателна. Междувременно е извършен оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум /л.4-21 от ДП/.

Прокурорът е приел, че горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин на базата на всички събрани по досъдебното производство доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.

Противно на съображенията в жалбата, правилно заключенията на експертизите по делото са били възприети от прокурора с доверие, като изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания в съответната област. Отговорите са ясни и убедителни, като изразените по тях становища са базирани на анализа на всички гласни, писмени и веществени доказателства, както и на личните възприятия на експертите от тялото на пострадалия при извършената аутопсия, както и от местопроизшествието.

От заключението на СМЕ на пострадалият Н. А. К. /л.35-39 от ДП/ е видно , че причината за смъртта му е висока шийна травма със счупване на зъба на втори шиен прешлен с разместване и контузия на продълговатия мозък. В продълговатия мозък са разположени жизнено-важните центрове 5 регулиращи сърдечната дейност и дишането. Притискането и травмирането на тази част от мозъчния ствол неминуемо води до нарушение на жизненоважните за тялото функции и развитието на сърдечносъдова и сърдечна недостатъчност. Установените травматични увреждания са причинени от удар или притискане върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на 24.10.2019г. ПТП.

От заключението на съдебно, химико-токсикологичната експертиза /л.44- 46 от ДП/ е видно, че при извършените изследвания на предоставените биологични проби на кръв и урина от трупа на пострадалия Н. А. К. е установено наличие на алкохол /етанол/ в кръвта - 3,61 g/L и 3,7g/L в урина.

От заключението на съдебно, химико-токсикологичната експертиза се установява, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби на кръв и урина от св. Х. Г. Х. не се откриват алкохол /етанол/ /л.51-53 от ДП/.

Според заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /л. 58-93 от ДП/, ударът е настъпил върху източната лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира по дължина на 48-55 м. от ориентир 32 /от оглед на МП/ и на 1,5-2.0 м. по широчина западно от източната граница на платното за движение.

Скоростта на движение на л.а. „*“ непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 74 км/ч., а в момента на удара е била около 69 км/ч. От момента, в който пострадалият К. е навлязъл на платното за движение или е променил посоката си на движение от успоредна на платното в косо движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът на л.а „*“ - при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със 6 скорост по-малка от 51 км/ч.